Творчество по време на война
Понякога животът ни принуждава да намалим темпото, да преосмислим приоритетите си и да намерим време за онова, за което не ни е достигало. Това са моменти, в които, независимо от външните обстоятелства, имаме възможност да творим и да правим добро. Така, както са го правили и нашите предци в моменти на изпитания.
Като хора, занимаващи се с военна история, няма как да не направим аналогия между изпитанията на днешния ден и случилото се преди повече от 100 години по време на Първата световна война.
През 1916 г. се установява равновесие на силите между враждуващите коалиции и както на Западния, така и на Южния фронт, се налага позиционна (окопна) война. Българските войници прекарват тези месеци на оперативна пауза в окопите – далеч от семействата си, застрашени от инфекции и болести, борейки се с жестокото ежедневие на фронта.
Една идея на военния художник Николай Райнов – да се съберат средства за децата на загиналите от 9-а пехотна плевенска дивизия – е приета с голямо въодушевление и допринася за развитието на войнишкото фронтово творчество в тази война. С благородната цел да се подпомогнат хора в нужда се изработват предмети с художествена стойност от боеприпаси, които иначе сеят смърт.
Това се оказва и спасителен пояс за войниците в дългите месеци на очакване на атаката. Те сътворяват свой собствен мъничък свят, който да ги откъсне от страшната реалност в окопите и да им помогне да запазят човешкото в себе си.
Създават различни предмети, много, от които впечатляват със своята изработка – вази и чаши, направени от гилзи от снаряд, медни подноси, светилници, кибритници, пепелници, табакери, украшения, музикални инструменти, мастилници, ножове за разрязване на хартия, кутии за моливи и писалки и други битови предмети.