Богоявление – водосвет на знамената и войската за смелост, сила и победoносна надежда
ПРАЗНИКЪТ БОГОЯВЛЕНИЕ
Богоявление или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6/19 януари. В празника се преплитат езически вярвания, народни обичаи и християнска обредност.
Църковните празници са първите в празничния календар на българската войска след Освобождението. Първият сред тях е Богоявление. На 6/19 януари войсковите части в парадна униформа се строяват за тържествена литургия, извършвана от най-високопоставения духовник. Тя завършва с ритуално поръсване на знамената и войската със светена вода за смелост, сила и победоносна надежда. След това частите участват в шествието за вадене на кръста, придавайки му блясък и величественост. Празникът завършва с парад, в София приеман от княза (царя), а в гарнизоните – от най-старшия военен началник.
БОГОЯВЛЕНСКИ ИСТОРИИ ОТ ВОЙНИТЕ
През суровата зима на 1912-1913 г. 3-а Солунска дружина от Македоно-Одринското опълчение е дислоцирана край Мраморно море. Командир на дружината е ротмистър Димитър Атанасов, наричан от другарите му Харамията, защото е участвал в националноосвободителното движение на македонските българи. Дружината пребивава в различни села по крайбрежието на Мраморно море, като най-дълго е в село Авдим. На 6 януари 1913 г., Богоявление, свещеникът хвърля кръста в морето. Щедрият ротмистър Атанасов награждава с един наполеон войника, извадил кръста.
По същото време, в София, столичният съборен храм “Св. Крал” от сутринта е пълен с богомолци. Денят започва с молитва за българското войнство, което е далеч на бойното поле. Победите и делата му са в душите и сърцата на техните бащи, майки, братя и сестри. Софийският митрополит Партений отслужва в съслужение с други духовници тържествена света литургия, след което множеството, предшествано от църковните хоругви и пеещия църковен хор, се отправя към площада пред двореца. Там, под издигната арка, украсена със зеленина, присъстват цар Фердинанд със свитата си, министрите, начело с министър-председателя Иван Евстратиев Гешов, православните пълномощни министри, генералите с офицерите от гарнизона, подпредседателят на Народното събрание Згурев, столичният общински съвет, много от бившите министри, началниците на държавните учреждения и множество граждани и гражданки. На площада е извършен Богоявленският водосвет, след което започва ръсенето с богоявленската света вода.
Водосвет на Богоявление на 19 януари 1917 г
Богоявление – Софийският митрополит Екзарх Стефан I и Н.В.Цар Борис III,зад тях Княз Кирил