Д-р Димитър Моллов – основоположник на системата на българското здравеопазване

Днес, когато всички погледи са обърнати с надежда и очакване към българските медици, ви представяме историята на един от основоположниците на системата на нашето здравеопазване след Освобождението – д-р Димитър Моллов – лекар, книжовник, обществен представител, министър на просвещението и кмет на София. Той е и лекарят, въвел в българската практика премедикацията и трахеалната интубация.

Димитър Моллов следва медицина в Москва и през 1875 г. става първият български лекар с научна степен доктор на медицинските науки. Пренебрегвайки предимствата на очакващата го обещаваща кариера в Русия, той се включва в Сръбско-турската война (1876 г.), като доброволно поема ръководството на медицинската служба, грижеща се за сръбската армия и сражаващите се доброволци. Веднага след обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) се заема с организацията на руски санитарен влак, какъвто за пръв път е изпратен в помощ на ранените и болните. В хода на войната е назначен за главен лекар на Видинска област. Широката му лечебна и профилактична дейност, съчетани с богатите му академични познания, са причината именно на него да бъде възложено съставянето на първия закон за здравеопазването в Княжество България – „Временни правила за устройството на медицинската част в България“ (1879 г.).

След Освобождението д-р Моллов е сред избраните народните представители в Учредителното събрание, а през 1882 г.е назначен за главен лекар на София. От 1884 г. до 1887 г. преминава на военна служба като заместник на главния лекар на войската. Взема активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.), като следва българската войска по цялото ѝ настъпление до Пирот. По същото време домът му в столицата е превърнат във временна болница, която да осигурява грижи за завърналите се ранени.

Освен с въвеждането в българската практика на премедикацията и трахеалната интубация, д-р Моллов остава известени с голямата си обществена активност. Той е сред инициаторите и основателите на Александровска болница, Държавната химическа лаборатория, Българския червен кръст (1883), Българския лекарски съюз (1901), а също и на болниците във Видин, Велико Търново, Варна и Елена.

Всеотдадеността на д-р Димитър Моллов като лекар и общественик е наследена и от неговия син – проф. д-р Васил Моллов – един от основателите на Медицинския факултет в София.

Куфарът с медицински инструменти на д-р Димитър Моллов се съхранява в Националния военноисторически музей.