Изложбата проследява Голямата война през очите на малкия човек – войникът, изпратен по бойните полета, съпругата, останала сама в борбата за оцеляване, хилядите бежанци, тръгнали да дирят убежище с надеждата, че ще намерят своя дом, и децата, изгубили детството си.
Въпреки ужаса на войната редица български войници записват имената си в историята със своя героизъм и жертвоготовност, онагледени с куршума, изваден от тялото на поручик Ангел Янчев, който 9 месеца в заложничество крие знамето на 35-и пехотен врачански полк и така го спасява, войнишки кръст „За храброст“ на най-малкия доброволец във войната – 10-годишния Никола Костов, и сабята на кап. Гарабед Печеян, сражавал се в тежките боеве за отбраната на Каймакчалан. Изпепеляващата стихия на войната намира израз в експонатите – символи на съдбата на хилядите, докоснали се до смъртта. Сред тях са часовникът, който препречва пътя на френски куршум и спасява живота на Васил Дюлгеров от 54-ти пехотен полк, пистолет „Люгер“ на поручик Александър Попов, загинал при боевете край Констанца, и фенерчето на подпоручик Иван Бойчев, загинал при изпълнение на боен полет край Битоля.
С богатство от фотографии, лични свидетелства и емблематични експонати световният конфликт е представен през призмата на човешките емоции. Изложбата показва как надеждата за национално обединение, бързо приключване на войната и за съхраняване на човешкия живот се преплита с ужаса на смъртта, разрушенията и краха на моралните ценности. Упованието в семейството и самосъхранението чрез създаването на мъничкия свят на войника пресъздават опитите му да се откъсне от страшната реалност на бойното поле.
Изложбата е част от Националния план за отбелязване на 100 години от Първата световна война и участието на България в нея.
