Пушките на Волов
Мариета Станева

Пушка „Комблен”, М1871, кал. 11мм

Едно неоценимо богатство на Националния военноисторически музей са вещите и оръжието на водачите на Априлското въстание. Сред тях са двете пушки на Панайот Волов, определен за главен апостол на Четвърти революционен окръг – Панагюрище.

Едната е „Комблен”, белгийска, обр.1871, еднозарядна, кал.11 мм. Била е съхранявана от полк. Панайот Дворянов, командир на Сандровската доброволческа чета през Сръбско-българската война (1885). Нямаме сведения как е попаднала при него. През 1929 г. той я подарява на музея.

Другата пушка „Танер” е капсулна, на въоръжение в руската казашка конница третата четвърт на XIX в. Нейната история е много интересна и се преплита с историята на друг апостол на Априлското въстание – Стоян Заимов. Подарена е на музея през 1941 г. лично от неговия син ген.Владимир Заимов.

И не случайно.

Затвор на пушката „Комблен”

След Освобождението Стоян Заимов се завръща от заточение и заминава за Русия, където завършва висше образование. Той е един от основоположниците на музейното дело у нас. Негова е идеята за създаване Музей на българското Възраждане. През лятото на 1901 г. Заимов заедно с Никола Обретенов, областен управител на Русе, посещават Бяла. Задачата на Заимов е да събере сведения за гибелта на П.Волов и другарите му и прибере вещи за музея на Възраждането. По всяка вероятност тогава попада у него пушката „Танер”. Именно при Бяла на 26 май 1876 г. в придошлите води на река Янтра намират смъртта си Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов, в опит да се спасят от турска потеря.

По време на Априлското въстание П.Волов е едва 27-годишен, възпитаник на Николаевската гимназия. В организацията на въстанието той отговаря за Копривщица, Клисура, Карлово. Когато в Копривщица пристигат тревожни новини, че Клисура гори, заедно с Георги Икономов се отправят натам, за да помогнат, но вече е късно. Връщат се в Копривщица, но тук пък местните чорбаджии са извършили преврат. Двамата се озовават сред арестуваните в аптеката ръководители на бунта. Освободени са от Орчо войвода и Павел Бобеков, пристигнали от Панагюрище, където съпротивата е сломена. Близо месец бродят из Балкана до трагичния ден 26 май.