По време на война – как се отдава заслужено уважение към качествата на врага
Разказваме Ви една история за толерантност и уважение, съхранена в архивите на Националния военноисторически музей. Това е разказ за врагове на фронта, за които човещината стои над противопоставянето. В спомените си за превземането на Одринската крепост капитан Атанас Бойчев Атанасов описва среща със своя противник на бойното поле, която протича не във вражеска, а в атмосфера на зачитане достойнствата на врага, защото дори във време на война човек може да запази човешкото в себе си и да отдаде заслуженото уважение към качествата на другия.
По време на Балканската война капитан Атанасов е командир на батарея от Софийски крепостен батальон, изпратен в Източния сектор, за да бомбардира Одрин. Ръководейки се от много точна карта, капитан Атанасов установява, че една от турските батареи изстрелва малко на брой снаряди, но с точни попадения към неговата позиция. Той я счита за много опасен противник и затова разпитва турски пленници, от които разбира, че командирът ѝ се казва капитан Шукри бей и е немски възпитаник.
След като пада Одринската крепост, капитан Атанасов отива при форта Кавказ табия, за да търси противниковия командир. Намира го ранен от шрапнел. Запознава се с него и докато му превързва раната, вижда планшета, по който капитан Шукри бей е насочвал огъня си към българската батарея. Оказва се, че турският командир също събира сведения за капитан Атанасов. Разговарят за войната и за резултата от стрелбата по града. Оказва се, че още първия ден, когато в Одрин падат снаряди, изстреляни от батареята на капитан Атанасов, главнокомандващият Шукри паша заповядва тази батарея да бъде обезвредена, като за награда обещава по-висок чин. Шукри бей определя точното ѝ мястото със засечки по блясъците на бездимните заряди, но командирът на отделението му не е съгласен с него и не му позволява да изстреля много снаряди. За спомен капитан Шукри бей подарява на капитан Атанасов планшета си с точно обозначените български и турски позиции, който днес е част от Фонда на Националния военноисторически музей.
На изображението: „Български войник дава вода на ранен турски войник“, Таш табия, Одрин,1912 г.
