Юбилейна изложба за Димитър Осинин

По повод 120 години от рождението на изследователя, историка, офицера от Първата световна война, учителя, писателя, фолклориста Димитър Осинин Националният военноисторически музей, Националният литературен музей и Държавна агенция „Архиви”създадоха документална изложба “ Мъдростта на един вековен дъб”, показвайки от своите фондове голямото богатство от съхранени архивни материали, вещи и книги на твореца-изследовател.
Изложбата бе открита от проф. Георги Бакалов, в експозиционната зала на Държавна агенция “Архиви”. Слова произнесоха д-р Соня Пенкова, директор на НВИМ, д-р Стефанка Кръстева, главен специалист при НВИМ и Катя Зографова, директор на НЛМ.
Свои спомени с присъстващите споделиха проф. арх.Плама Николова –дъщеря на Осинин и Елена Огнянова- дългогодишен колега.
Изложбата е представена като разказ на самия Осинин и в него присъства българската земя с щедрата й хубост, духовната красота и нравственост на нейните хора, балканската ведрина, родната му къща. Подчертано е, че той пръв, заедно с Павел Делирадев, установява пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския Балкан и ръководи поставянето на 54 каменни знака по него. Показана е и осъществената му идея за 13-томното издание на Българското народно творчество, както и приносът му за възраждане на народните събори и надпявания. Акцент на изложбата е ролята му в подготовката и осъществяването на общественото признание на хайдутството. Той е винаги там, където има недоизказана дума в историята, недописана страница, потъваща в забрава народна гордост.
Освен като общественик Осинин е показан и като автор както на сбирки на свои стихове и на народни песни, така и на творби, появили се в резултат на изследователската му дейност на природозащитник, на пътуванията му из цялата страна, на гражданската му позиция. Открояват се книгите му “Там, дето шуми бързия”, “Морски ветрила”, “ По хайдушки сборища”, “Каменна приказка”, “През тиха бела Дунава” и други, които водят към дълбоките извори на българския дух и към корените на българското родолюбие. Съществено място заема сътрудничеството му в българския печат с литературни и културни статии, есета, рецензии на книги. Успоредно с това са показани и множество непубликувани негови ръкописи: “Спомени за Първата световна война”, “Дойрански дневник”, “В страната на Съветите”, огромният му все още непроучен архив. Световната класика присъства с преводите му на стихове и книги: “Фауст”, І ч. от Гьоте, “Германия” и “Книга на песните” от Хайне, “Дванайсетте” на Александър Блок, “Благодатта на земята” и пр.
Със старателно издирения и грижливо подреден документален вещеви експозиционен материал е показан един деен и осмислен деветдесетгодишен живот. Живот, съпътстван със страст при откриването на реликвите на България; с вълнение, вървейки по драматичните пътища на нейната история, с удивление, когато е заставал пред богатствата на българския народен гении.
Своя разказ в изложбата Димитър Осинин завършва така: Аз бих искал да споделя следните свои поуки от живота: най-целесъобразен живот е скромният, умерено задоволен и близък до природата. Отбягвай разкоша: той е пречка за напредъка. Не трупай излишни материални блага. Гьоте хубаво е казал: „Тежи имотът, който в работа не влиза“. Стреми се към духовни интереси: те единствени издигат човека над животното. Това разбрах от дългия си живот – и с него се разделям с теб, непознат читателю.
Автори на изложбата са: д-р Стефанка Кръстева (НВИМ), Румяна Пенчева (НЛМ), Давид Нинов (НВИМ), Лили Цветкова (ДА”Архиви), Димитър Стойчев (ДА „Архиви”), Калин Николов (художник)

Изложбата е спонсорирана от Мира Теофилова, внучка на Димитър Осинин и ще бъде отворена до края на февруари 2011г.