На 18. 01. 2008г. бе открита изложбата „Войни на свободата“
Изложбата „ВОЙНИ НА СВОБОДАТА“ е посветена на 130 – тата годишнина от Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и е включена в Програмата на Националния комитет за честване на 130-та годишнина от Освобождението на България под патронажа на Президента Георги Първанов.
Изложбата „ВОЙНИ НА СВОБОДАТА“ е съвместен проект на НВИМ и Форум „България – Русия“.
Ще бъде открита по повод официалното посещение в България на президента на Руската Федерация Владимир Путин.
В изложбата са използвани документи и гравюри на Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“.
Изложбата „ВОЙНИ НА СВОБОДАТА“ е разгърната на площ от 800 кв.м. Повече от 300 експоната от фонда на музея проследяват основните операции от хода на Руско-турската освободителна война – форсирането на р.Дунав, боевете при Стара Загора, Плевен, Шипка-Шейново, зимното преминаване на Балкана, настъплението в стратегическото направление Одрин – Цариград. Показан е победният поход на Руската Дунавска армия и Българското опълчение като военна единица от нея и бъдещото ядро на войската на възстановена България. Подчертано е и участието на български чети и други доброволчески формирования, които подпомагат руската армия във войната, осигурявайки преминаването през старопланинските проходи и тяхната охрана.
Акценти в изложбата са оригиналните знамена на опълченските дружини, съхранявани единствено от НВИМ. Изключително красиви с богатото си везмо, те носят най-силните християнски символи:
на 1-ва и 5-а дружини – иконата на Св. Александър Невски
на 2-ра дружина – иконата на Св. Николай
на 3-а дружина (Самарското знаме) – иконите на Иверската Св. Богородица и на Светите братя Кирил и Методий.
Показана е и сребърната пика на Самарското знаме с вградената в нея I степен на военния орден „За храброст“. Освен това официално връчено на Българското опълчение знаме, интерес представлява и знамето на Горнооряховските въстаници от 1876 г., връчено на 4-а дружина от ген. Гурко в гр.Търново с ранга на руско бойно знаме. Изложено е и знамето на четата на дядо Жельо – единственото знаме на доброволческа чета в помощ на руските войски.
За първи път се показват знамена, изработени след войната като акт на възпоминание за героизма, проявен за освобождението на Плевен, Шумен и Берковица. Последното знаме в навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) се връчва на 35-и пехотен Врачански полк.
Руската Дунавска армия е представена с 5 оригинални униформи на различни военни части. От тях за първи път се показват униформата на редник от 9-и Драгунски казашки полк и на младши унтерофицер от Гвардейския екипаж.
С две оригинални румънски униформи, които също се показват за първи път, е представена и румънската армия.
От системите огнестрелно оръжие, с което се сражават руските и румънски войни и българските опълченци, могат да се видят пушки и карабини:
„Крнка“
„Бердана“ №1 и „Бердана“ №2
„Пибоди“ и „Драйзе“ (карабина)
Пехотна пушка „Шаспо“
Револвери „Смит и Уесън“ и „Галант“.
Изложбата е наситена с различни образци на хладно оръжие: шашки, саби (хусарски, кирасирски, драгунски, кавказки и казашки), тесаци, улански пики. Турската армия е представена с трофейни експонати. От изложените оригинални знамена интерес представлява знамето от Софийския конак. Акцент е мундирът на пленения при Шейново (9 януари 1878 г.) с 22 000 армия Вейсел паша. Голямо е разнообразието от турско въоръжение и снаряжение:
Пушки „Хенри-Мартини“, „Пибоди-Мартини“, „Снайдер“, „Хенри-Уинчестър“ (и карабина)
Револвери „Смит и Уесън“ и „Колт“ и много саби и ятагани.
Актовете на признателност към Русия започват непосредствено след войната. Най-яркият им израз – паметниците – присъстват в изложбата с фотоси. Акцентът е оригиналният макет на паметника на Цар Освободител.
Сред експонатите са и лични вещи на княз Александър I, подпоручик от Возненсенския улански полк по време на войната – руски мундир и шинел от войната, лично оръжие, сребърна табакера, подарък от руския император Александър II, далекоглед, самовар. Могат да се видят и лични вещи на 36 български опълченци.
Сред документалния материал – Манифеста за обявяване на войната, Възванието на имератор Александър II към българския народ, множество карти и грамоти, протоколи от заседанията на Самарската градска дума за даряване на Самарското знаме и др., изпъкват оригигиналните документи от Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“:
Адрес на българския народ до Александър II
Възвание от ген. Михаил Черняев до българския народ
Инструкция на ген. Пьотр Паренсов за дейността на българските разузнавачи
Възвание от ген. Николай Столетов до българите за създаване на кавалерийска дружина към Българското опълчение
Адрес на Българския централен комитет до Николай Николаевич.
Образът на войната в картини е показан с 42 платна, притежание на НВИМ: творбите на Павел Ковалевски – „Героичната защита на Шипка“ и „Превземането на Шейновския укрепен лагер“, Димитър Гюдженов – „Посрещането на ген.Гурко в София“, Борис Ангелушев „Преминаването на р. Дунав от руските войски“ и др. Гравюрите от Държавна агенция „Архиви“ допринасят за по-яркото пресъздаване атмосферата на бойните действия.
