Историята на червения кръст в България
Днес, когато погледът на целия свят е обърнат към лекарите и медицинския персонал, който се грижи за болните, ви предлагаме да се върнем назад в миналото, към хората и институциите, които полагат основите на българското здравеопазване.
В годините след Освобождението българското дружество „Червен кръст“ заема важно място в изграждането на болничното дело у нас. Грижата за болните и доброволчеството върви ръка за ръка още по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Опитът в тези конфликти избистря необходимостта от обучение на милосърдни сестри, санитари и други служители. В отговор на тези нужди през 1900 г. българското дружество „Червен кръст“ учредява „Свето-Троицко общество сестри милосердни“, към което се открива първото в страната училище за милосърдни сестри. Заедно с това Главното събрание на БДЧК взема решение да се открие и лечебница (болница) за практическото обучение на ученичките. Първоначално курсът на обучение е едногодишен, през 1920 – 1923 г., когато училището работи вече по програмата на Международния сестрински съюз, става двугодишен, а по-късно– тригодишен. За малко повече от десетилетие, по време на Балканските войни (1912 – 1913) училището осигурява на армията 79 действащи сестри, 23 запасни и 19 ученички, а до 1928 г. броят на завършилите милосърдни сестри е 310. През 30-те години на ХХ в. ползата от такива кадри е вече напълно осъзната и Главна дирекция на народното здраве задължава всички здравни заведения да назначават милосърдни сестри. В подкрепа на обучението Дирекцията, както и Св. Синод, БНБ, Просветното министерство и княгиня Евдокия поемат издръжката на много от курсистките.
Създадената едновременно със сестринското училище болница „Червен кръст“ първоначално се помещава в сграда, предназначена за склад на Дружеството. От 1909 г. е настанена в новопостроена сграда върху парцел, подарен от Столична община. Само за няколко години след това тя става първостепенна болница с 60 легла в двете отделения – вътрешно и хирургическо. Разполага и с лаборатории за химическо и бактериологично изследване, рентгенов кабинет (от 1915), физиотерапевтичен кабинет (от 1925) и амбулатория. Към болницата е създадена една от първите диетични кухни в България. В годините след Първата световна война лечебното заведение реализира печалба между 100 000 и 1 млн. лв., като това позволява да развива сериозна благотворителна дейност – всички амбулаторни прегледи и болничното лечение са безплатни за бедни. По време на бомбардировките над София през Втората световна война болница „Червен кръст” е единственото лечебно заведение, което не преустановява своята дейност. След 9 септември 1944 г. тя се реорганизира и през 1951 г. става Институт за бърза медицинска помощ „Н.И.Пирогов“.
