В годините, последвали решенията на Берлинския договор, се развива различно по интензитет и прояви обществено движение за национално единение, най-силно изявено в Княжество България и Източна Румелия. Отношенията между тях в сферата на изграждането на институциите и войската, икономиката и културата се развиват на основата на обединителната идея. Силните обществени движения достигат кулминация през 1885 г., когато през септември българското общество, обединено от своята кауза и въпреки волята на великите сили, обявява съединението на двете Българии. Признаването на този исторически акт се оказва не толкова лесен процес, при който политическият елит полага сериозни усилия да смекчи позициите на великите сили за възстановяване на статуквото. Промененото съотношение на силите на Балканския полуостров с обединението на Княжеството и Областта обаче поставят България в трудна ситуация и я принуждават освен със средствата на дипломацията да защити своята кауза със силата на оръжието. Успешната първа стъпка по пътя към национално обединение и победата в последвалата Сръбско-българска война (1885) поставят на дневен ред и следващата задача – извоюването на пълна политическа независимост на страната и освобождаването на Македония и Одринска Тракия.
Тези съдбовни събития са представени чрез богатство от артефакти – униформи и снаряжение на войници от Българската войска и Източнорумелийската милиция, знамена, документи, както и вещи на участници в Съединението, в Сръбско – българската война и в Илинденско-Преображенското въстание (1903).