Ньойският мирен договор от 27 ноември 1919 г. разпокъсва наново българската нация, възпира стопанското и културното ѝ развитие, накърнява държавния суверенитет. Военните му клаузи не допускат поддържането на модерна масова армия. Съставът на въоръжените сили е сведен до 30 000 души, включвайки жандармерията и пограничната стража. Военната авиация и флотът са ликвидирани. Отменена е наборната и е въведена доброволческа система за попълване на армията.
В средата на 30-те години на ХХ в. става възможно постепенното мoдернизиране и подобряване на материално-техническото осигуряване на Българската армия чрез доставки от чужбина. Сформирани са моторизирани, бронетанкови, авиационни и флотски подразделения. Процесът значително е ускорен след Солунското споразумение от 31 юли 1938 г., отменило военните клаузи на Ньойския договор.
Маневрите са върхов момент от подготовката на щабовете и войските в периода на реорганизация и превъоръжаване на българската войска. Големите царски маневри край гр. Попово през 1937 г. и Царските стрелкови маневри в района на с. Любен-Красново, Пловдивско, през 1938 г. демонстрират динамичното развитие на Българската армия и доближаването ѝ до средноразвитите европейски армии.