Работно време

Експозиция
сряда – неделя: 10.00 – 18.00 ч.

Администрация
понеделник – петък: 8.30 – 17.00 ч.

Продажба на билети
до 17.00 ч.

Билети

Деца (до 7 г.) – Вход безплатен
Учащи – 2лв
Възрастни – 8лв
Семеен – 10лв

Намерете ни

Адрес: ул. “Черковна” № 92
Тел: + 359 2/946 1805

Виж повече

Руско-турска освободителна война (1877 – 1878)

През есента на 1876 г. е създадена международна анкетна комисия за разследване на жестокостите при потушаване на въстанието от април 1876 г. Опитите на Великите сили да решат българския въпрос с дипломатически средства завършват с неуспех. Русия недвусмислено показва желанието си да реши въпроса с война. Предприети са стъпки за неутрализиране на Австро-Унгария и Англия. Румъния се съгласява да се включи в подготвяната война с 40-хилядна армия и да отстъпи коридор за преминаване на руските войски.

Руско-турската война е обявена на 12 април 1877 г. в Кишинев с манифест, подписан от император Александър II. След успешна предварителна подготовка, при Свищов, в първите часове на 27 юни 1877 г. 14-а пехотна дивизия, начело с генерал Михаил Драгомиров преминава р. Дунав и навлиза в българската територия.

Руската Дунавска армия е разделена на три отряда: Преден, Източен и Западен. Предният отряд, в състав около 12 000 души, командван от генерал Йосиф Гурко, има задача да освободи селищата в Централна Северна България и да проникне в Южна България. Към него е придадено и Българското опълчение, организирано в 12 дружини с общ числен състав от 12 634 души. То се създава със заповед № 40/14 април 1877 г. на главнокомандващия действащата руска армия. На 6 май 1877 г. опълчението се заклева и получава свое бойно знаме. За негов началник е определен ген. Николай Столетов.

След освобождаването на Търново и Габрово отрядът на ген. Й. В. Гурко се насочва към Стара Загора. В кръвопролитни сражения с противника българските опълченци получават бойното си кръщение и с цената на многобройни жертви спасяват Самарското знаме, оттегляйки се към връх Шипка. На 9, 10 и 11 август 1877 г. там се водят епични сражения. Благодарение на храбростта на българи и руснаци и на пристигналия 16-и стрелкови батальон, начело с ген. Фьодор Радецки, стратегическият връх е спасен. Победата осуетява съединяването на армиите на Сюлейман паша и Осман паша при Плевен.