Разговор за Музейната професия

Преглед на промените в музейната професия от гледна точка
на професионалните перспективи

От Ейдин Мак Девит

Съчетаването на световната икономическа криза и модела на музеен мениджмънт, насочен към музейната публика, разклати сериозно основите на музейната професия такава, каквато я познаваме. Музеите с частно финансиране изпитват същите отрицателни ефекти на рецесията, както и държавните: ограничени бюджети и съкращаване на човешкия ресурс. Музейните професионалисти, които набират средства, изпитват големи затруднения от този натиск и трябва постоянно да бъдат иновативни в намирането на средства, за да задържат своите музеи „над водата”. Освен това, за да се съобразят с тенденциите за „утилизация на културата”, позициите в музеите се преосмислят, организират се курсове за обучение и се търсят немузейни професионалисти заради тяхната перспективност и бизнес умения.

В резултат на това се преразглеждат критериите за назначаване на хора, които искат да работят в музеите. Докато преди докторска степен от културните дисциплини беше достатъчно условие за музейните директори, сега за тези постове се търсят завършили маркетинг и бизнес администрация (MBA). Лалао Ракетаманга основава в Мадагаскар Музей на интелектуалната собственост. Тя е завършила корпоративно право във Франция, има докторат по литература и изкуство и по индустриална собственост. Тя е натрупала своя стаж в Министерство на търговията и работа с потребителите. Като директор на музей тя контролира административното и техническото управление на своята институция чрез оперативен мениджър – куратор. „Аз прекарвам повече от времето си в музейната библиотека, като водя практически курсове с гостуващи студенти във връзка с техни дипломни работи, или в срещи с доставчици на различни услуги”, казва тя. Когато я попитахме дали нейните студенти се адаптират добре в новите условия, тя отговори без колебание: „Абсолютно.... Аз работих и в публичния, и в частния сектор, с оглед на моето академично образование и аз също нямам проблеми с адаптирането”.

За да се занимава с промените, с които музеите се сблъскват днес, тя казва, че музеят прилага програма, наречена „Преоценка на културата”. По нея работи с други частни музеи, неправителствени организации, асоциации и също така и с властите.