Надежда Олег Ляхова
„Варианти I“, 1997
…на стената в едната зала, заключени под стъкло в голяма бяла рамка, са представени лъжица и вилица; на друга стена лъжицата и вилицата са оставили отпечатъците си върху бели плоскости ръчна хартия; във втората зала огромно множество лъжици и вилици (и само няколко ножа) запълват, висейки от тавана, пространството и издават при среща мелодични звуци. Това са лъжицата и вилицата, напуснали бита и влезли в художествената среда, за да означат опозициите между материалното и духовното, незначителното и значителното, прочетени например чрез храненето и музицирането. Извадени от своето, те съумяват да формират друго – „музей на предмета“, където предметът е представен в широка гама отношения – със или без човека. Погледът на Надежда Ляхова, внимателен и анализиращ, вижда околността в нов мащаб. В него вещите са по-големи от привичното, с подчертана емблематичност, способни са към игра, подмяна и дори създаване на смисли.
…изложбата нито изобразява, нито разказва. Представя възможни фрагменти на една картина, смисълът на която е в интимността. Може би тази интимност е причина за особената метафизика… (Яра Бубнова, в. „Култура“, 4 април 1997, София)
Биография
Надежда Олег Ляхова родена през 1960 в София. Образование: 1979-1984 – Национална художествена академия, София. 1988 – 1992 – Художник постановчик в Националната телевизия и театър “Диалог”. От 1995 – свободен артист, автор на видеа, инсталации, акции, обекти. Художничката е известна със способността да „улавя“ и пресъздава най-деликатните и често невидими състояния на предметите, хората и човешките взаимоотношения. Умението да забележи онова, което другите не виждат, да „извади“ нюансите и от най-делничната ситуация или от най-обикновената случка, я превръщат в един от най-чувствителните съвременни автори.
Стилът й е извън времето и пространството. Не случайно изборът на материала, с който работи, е много разнообразен и се определя от конкретния проект. През годините Надежда О. Ляхова използва хартия, ламарина, пирони, лъжици, сапун, пясък, лед, сладолед, захарен памук. Особената й страст към материала, който се променя в течение на времето, също е предпоставена от наблюдението на онези нетрайни житейски моменти, които обаче в крайна сметка създават многообразието и определят специфичното „трептене” вътре в нас и около нас.
През последните години Надежда О. Ляхова неизменно използва фотоапарата и камерата в постоянния си опит да фиксира онова, което убягва на ръката на художника.
Сред по-важните й самостоятелни изложби са: „Рамки“, Софийска градска художествена галерия, 2013; „еко истории“, Склада, София, 2011; „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна“, Софийска градска художествена галерия, 2009; „Умерен оптимизъм“, ул. 6- ти септември № 9, София, 2008; Надежда Олег Ляхова, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия, 2008; „Софийски лъвове“, Artists’ Association fabs, Варшава, Полша, 2006 и Гьоте-институт, София, 2005; „Vanitas“, Музей на изкуството, Йокохама, Япония, 2004. През 2009 печели наградата Гауденц Б. Руф.