История за една велика българка и родилната помощ в България
В тази история Ви разказваме за една велика българка – Райна Княгиня, извезала и развяла знамето на Априлското въстание. Малко са обаче хората, които познават нейната съдба след потушаване на въстанието и приноса ѝ за една от най-хуманните професии, даряващи живот.
След въстанието Райна Попгеоргиева Футекова е заловена от властите, измъчвана и хвърлена в затвора. Освободена е след намесата на консулите на европейските държави и заминава за Русия, където се лекува и учи в Държавния медицински институт в Москва. През 1879 г. завършва акушерските курсове и става първата българска дипломирана акушерка. Завръща се в родината, но първоначално работи като учителка в Търново (вкоренените суеверия в обществото на практика я лишават от възможността да упражнява професията си). През 1882 г. сключва брак с революционера Васил Дипчев и след избирането му за народен представител, семейството се премества в София.
През 1898 г.Райна Княгиня остава вдовица с пет невръстни деца (най-големият син Асен е едва на 13 години). Въпреки разклатеното си здраве тя започва да работи като акушерка, за да издържа многолюдното си семейство. Определена е за акушерка на дипломатическия корпус в София и допринася за откриване на първата болница по акушерство и гинекология Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза“ в София. След откриването ѝ през 1903 г. Райна работи там като акушерка и ръководи курсове за обучение на млади кадри.
Делото ѝ след Освобождението е свързано и с редица благотворителни и просветителски грижи за бедните: тя акушира без заплащане родилките в крайните квартали на столицата „Орландовци“ и „Малашевци“, а за живеещите в недоимък опълченци в дома ѝ винаги има постеля и топла храна.
По време на акушерската си практика Райна Княгиня за първи път въвежда предварителните консултации с бъдещите майки – посещава ги по домовете, наблюдава бременността им и ги подготвя за раждане. Тя води неумолима борба срещу старите родилни обичаи и с тази цел организира първите „Школи за здравно възпитание“ в столицата.
През 1901 г. неуморната будителка полага основите на първата акушерска организация в България – професионалното дружество „Акушерка“. Членовете на организацията продължават борбата за забрана на обичая „бабуване“, особено в районите, където работят квалифицирани акушерки. Дейността на дружеството е свързана с повишаване на акушерската квалификация, обществен характер на родилната помощ, подобряване на обществената хигиена и разгръщането на широка здравна просвета.