Когато говорим за военни години се предполага фотографията да отразява динамиката и изобилието на събитията. Противно на тези очаквания в запазените снимки с флотски сюжети не виждаме много репортажни в съвременния смисъл на думата кадри. Но дори и предимно статични те позволяват да предполагаме предхождащите или следващите фотографията събития. Представените в настоящия албум снимки в мнозинството си не претендират да са част от изкуството „фотография“. Тук, с едно-две изключения, не са включени кабинетни портретни снимки. А тези, направени на открито с ясен авторски знак, са малко. Освен това тяхната неподправеност, особено на любителските, може да се възприеме като принос към реализма на военната тема. Достойнство на фотографиите е автентичността им и превръщането им в инструмент за документиране на епохата.
Разглеждането на войната през фотографските образи предизвиква различни въпроси за взаимозависимостта между историческото явление война и фотографията като особено занятие или професия. Снимките в настоящия албум отразяват тогавашното й равнище в България. Годините на Първата световна война са в периода, когато фотографията в България още не се е наложила като сериозен занаят, регулиран от държавата, нито се е доказала като изкуство. В първите десетилетия на ХХ век в страната дори все още няма система за обучение на професионалисти фотографи. Хората, които го практикуват като начин за прехрана, или са се образовали в чужбина, или „открадват“ занаята като помощници в различни ателиета. Не са малко обаче и любителите, които се сдобиват с нужната техника за заснимане.
Присъствието на фотографи на бойното поле през Първата световна война е решено в Разузнавателната секция в отдел „Оперативен“ на Щаба на Действащата армия (ДА). На командващите армиите, началниците на дивизиите, на военно-инспекторските области и на дивизионните области се обръща специално внимание: „Фотографните снимки, направени из фронта на действующите части, представляват за бъдещето един много ценен материал, тъй като с тях се илюстрира военният бит на българина в днешната война. Като ценни паметници фотографните снимки, направени из войсковите части, трябва да се събират, цензурират и уреждат (като се увеличават), за да се запазят верните и добрите от тях за бъдещия ни военен музей и то още от сега, защото след свършването на войната събирането и уреждането им е съпроводено с трудности“. Това е откъс от нареждане на началник-щаба на ДА от 13 ноември 1916 г., в което се уточнява и редът за предоставяне на снимки на чуждестранни и български издания, както и задължителното привличане в частите освен на професионални фотографи и на любители. Упътване за военната фотография и Правилник за службата на военните фотографи, макар да са въведени по-късно, са регламентите, по които следва да работят фотографите.
Освен осигуряването на фотодокументация на участието на България във войната в този текст ясно са изразени и рестрикиции: направените снимки от любители или щатни фотографи при щабовете на армиите да бъдат представяни в отдел „Оперативен“ на Щаба на армията за цензуриране; забранява се изпращането без одобрение на снимки за публикуване „в списания или илюстрации, издавани в странство или у нас“, както и да не се допуска по този начин пренебрегване на издаваното от Щаба на Действащата армия списание „Отечество“ – „най-разпространеното в армията ни“.