Здравей, музей!

На 17 ноември 2011 г. в НВИМ се постави началото на двегодишна експериментална програма по музейно възпитание с надслов „Здравей, музей“. Програмата е разработена от д-р Стефанка Кръстева. В нея участват ученици от втори клас на 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ със старши възпитател Поля Арнаудова.
Съвместната програма е насочена към следните задачи:
1) да се възпитат у децата определени ценности: изостряне на историческото чувство, уважение към хората с принос в развитието на обществото, толерантност, взаимопомощ, хуманизъм, търпение – един по-широк поглед към света, който ги заобикаля;
2) да се разбере психологията на хората, живели преди нас, и се сравни миналото с днешния ден в името на бъдещето. Детето да се почувства като продължител на най-добрите традиции на духовността;
3) да се социализират деца с трудно поведение и с изява на агресия, трудни за контрол, деца с проблеми в общуването, деца с интерес към самоизява;
4) НВИМ да стане едно от любимите места за игри, забавления и занимания.
В програмата се използват такива методи, чрез които детето не е обект, а субект на възпитание и му се създават условия да работи в музея както като изследовател на предметния свят, така и като творец. Основа на работата е музейният предмет, който участниците искат и могат да пипат, да разглеждат и да обсъждат. Предвидено е периодично да се провеждат изследвания за резултатите от програмата и писмено да се обобщават.
Първото занятие започна с разходка из външната експозиция на музея. Децата видяха различни оръдия, самолети, ракети, танкове, хеликоптери. С неудържимо любопитство прекъсвахa екскурзовода, докосваха експонатите, установяваха основните им разлики и каква е тяхната функция по време на война.
А след това в залата за занимания споделиха своите впечатления от това, което са видели навън, и постепенно построиха план за бъдещата си игра: дете описва едно оръдие от двора, а другите деца, които не виждат предмета, го познават. Постепенно играта премина в рисуване, като чрез прекрасните си рисунки учениците изразиха своите изживявания от разходката в парка на музея. След всичко това децата бяха вече готови да участват в дискусия на тема: Защо в музея оръдията мълчат? Търсеха отговор и на въпроса, защо тази къща, която ние наричаме музей, пази спомените за оръдията и за воините, воювали с тях, по време на войните?
При попълването на анкетата, предназначена да се види как децата си представят един детски музей в НВИМ и в какви игри, състезания и дискусии биха участвали в него, учениците единодушно изявиха своето желание да има детски кът с крепости, хеликоптери самолети, кораби, ракети, които те да управляват; да има истински войници и „военна база“ с оръдия, от които да се изстрелват пластмасови топки, а войнишките шапки да са от фунийки за сладолед и много други невероятни и интересни предложения.
На въпрос „Имате ли стара любима играчка или предмет, който много обичате и пазите?“, се оказа, че всяко дете си има такъв, защото той е от годините, когато е било малко, или защото му е подарък от баба и дядо, от мама и тати, от бати или кака.
По време на занятието се използваха малко познати или съвсем непознати понятия като анкета, викторина, музей, оръдие, война, мир, илюминатор, корпус, командирски люк, трансмисии, маска, дуло, турбо, които обогатиха техния речник и представите им за историята.
В края занятието всяко дете получи картонче с емблемата на експерименталната програма за добро и активно участие.
Учениците напуснаха музея удовлетворени и с думите „Ей, тука беше много яко“!