Българските царски грамоти, наричани още златопечатници или хрисовули, са безценен извор за българската средновековна старина. В тях, макар и в умален вид, е снет целият български живот- стопански, културен, икономически. От тях научаваме как е било устроено обществото, какви форми на зависимост са съществували-тегоби, ангарии, данъци, а също така и какви законодателни мерки са били предприемани срещу нарушителите на правовия ред.

Базиращ се и върху съвременните проучвания в областта на медиавистиката в книгата е направен обстоен коментар на следните царски грамоти – Ватопедска грамота на Иван Асен ІІ, Дубровнишка грамота Иван Асен ІІ, Виргинска грамота на Константин – Тих Асен; Зографска грамота на Иван Александър, Круйска грамота на цар Иван Стефан; Мрачка грамота на Иван Александър; Венецианска грамота на Иван Александър; Витошка грамота Иван Шишман; Рилска грамота на Иван Асен; Сигилий на деспот Алексей Славот 1220г.; Грамота на Иван Александър за манастира „Св. Никола” при Месемврия и Грамота на Иван Александър за манастира „Св.Богородица Елеуса” при Месемврия.