ЗНАМЕТО – ПЪРВООБРАЗ НА НАЦИОНАЛНИЯ ТРИБАГРЕНИК

Историята на българския национален флаг – представителен символ на държавата и олицетворение на нейното минало, настояще и бъдеще, води началото си от времето на Българското Възраждане. Трицветът се появява през 1862 г. в униформите на Първата българска легия, формирана от Г. С. Раковски. Трицветно (червено – бяло – зелено) и с коронован лъв знаме развява четата на Филип Тотю (1867), а четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа носят бели панталони и мундири от зелен шаяк, обточени с червени гайтани (1868).
В краткия период до Освобождението (1878) трите цвята се налагат по категоричен начин в българската революционна символика. За първи път са подредени в днешния вид върху знамето, проектирано от живеещия в Браила влиятелен търговец и родолюбец Иван Параскевов – преселник от Ямбол, щедър дарител на българското училище в града, един от основателите на Българското книжовно дружество (1869), активен участник в Добродетелната дружина.
В навечерието на Руско-турската война (1877 – 1878) домът му в Браила, където България е свято име, а нейното освобождение – осъзната цел, става център на усилена патриотична дейност. Там, в края на октомври 1876 г., се обсъжда въпросът, по какъв начин да бъдат осигурени средства, с които българите емигранти в Русия и Румъния да поръчат знамена за българските опълченски дружини. Тогава Иван Параскевов заявява: „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка“.
Той сам проектира трицвета на знамето, който вече е утвърден сред българската емиграция в Румъния, а изработването на знамето и неговото извезване поверява на сръчната си 14-годишна дъщеря – Стилияна, която създава символа на мечтаната свободна и независима България. Доставя от Виена необходимите скъпи материали: плътен копринен плат в три цвята (атлаз), дребни естествени перли и сърмени конци за бродерията, специално изработена дръжка и метален връх. Работата върху пробните модели и знамето се пази в тайна и продължава почти шест месеца. Към края на април 1877 г. то е напълно готово и остава в историята с името „Браилско“, по името на града, в който е изработено. За прототип на извезания със златна сърма 60-сантиметров изправен коронован лъв е използвано изображение от значка на въстанически калпак от Април 1876 г. На знамето с типичната за времето „лястовича опашка“ са подредени от горе надолу трите цвята – бяло, зелено, червено.
На 6 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна, заедно с други българи от Румъния и Русия, присъстват на церемонията по връчване на Самарското знаме в лагера на Българското опълчение край Плоещ. На 8 май те предават Браилското знаме на главнокомандващия руската Дунавска армия, с молба да го връчи на някоя от българските опълченски дружини. Историческата среща е отразена в букурещкия български вестник „Стара планина“, който пише: „Г-н Параскевов поднесъл на негово височество българското национално знаме с позлатен лъв…“. На 14 май делегация начело с Погонианския митрополит Панарет пристига от Букурещ в Плоещ, за да освети Браилското знаме, преди да се развее над Опълчението. Това обаче не се случва нито тогава, нито по-късно. Знамето не е връчено на никоя опълченска дружина. Такава е съдбата и на поръчаните от българските общности в Русия и Румъния още три знамена, предназначени за 1-ва, 2-ра и 5-а дружина на Българското опълчение. Руското командване не желае опълченците да се сражават под знамена с българска символика. Въпреки това съдбата отрежда на Браилското знаме непредвидена от създателите му дълговечност.
На 10 февруари 1879 г. в Търново, украсен с български трицветни знамена, започва работа Учредителното събрание, поставило началото на Третата българска държава. След гласуването на чл. 21 за държавния герб (22 март 1879 г.) народният представител от Елена Никола Михайловски, брат на Иларион Макриополски, заявява, че „са изпуснати националните бои“. Забележката му затруднява ръководството на събранието, тъй като в предложения проект за конституция няма текст за държавно знаме. Петко Каравелов оспорва трицвета като подражание на френското знаме и повежда спор с Петко Славейков, кой е хералдическият цвят на България – зеленият или червеният. На 26 март 1879 г. разискванията са прекъснати и депутатите гласуват нов чл. 23: „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“.
След подписването на Берлинския договор (1 юли 1878 г.) Браилското знаме не е зачислено в Българската армия, нито участва в последвалите войни. Предполага се, че на 29 август 1881 г. символът на българската държавност е предаден в Княжеския дворец заедно с останалите опълченски знамена, където се съхранява в Знаменната зала. Едва през 1930 г. и в края на своя живот Стилияна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме е в Царския дворец и получава покана да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува.
Първообразът на българския национален трицвет е предаден на Главния военен музей през 1946 г. заедно с всички останали светини, намиращи се в Знаменната зала на Двореца. Днес то е една от най-ценните реликви в богатия фонд на Националния военноисторически музей.