Проектът „Ултра“ и разбиването на кода на „Енигма“
Свикнали сме да свързваме войната с прилагането на сила и участието предимно на мъже. Но има много примери, които показват как в условия на криза обществото мобилизира всичките си сили и усилията на хората, които действат в тила, са не по-малко важни от тези, които са на предната линия.
Любопитен пример за това са над 8000 жени, които работят в британския център по криптография в Блечли паркпо проекта „Ултра“, чиято главна цел е разбиване кода на „Енигма“ по време на Втората световна война. И това не е изолирано явление. Повече от 10 000 американски жени следят вражеската комуникация през войната. Предоставената от тях информация позволява на Съюзническите сили да потопят редица снабдителни кораби на Оста, да свалят самолета на Исороку Ямамото – автор на идеята за атака на Пърл Харбър, дори помага да се организира десантът в Нормандия. Дешифрираната информация дава сериозно предимство на Съюзническите сили в битката за Атлантика и в пустинната кампания срещу германския фелдмаршал Eрвин Ромел. Затова най-вероятно няма да ви изненада, че първият американец, научил за края на войната през 1945 г., е жена. Когато разузнаването на американската армия засича японско предаване към неутрална Швейцария със съгласие за безусловна капитулация, Виржиния Адерхолт е тази, която го дешифрира и превежда.
Ролята на жените остава засекретена до средата на 70-те години, когато работата по проекта „Ултра“, чиято главна цел е била разбиване кода на „Енигма“, е публично оповестена. И ако в ранните следвоенни години Уинстън Чърчил определя жените, работели в Блечли парк, като „кокошките, които снасяха златни яйца, но никога не изкудкудякаха“, то през 2009 г. британското правителство оповестява, че целият персонал на Блечли парк ще бъде награден с възпоменателни знаци.
Едно от малкото места в България, където може да бъде видяна оригинална шифровъчна машина „Енигма“, е Националният военноисторически музей.
