Историята разказват Анна Момчилова и Георги Петков
Участието в проекта „Моите предци на война“ ни срещна не само с разказа за нашите предшественици, но и с историята на родния ни град, преживял ужаса на бомбардировките през Втората световна война.
За първи път територията на България е бомбардирана на 6 април 1941 г. от югославски и британски самолети в отговор на присъединяването на страната към Тристранния пакт. Под прицел са София, Кюстендил, Петрич и околните села. До 15 април 1941 г. жертвите наброяват 87 убити и 157 ранени, а много сгради са разрушени. Българските пилоти не реагират своевременно поради слабо развитата система за управление и незадоволителните летателно-тактически характеристики на самолетите, с които разполагат. Ситуацията допълнително се усложнява, след като на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява война на САЩ и Великобритания с надеждата, че тя ще има символичен характер.
В началото на 1943 г. територията на България попада в обхвата на операция Pointblank, одобрена на среща между Чърчил и Рузвелт в Казабланка. От ноември 1943 г. до август 1944 г. страната е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Общо 2000 самолета нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Въпреки многократно превъзхождащите ги сили на противника пилотите от 6-и изтребителен полк, които защитават небето над София, предприемат 273 излитания и свалят 30 негови самолета.
Независимо от усилията им врaжеската авиация разрушава предимно граждански обекти. Убити са 931 столичани, а ранени – 1025. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които и тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др.