Книгата „Военноморските сили на България и Франция в отношенията между двете страни (1878-2010)” ще бъде представена в Националния военноисторически музей – София
На 14.12.2011 г., в 17.00 ч., в Националния военноисторически музей ще се състои представяне на книгата „Военноморските сили на България и Франция в отношенията между двете страни (1878-2010 г.)”. Издадена е през 2011 г. от ИК „Морски свят”, Варна.
Автори са д-р Мариана Кръстева – директор на Военноморски музей- Варна, капитан ІІ ранг о.р. д-р Атанас Панайотов и капитан ІІІ ранг о.р. д-р Александър Шелдон-Дюпле, вицеадмирал о.р. Франсоа Лафарг. Координатор на българо-френския изследователски проект е Ивелина Владева.
Книгата проследява взаимоотношенията между България и Франция в област, която засяга важна част от техните държавно-политически интереси – военноморското дело.
От създаването на българския флот през 1879 г. до днес с различна интензивност между двете страни се демонстрира взаимен интерес, моменти на тясно сътрудничество, както и моменти на отдалечаване и враждебност.
Проследени са процесите, които исторически обуславят сближаването на двете страни: навлизането на Европейския югоизток и Източното Средиземноморие в полето на интересите на френските военни и стопански кръгове в началото на XIX век, изграждането на въоръжените сили на новоосвободеното Княжество България и неговата външнополитическа ориентация. Големите световни конфликти на XX век присъстват като фон, на който се създават контакти, примери на партньорство или противопоставяне. Особено внимание е отделено на периода, в който в България действа френската военноморска мисия от 1896 г. до 1908 г.
Голяма част от ползваните архивни източници се интерпретират за първи път в българската историческа наука.
Книгата е илюстрована със снимки и факсимилета на документи от личните фондове на вицеадмирал Франсоа Лафарг и о.р. капитан II ранг Ат.Панайотов, фонда на Френския военен архив, Военноморски музей- Варна, Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” и Държавния военноисторически архив – Велико Търново.
