Краят на Втората световна война изправя света пред нов глобален конфликт. Започва ерата на „студената война” и блоковото противопоставяне. През 1949 г. за своя защита Западна Европа създава Северноатлантическия пакт (НАТО). На 20 октомври 1951 г., със заповед № 53 на началника на Главната квартира на Американските въоръжени сили в Западна Германия, се сформира Българска национална доброволческа рота 4093 с постоянно местоположение в американския гарнизон в гр. Гемерсхайм. Вдъхновител на идеята е председателят на Българския национален комитет д-р Георги М. Димитров, главен секретар на БЗНС в изгнание. Военната единица е организирана по образец на американската пехотна рота в състав 200 войници-български доброволци, в четири взвода. Командири на ротата последователно са: лейтенант Стефан Бойдев, капитан Борислав Байчев и капитан Димитър Кръстев. Българската рота в НАТО изпълнява охранителни функции до разформироването ѝ на 20 юни 1964 г.
Като контрапункт на НАТО Източна Европа създава през 1955 г. Обединени въоръжени сили на държавите, членки на Варшавския договор. Развитието на Българската народна армия се подчинява на военната доктрина на Варшавския договор. Усъвършенстването на организацията, превъоръжаването и подготовката на видовете и родовете войски са насочени към поддържане на висока бойна готовност за действие в условията на глобален термоядрен конфликт.
В края на 70-те и през 80-те години на ХХ в. организационните структури и органите за ръководство и управление на ракетните войски, артилерията и ПВО претърпяват чувствително развитие. Формирани са подразделения за водене на радиоелектронна борба. Увеличена е ударната и огнева мощ на съединенията и частите. През 1973 г. е създадено Командване на сухопътните войски, в което са включени всички сухопътни обединения и съединения, части и подразделения.
Военновъздушните сили и войските за ПВО са обединени в един вид въоръжени сили с единно командване. Част от изтребителната авиация, попълнена с изтребители прехващачи, е обособена като род войска на ПВО. Щурмовата авиация е подменена с изтребително-бомбардировъчна.
Военноморският флот освен надводни и подводни съдове, подобно на сухопътните сили, включва също и родове войски. В края на 80-те години на ХХ в. ресурсът на Българската армия възлиза на 167 000 души с 2 300 танка, около 5 000 оръдия и минохвъргачки и 160 самолета.
Краят на „студената война”, рухването на комунистическите режими в Източна Европа и разпускането на Обединените въоръжени сили на държавите-членки на Варшавския договор през 1991 г. създават нова военнополитическа среда в България. Тя декларира желанието си за приемане в НАТО. На 21 декември 1993 г. Народното събрание приема декларация за присъединяване на България към НАТО и Европейския съюз. На 14 февруари 1994 г. страната ни се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир”. Три години по-късно България официално обявява кандидатурата си за членство в НАТО. През ноември 2002 г. България получава покана да започне преговори за присъединяване към НАТО, а на 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор.
В Министерството на отбраната се въвежда принципът на гражданския контрол, преразпределят се политическите и военните отговорности по отношение на армията. Министърът на отбраната е цивилно лице, към него се създава Съвет по отбрана като съвещателен орган. Министерството на отбраната и Генералният щаб на БА се обособяват като самостоятелни институции. Създава се нова функционална структура – Сили за бързо реагиране, Войски за отбрана, Войски за териториална отбрана и Резерв. Главна цел в развитието на Българската армия е създаването на ефективни, модулни, компактни, маневрени и боеспособни, относително самостоятелни и всестранно осигурени структури, способни да осъществят отбраната на страната и равностойно партньорство в международните инициативи за поддържане на мира.
От 1992 г. български военнослужещи участват в международни мисии по поддържане на мира. Наши военни контингенти подпомагат омиротворяването на Камбоджа, Ангола, Таджикистан, Република Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово, Етиопия и Еритрея, Афганистан. България взема активно участие и в международната коалиция в Ирак.
