Изложба „За българската
армия – за почест!“
Още от ранните години на възстановената през 1878 г. българска държава честването на определените от празнично-обредната система празници е придружено от военни паради в София и в още 21 гарнизона на Княжество България.
Празникът на храбростта започва да се отбелязва след учредяването през януари 1880 г. от княз Александър I на най-стария и най-престижен български орден „За храброст“. Няколко дни по-късно е установено и честването на Ден на храбростта, първоначално само като празник на всепризнатия като символ на победата и храбростта Св. Георги, който се празнувал по стария календарен стил на 23 април (6 май). Приоритет обаче се дава на официално приетия за празник на кавалерите на ордена „За храброст“ 17 април. Причина за това решение е, че на тази дата Александър Батенберг е избран за български княз, а едновременно с това тя е и рождена дата на руския император Александър II. На празника се извършват награждавания с ордена „За храброст“, а монархът, който е и велик магистър на ордена, дава прием за неговите кавалери.
Скоро след победоносната Сръбско-българска война и като знак на почит към доблестната и героична армия последният победен ден във войната, увенчан с превземането на Пирот на 15 ноември 1885 г., е обявен за боен празник на Българската армия – Ден (Празник) на победите. Въведен е през 1888 г. от княз Фердинанд I заедно с превърналото се в традиция произвеждане на изявили се офицери в по-горен чин. Празникът се чества тържествено с военни паради, придружени с панихиди за храбро загиналите войни и молебени за здраве и сила на армията, патриотични слова и други войскови и публични прояви, в които освен войската участват също представители на държавата, църквата и обществото.
Въвеждането на деня на Св. Георги и датата 23 април (6 май) вместо дотогавашната дата на честването на Деня на кавалерите на ордена „За храброст“ и Деня на храбростта 17 април, става с княжески указ от 10 април 1891 г. Цар Фердинанд I преценява, че честването на деня на интронизацията на неговия предшественик като празник на храбростта е неподходящо. През следващите години Денят на храбростта започва да се чества с парад не само в София, но и в Пловдив, Търново и други градове.
Денят на
победите
По време на войните за национално обединение (1912 – 1918) Празникът на храбростта се отбелязва в бойни условия. Отслужва се панихида за загиналите герои и молебен за живите, прави се преглед на войсковите части, а тържеството приключва с кратък военен парад.
Набира популярност и Денят (Празникът) на победите, който се чества не само в старите предели на страната, но и в Македония и Поморавието. Първият голям военновременен парад по случай празника е проведен в Ниш на 15 ноември 1915 г., броени дни след като българските войски овладяват града. Със смяната на календарния стил през 1916 г. Денят (Празникът) на победите преминава от 15 на 27 ноември.
Сърбия и подкрепящите я велики сили вземат своя реванш на Парижката мирна конференция през 1919 г., когато България е принудена да подпише договора на 27 ноември – деня, в който българската войска традиционно отбелязва Празника на победите като възпоменание за защитеното в Сръбско-българската война Съединение на Княжество България и Източна Румелия.
Сведенията за паради, провеждани в първите години след края на Първата световна война, са оскъдни. Въпреки че продължават да се провеждат, поради масовите съкращения на състава на армията след Ньойския договор от 1919 г., те са силно ограничени по численост и с редуцирано участие на войскови части.
Още през 1920 г. обаче вече е проведен скромен военен парад в София с участието и на кавалерите на ордена „За храброст“. През 1925 г. Денят (Празникът) на победите е честван за последен път в България, но започва да се отбелязва чак до Втората световна война като ден на всенароден протест срещу несправедливите клаузи на Ньойския диктат.
През следващите години честването на двата празника – Деня (Празника) на победите и Празника на храбростта се обединява, а през 1931 г. общият празник – Денят на храбростта и победите, е официално обявен за празник на войската. От 1937 г. отбелязването на празника е предшествано от тържествена заря, провеждана предната вечер. В този парад за пръв път вземат участие и представители на българската военна авиация.
Празник на
българската армия
След обявяването на България за народна република през 1946 г. честването на празника на 6 май е прекратено. За празник на армията е възприета датата 9 септември, а през 1947 г. е проведен първият празничен военен парад в Народна Република България. От 1953 г. за Ден на Българската народна армия е определен 23 септември – денят на обявяването на Септемврийското въстание през 1923 г., но парадите продължават да се състоят на 9 септември. Най-значимото провеждане на военен парад у нас е през 1974 г., когато участва и значително количество военна техника, включително над 160 единици авиационна техника. Внушителен е и парадът през 1981 г., посветен на отбелязаната тогава 1300 годишнина от основаването на Българската държава.
След 1990 г. Седмото велико народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – деня на решителните боеве при Шипка (1877) през Руско-турската война. Тази дата е променена през януари 1993 г., когато с постановление на Министерския съвет 6 май се връща в празничния календар като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Възстановени са и традициите на отбелязването му – панихида за загиналите, молебен за здраве и сила на живите военнослужещи и празничен водосвет на бойните знамена и знамената светини, поднасяне на венци и цветя в памет на падналите във войните за национално освобождение и обединение и военен парад.
