Благотворителната дейност и дарителството за българското здравеопазване през периода между двете световни войни
Дарителството за благородни каузи – уникално обществено явление с универсални черти и същност, има своите забележителни истории. Една от тях е свързана с големия принос на фондация „Рокфелер“ за модернизиране на българското здравеопазване през 20-те и 30-те години на ХХ в. Създадена в САЩ (1913) от петролния магнат Джон Дейвисън Рокфелер тя е сред най-мощните филантропични организации в света, която под девиза „Добруване на човечеството в целия свят“ финансира научни изследвания в областите медицина, експериментална биология и хуманитарни науки.
През 1920 г. България е включена в програмите на Рокфелеровата фондация за финансова помощ на страните от Югоизточна Европа след Първата световна война. В периода 1923 – 1927 г. Здравният съвет при фондацията предоставя на Медицинския факултет значителни средства за закупуване на специализирана научна литература и лабораторно оборудване, както и за нуждите на катедрите по хистология и патоанатомия. Десетки български лекари, бактериолози, фармацевти и химици специализират в чужбина като стипендианти и участват в международни курсове по епидемиология. С финансовата помощ и методическото ръководство на фондацията са създадени важни научноекспериментални здравни центрове – Противомаларична опитна станция в Петрич и Институт за народно здраве в София (дн. Национален център по заразни и паразитни болести), в който се произвеждат всички серуми и други лечебни предпазни и диагностични средства против заразните болести. За построяване и обзавеждане на модерната собствена сграда на института (1935) Рокфелеровата фондация осигурява 19 млн. лева.
Борбата с маларията е сред приоритетите на фондация „Рокфелер“. В продължение на десет години (1928 – 1938) тя изразходва над 15 млн. лева за оборудване и дейност на Противомаларичната станция в Петрич, където процентът на заболеваемост е сред най-високите в Европа. Благодарение на прецизните и широкомащабни научни изследвания, провеждани с високо чувство на отговорност пред страдащото население, и на практическите оздравителни дейности е постигнато значително намаляване на смъртността. Децата са поставени под пълен лекарски контрол, като болните се лекуват, а на здравите два пъти в годината се правят профилактични прегледи.
Общо за благотворителната си дейност в България през периода между двете световни войни фондация „Рокфелер“ изразходва над 100 млн. лева. В знак на благодарност част от служителите й са наградени с високи държавни отличия, сред които д-р Селскар Гън, директор на парижкия офис на Международния здравен съвет към фондацията, д-р Ралф Колинс, постоянен представител на фондацията за Балканите, директор на Института за народно здраве и ръководител на Противомаларичната станция, и др.
