Човек не трябва да се страхува

В ожесточения бой при овладяването на Струга по време на Първата световна война, в който 14-а рота на 23-и пехотен шипченски полк дава много жертви, съдбата милостиво запазва живота на подпоручик Димитър Владков, заместник-командир на ротата.

Решителното настъпление започва сутринта на 28 ноември 1915 г. Сърбите са подготвени за сериозна отбрана – разрушени са всички мостове на река Черни Дрин, по улиците са издигнати барикади, картечници обстрелват с кръстосан огън българските позиции на отсрещния бряг. Пионерите започват да изграждат мост от греди и предварително сковани дървени щитове от дъски, по който да преминат щурмовите групи. Те са посрещнати от убийствен пушечен и картечен огън. След няколко часа борба 34 души успяват да се прехвърлят, укрепяват се и осигуряват през нощта прехвърлянето на останалите части.

В разгара на настъплението шрапнел раздробява челюстта на подпоручик Димитър Владков и излизайки, наранява ключицата. Брат му го намира в моргата и разбира, че той все още диша. Немски хирурзи във военнополева болница извършват първите операции. Първоначално оперират гръдния кош, за да извадят ребро, което присаждат на челюстта. Последващите пластични операции се правят в Александровска болница. Младият, 25-годишен подпоручик е спасен и излекуван.

През 1941 г. поема командването на 23-и пехотен шипченски полк. Полковник Димитър Владков доживява до 76-годишна възраст и както свидетелства внучката му Милка Владкова, учи децата си на това, че човек не трябва да се страхува.