Обръщение на директора на НВИМ по повод 110-ата годишнина на Музея
Днес, когато бъдещето на света е залутано в геостратегическите разломи на настоящето и когато птиците вият гнезда от оптичните влакна за дронове, музеите са изправени пред най-тежката си задача – да съхранят не само наследството и паметта, а да съхранят човечността.
Създаден в разгара на първата тотална война в историята на човечеството, в която, както казват тогава – врагът е там, където бие сърцето му, Националният военноисторически музей трупа 110 години опит в това да помага на хората да преживеят раните от конфликтите. 110 г. Музеят събира и разказва чрез артефакти истории за това как победите и несбъднати идеали променят държавата, общностите и хилядите човешки съдби, като представя различните гледни точки в контекста на времето.
Не бих се наела в няколко кратки изречения да направя преглед на тези 110 г. Всяко десетилетие от тях е изпълнено с усилията и отдадеността на поколения музейни хора, които с воля и професионализъм са събирали и опазвали късчетата история, закодирани във всеки предмет.
Онова, което има безспорна стойност са събраните огромни масиви от артефакти и истории от войните за национално освобождение и обединение на българите, както и такива, свързани с историята, паметта и ценностите на Българската армия.
Не мога да не отбележа факта, че благодарение на отговорността и усилията на хората, работили в Музея през 20-те, 30-те 40-те години на ХХ в., днес той притежава най-пълната колекция в България от артефакти, свързани с емблематичните имена от въоръжените борби за политическа свобода в широкия времеви ареал на XVIII в. и XIX в., от Христо войвода, Индже и Кара Кольо, до Раковски, Левски и Ботев и до най-пълния архив за издирването на гроба на Апостола. С което НВИМ изпълнява завета на онези радетели на паметта от първите следосвобожденски години, които не успяват да създадат Музей на Българското Възраждане.
Когато говорим за ролята на Музея, е важно да се отбележи, че въпреки политическите превратности и посегателства във времето след 1947 г., той, за разлика от други, успява да опази огромните масиви от артефакти, свързани с българските държавни глави, генералитет и офицерство от времето на Царство България, за да могат днес в свободна България, те да заемат своето достойно място в историческия разказ.
И последното, което ще отбележа и то с голяма гордост, е че днес ние сме единственият музей в България, който се осмелява да интерпретира в постоянната си експозиция тежки теми като преврати, Народен съд и допуснати национални грешки, и единствените, които представят чрез музеен прочит последните повече от 30 години на промени както за страната, така и за Българската армия с целия риск, който носи тази интерпретация на един незавършен от времето разказ, в контекста на днешните му политически противостояния.
Това изброяване може да продължи дълго.
Но кои сме днес – едно огромно семейство от Музея в София, нашите филиали във Варна – Военноморския музей и Парк-музей на бойната дружба – 1444 г. „Владислав Варненчик“, с които сме заедно от н. на 50-те години на миналия век, и Музея на авиацията в Пловдив, който вече 20 години е част от него. Заедно съграждаме големия разказ за нашето далечно и близко минало.
Днес Националният военноисторически музей отговаря за над милион културни ценности – движими и недвижими, вписани в над 330 000 инвентарни номера, при среден брой културни ценности за страната според Националната статистика от ок. 43 000. Екипът на Музея приема, научно обработва и регистрира годишно ок. 1000 движими вещи. Сериозен актив са музейните библиотеки, в които се съхраняват около 50 хил. книги и периодика.
Музеят предлага 9 000 кв. м вътрешни експозиционни площи с представяни в тях целогодишно ок. 20 000 културни ценности и ок. 120 хил. дка външна експозиция с разположени в нея над 1200 движими културни ценности – едрогабаритна техника и въоръжение, както и недвижими културни ценности. Това ни определя като Музея в България, който дава най-голям достъп до културно наследство, а към това трябва да прибавим и дигиталните му масиви, достъпни в онлайн среда.
Военният музей единствен в страна предлага на своите посетители, наред с постоянните си експозиции и колекционни зали, до 6 временни ротиращи се изложби едновременно целогодишно. Това е сериозно предизвикателство не само заради малкия екип, но и от гледна точка на концептуалните и тематико-експозиционните решения, вгледани в съвременните стандарти и технологии за достъп до наследство, на динамиката на изложбените и събитийни програми, на средствата за дизайн, експониране, обслужване и опазване.
Музеят има устойчив годишен ръст на посещаемост на своите експозиции – ок. 150 хил. годишно платени посещения от вътрешните експозиции, и наистина още хиляди, посетили музея безплатно в дни на отворени врати, особено на специални събития броят надвишава 10 хиляди човека дневно.
Националният военноисторически музей има широк спектър образователни програми, дейности и услуги, предназначени да социализират наследството с военен профил, ориентирани основно към младите – деца, учащи и млади семейства, които са бъдещето на България.
Но онова, което е важно зад цифрите е, че ние с цялостната си дейност всъщност градим общности в едно разделно време:
– общности от хора със специални интереси към историята и респективно военната история
– общности от хора, за които миналото е поле на дебат за това кои сме ние и накъде отиваме
– общности от хора, които вярват, че конфликтите могат да се избегнат с разум, а не с агресия
– общности от хора, за които разказа за историята минава през палитрата и словото на творците на България и т.н. изброяването може да продължи дълго.
Накрая ще завърша с благодарност
към хората, които са създали този музей – българското офицерство и генералитет и особена благодарност към генералите от пехотата Никола Жеков – главнокомандващ на Действащата армия, Православ Тенев – началник на Главно тилово управление по време на създаване на Музея и на военния министър тогава ген.-лейтенант Калин Найденов
към хората, работили в този музей преди нас и съградили онова, с което днес се гордеем и което продължаваме
към нашите приятели и партньори в годините, част от които са тук сред нас – представители на научната и художествена общност, на обществени организации и на бизнеса
накрая, но за да акцентирам – на Съвместното командване на силите, Сухопътни войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили за подкрепата, за това, че сте до нас винаги, благодарим ви за отдадеността, въпреки трудностите, които изпитвате и самите вие
на Министерство на отбраната, част от чиято структура сме 110 г., и което ни подкрепя в огромната отговорност да съхраним и направим достъпно наследството с военен профил; и макар да не му е много мястото изразявам увереност, че ръководството му ще преосмисли обявените съкращения в щата на Музея, дошли преди няколко дни, защото всичко онова, което правим е дело на един малък екип от 98 човека, работещи в четири музея в три различни града. Отнемането на хора от този и без това малък брой ще наруши способността на институцията да изпълнява нормативно разписаните и функции
и накрая
благодаря на екипа на Музея – вие сте най-добрите! Аз съм горда за цялата работа, която вършите! Това вдъхновява всеки ден, защото сте екип, както казва народът – като дялан камък – може всичко!
Всички Вие, които днес сте тук – благодарим, че уважихте нашия празник и се надявам всички да продължите да ни подкрепяте по пътя напред!
доц. д-р Соня Пенкова
директор на Националния военноисторически музей
