С решенията на Берлинския конгрес извоюваната българска територия в Руско-турската война (1877 – 1878) и скрепена с предварителния договор от Сан Стефано е разпокъсана. Частите на Българската земска войска, дислоцирани на територията на Източна Румелия се отделят в самостоятелна армия. Според Органическия устав (Конституция) тя се състои от местна милиция (войска) и жандармерия (полиция). През 1879 г. в милицията има 7 500 души в състав от 12 дружини, а жандармерията – 1 500 души в състав от 12 пеши и една конна жандармерийска рота и един полуескадрон. Чрез създадените гимнастически стрелкови дружества започва масово военно обучение на мъжете в областта.
На 6 септември 1885 г. войските на Пловдивския гарнизон и въстаническите чети свалят румелийската власт и провъзгласяват тържествено Съединението на Княжество България с Източна Румелия под скиптъра на княз Александър I. Осъществен е първият етап от обединението на българския народ. Създават се възможности за завършване на националното обединение, за културно развитие и икономическа интеграция с европейските държави. Премахва се изкуственото разделение на армията на Княжество България и Източна Румелия.
Скоро на младата Българска армия се налага да защити с оръжие Съединението. На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България. Дислоцирана на турската граница, Българската армия с марш-маньовър за три дни се прехвърля на западния фронт. 1-ва и 4-та дружини от 1-ви пехотен софийски полк в мъгла и дъжд за 30 часа изминават 86 километра. Населението на гр. Сливница ги посреща с викове „ура“. 8-и пехотен приморски полк изминава 95 км за 36 часа. 5-а пеша батарея от 1-ви артилерийски полк под командването на капитан Петър Тантилов за две денонощия непрекъснат преход изминава 146 километра. Европейските военни специалисти отбелязват, че Сливнишкото сражение е спечелено от „краката на българските войници“. Героичното сражение при Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. довежда до разгром и отстъпление на главните сили на сръбската армия.
След победата при Сливница българската армия минава в решително контранастъпление. С ожесточени боеве са овладени Драгоман и Цариброд, а на 15 ноември 1885 г. в ръцете на Българската армия пада Пирот. Австро-Унгария принуждава България да спре стремителното настъпление.
На 19 февруари 1886 г. в Букурещ е подписан договор, който възстановява мира между Сърбия и България. Победата във войната струва на българския народ 700 убити и 4 500 ранени. На 24 март 1886 г. в Цариград е сключен Топханенски акт, с който великите сили признават Съединението на България.
