Траките са най-старото и многобройно население, обитавало земите на Балканите още от IV хил. пр. Хр. Войнствени и храбри, траките владеят до съвършенство военното изкуство и се славят като изключителни бойци. Търсени и желани съюзници на много народи в древността, те дават на света Орфей и великия предводител на угнетените роби – Спартак. В V в. пр. Хр. траките създават Одриското царство. Взаимните контакти на тракийската материална култура с гръцката класика и римската императорска епоха оставят изключителни шедьоври в националнaта ни съкровищница.
През VII в. маневрената конница на прабългарите начело с хан Аспарух се свързва в здрав боен съюз с пехотата на славянските племена, отседнали трайно в земите отвъд р. Дунав. Създава се една от първите държави в Европа през Средновековието – България. Успешните войни с Византийската империя, арабите, аварите и други нашественици разширяват границите на държавата и я налагат като първостепенна сила в Европейския Югоизток. Българските владетели Крум, Симеон Велики и Самуил остават в историята не само като мъдри държавници, но и като изключителни пълководци. Битката при Върбишкия проход в 811 г., разгромът на ромеите в 917 г. при р. Ахелой, неподражаемата по стратегически замисъл и изпълнение война в 986 г. са крачки напред в европейското военно изкуство.
Търновското въстание от 1185 – 1187 г., начело с болярите Асен и Петър, възстановява българската държава и поставя начало на политически и военен възход. Строят се нови укрепителни съоръжения; формират се всички родове войски, характерни за епохата – лека и тежка кавалерия и пехота, части обслужващи обсадната техника и флот; настъплението се превръща в основна стратегическа мярка. Границите на българската държава опират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.
В битката при Одрин в 1205 г. цар Калоян разгромява непобедената дотогава кръстоносна армия на западните рицари. След победата над епирския деспот Теодор Комнин в 1230 г. българският владетел Иван Асен II с гордост се нарича „цар на българи и ромеи”. Въоръжената съпротива на българския и балканските народи в края на XIV в. изиграва решаваща роля за възпиране на османското нашествие в Европа.
