Военното ведомство предприема мерки за бързо разрастване и модернизация на Българската войска. Започва изграждане на масова армия с дивизионна организация, със система на попълване, която дава възможност за обучение на цялото мъжко население на страната. Поддържа се висока боеспособност, устройва се военновременна армия, равностойна на армиите на съседните държави. В първите години на ХХ в. българските въоръжени сили разполагат за военно време с 300 000 обучени войници и 1 400 офицери. Българската войска се превръща в армия от европейски тип и отстъпва на най-модерните армии само по числения си състав.
Останало в пределите на Османската империя, българското население в Македония и Одринско води непрекъсната въоръжената борба за своето освобождение. През 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. 26 408 въстаници се сражават на живот и смърт срещу 350 000 редовна турска армия и башибозук. След три месеца съпротива то е жестоко потушено.
В подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. участват 48 офицери от армията на Княжество България – 1 генерал, 1 полковник, 1 подполковник, 4 капитани, 20 поручици и 21 подпоручици. По-голям е броят на унтерофицерите и войниците, които заедно с постоянните четници на Вътрешната организация са гръбнакът на въстаническата армия. Десетки военнослужещи от армията на Княжество България оказват съдействие, без да напускат службата и територията на страната.