В първата част, която държите в ръце, представяме на вниманието ви спомените на ветерани от Въздушните на Н.В. войски, някои
от които са продължили кариерата си и във ВВС. Повечето мемоари са постъпили във фонда още в първите години от съществуването на музея. Едни са във вид на аудио интервюта, записани на касети, други – ръкописни или машинни страници с автор, дата и място на записването, отбелязани с военна акуратност, но най-важното е, че всички са написани или разказани честно, без притворство и излишно самоизтъкване.
Пред вас са разказите на хора, родени през двадесетте години на ХХ век и служили преди, по време и малко след Втората световна война. Това е поколението, което възражда българската авиация през 30-те години на миналия век, като създава съвременни школи за обучение на пилоти, лети на нови самолети и организира нови летища. Техните имена не са толкова известни на широката публика като тези на въздушните защитници на София. Тук няма Месершмити и тарани, но затова пък ще срещнете истории за полетите на другите самолети, постъпили на въоръжение във Въздушни войски. Как са закупувани и прехвърляни без радиовръзка и светлинна сигнализация в България от Европа, как достойно са охранявали родината и как са приключвали земно-небесния си път, нарязвани на мястото, където днес е нашият Музей.
Истории за това как летците ни обикалят „пешком по летешки“ из югославските планини в търсене на „македонските ВВС“ и как по българските летища германските самолети се сменят с руски.
Истории, случили се 50 години преди написването им, но съдържащи удивителни детайли и незасегната от времето точност във фактологията. Истории смешни и трагични, изпълнени със скромност и човешко достойнство. На второто поколение български летци, заплатило с животи, кариери и пречупени съдби поредната загубена война и национална катастрофа. Което също като първото намира сили да започне всичко отначало.