Отпечатък от личния печат на Иван Параскевов
Днес ще се върнем назад в миналото с рубриката ни „Памет за бъдещето“, в която ви разказваме за някои от даренията, получени от музея предходната година. Сред тях е и печат – поредното доказателство как един малък предмет може да разказва истории, които отекват до наши дни.
Чия е реликвата и по какъв начин тя е свързана с България днес ви разказваме сега:
Един от най-ценните артефакти в колекцията „Знамена“ на Националния военноисторически музей е първообразът на българския национален трицвет. Историята му започва в далечната есен на 1876 г. и е свързана с живеещия в Браила ямболец Иван Параскевов. Родолюбец и влиятелен търговец, един от основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г. и активен участник в обществено-политическата и благотворителна организация „Добродетелна дружина“, той щедро финансира поддържането на български училища, издаването на вестници и други полезни за българите дела.
Воден от желанието за съхраняване на историческата ни памет неговият правнук д-р инж. Павел Мончев дари на музея отпечатък от личния му печат с два изправени стилизирани лъва, държащи коронован щит с преплетени инициали J. П. Под щита е изписана годината 1851, а над лъвовете – цялото име на притежателя: Jоаn Параскевiч.
В навечерието на Руско-турската война (1877 – 1878) домът на Параскевов в Браила става център на усилена патриотична дейност. Там, в края на октомври 1876 г., се обсъжда въпроса по какъв начин да бъдат осигурени средства, с които българите емигранти в Русия и Румъния да поръчат знамена за българските опълченски дружини. Тогава радетелят на българската национална кауза заявява: „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка“. Той сам проектира разположението на цветовете, доставя от Виена необходимите скъпи материали, а изработката и извезването на знамето възлага на 14-годишната си дъщеря Стилияна, чиито сръчни ръце създават символа на мечтаната свободна България. В края на април 1877 г. първото българско знаме с български трицвет и български символи за доброволците от Българското опълчение е напълно готово и остава в историята с името „Браилско“.
На 8 май с. г., в лагера на Българското опълчение край Плоещ, Иван и Стилияна Параскевови го предават на Великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Дунавската армия. Историческата среща е отразена в букурещкия български вестник „Стара планина“, който пише: „Г-н Параскевов поднесъл на негово височество българското национално знаме с позлатен лъв…“.
Браилското знаме никога не участва в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена дълговечност. Приемайки за модел проектирания от Иван Параскевов трицвет, на 26 март 1879 г. депутатите от Учредителното събрание гласуват чл. 23 на Търновската конституция, който определя, че: „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“.