Царица Елеонора и благотворителността
Провокирани от историите за благотворителност, които през последните седмици се множат с примери за даряване на време, средства, талант и знания, ще ви разкажем за една жена, оставила ярка следа в българската история. Тя е част от аристократичния елит на Европа. Пристига в България през 1908 г. и след обявяването на Независимостта е провъзгласена за царица. Въпреки „синята си кръв“ царица Елеонора не се възползва от привилегиите на властта. Напротив, тя се отличава със своето човеколюбие и готовност да помага на нуждаещите се. Идвайки в България, тя става инициатор и активен участник в редица значими начинания и има специален принос в благотворителността в страната. Едно от първите ѝ действия е да дари предоставените ѝ от Министерския съвет като сватбен подарък 150 000 лева. Цялата сума е използвана за построяване на детски санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.
Това далеч не е единственият благотворителен акт по време на нейното царуване. С нейна помощ се построяват сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, болници и сестрински училища. През 1910 г. в големия салон на Офицерския клуб в София Елеонора учредява и една от първите благотворителни структури в България – дружество „Самарянка“. Неговата цел е да оказва помощ на ранените по време на война,при бедствия и епидемии, както и на социално слаби хора в мирно време. С нейна помощ в София и Пловдив са оборудвани болници с над 400 легла и 200 души персонал. На ключови позиции и транспортни възли са разположени лазарети и медицински пунктове.
Нейната дейност обаче не свършва дотук. Свидетел на три войни, които води България – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, самата тя облича униформата и заминава на фронта. Грижи се за ранените и болните от тиф и холера. Полага не само медицински грижи, а прави и всякакви дребни жестове за ранените – чете им, пише писма до близките им, утешава ги. Царицата не остава безразлична и към самите бойни действия. По нейна инициатива и с нейна помощ е ушито и дарено главното знаме на Македоно-одринското опълчение, което е част от фонда на Националния военноисторически музей.
За своята дейност царица Елеонора е наградена с Военен кръст „За храброст“ ІV степен без мечове.