Темата за изложбата „13 март 1913. Одрин – прокоба или илюзия“ не е избрана случайно. Превземането на Одринската крепост е част от стратегическия замисъл на Висшето военно командване на българската войска. Одрин е и „ябълка на раздора“ при преговорите по време на примирието (20 ноември 1912 – 21 януари 1913 г.) и при подписването на Лондонския мирен договор (17 май 1913 г.). Заради приноса на Одринската операция във военното изкуство тя и днес се изучава във всички военни академии.
Една от задачите на изложбата е да даде визуална представа за крепостта като фортификационно съоръжение. Оформянето на ходовата линия пък кореспондира с идеята за изпитанията, лишенията и усилията на българските войски при щурма на крепостта.
Нетрадиционният подход дава възможност за по-голяма комуникация с публиката.
В първата част са темите за Одрин като стратегически обект в плановете на Главното командване, за модернизацията и превъоръжаването на Българската армия в навечерието на Балканските войни, първия период на обсадата (до примирието ноември 1912 г.) и превземането на крепостта с неговите последици. Представено е въоръжението и снаряжението на българските, турските и сръбските сили. Сред изложените експонати са лични вещи на командването на Одринския театър: генерал-лейтенант Никола Иванов, командващ 2-ра армия, и неговия началник-щаб полк. Никола Жеков, генерал-лейтенант Георги Вазов, командващ войските на Източния сектор, и неговия началник-щаб майор Иван Вълков, генерал-майор Вълко Велчев, началник на 11-а дивизия. Акцент в изложбата са бойните знамена на полковете, участвали при щурма (10-и пехотен родопски, 12-и балкански, 23-ти пехотен шипченски, 29-и пехотен ямболски, 32-ри пехотен загорски, 54-ти и 51-ви пехотен полк), и пленени бойни знамена при Одрин на фона на архитектурния символ на града Султан Селим джамия.
Във втората част зрителят е активен участник. Той може да чете избрана литература по темата, да направи справка в малка картотека или да разглежда пощенски картички от времето. Може да посети едновремешно кафене и да прочете вестниците, чрез които софиянци са следели събитията в Одрин през 1912–1913 г. В пространството е ситуиран и детски кът с карта на крепостта, върху която децата могат да подредят разположението на различните военни части. В залата се прожектират и архивни кадри от Балканската война, предоставени от Българска национална филмотека. Със свои експонати участва и Музеят за история на София.
Оригиналната идея да се разкажат лични истории на фона на голямото военно събитие е осъществена с подкрепата на Съюза на артистите в България и техническото съдействие на Военния телевизионен канал.
Монолозите на участниците при Одрин, изпълнени от водещи наши артисти, са избрани от мемоари или лични дневници и са истински. Всяка история показва различен поглед към войната – на военния пълководец, на младия кавалерист, упоен от победата, на командира на батарея, дал първия изстрел срещу Одрин, на интелигентния инженер поручик Генчо Стайнов, оставил красива млада жена с тригодишна дъщеричка, на свещеника, отишъл доброволно на фронта да изпраща в смъртта българските войници, видял теглото, болестите, калта и изнурението, на военния кореспондент, на младия учител, преживял обсадата на града в очакване да влязат българските победители.
Ролите се изпълняват от: Валери Йорданов, Даниел Ангелов, Дарин Ангелов, Евгени Будинов, Захари Бахаров, Никола Мутафов, Стоян Младенов и Филип Аврамов.