Българското опълчение се превръща в ядро на създадената със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. Българска земска войска. Тя се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба и четири рода войски: пехота, артилерия, кавалерия и сапьори. През август 1879 г. се създава военен флот. Българската земска войска не успява да достигне предвидените 84 750 души и в края на 1878 г. наброява 31 400 души.
За обучението на бъдещите офицери през ноември 1878 г. в София се открива Военно училище, в което са приети 255 юнкери, а други 132 са изпратени във военни училища в Русия. Открива се Учебна дружина за подготовка на унтерофицери във Велико Търново и военни фелдшерски школи в София, Пловдив, Велико Търново и Татарпазарджик /дн. Пазарджик/.
На 5 юли 1879 г. в състава на първото българско правителство се създава Военното министерство като най-висше военноадминистративно учреждение в България, осигуряващо защитата на държавния суверенитет, националната независимост и териториалната цялост на държавата. На 17 декември 1879 г. влиза в сила „Привременно положение за българската войска“, което изпълнява ролята на първи закон за въоръжените сили. Всеки български поданик от 21 до 40-годишна възраст подлежи на военна служба. Войската се попълва на териториален принцип.