• Facebook
  • Facebook
  • Facebook

ЗА СИЛАТА НА ДУХА И ЕДИНЕНИЕТО ПРЕД ЛИЦЕТО НА ЗАПЛАХАТА


Разказваме Ви една удивителна история от Втората световна война за единението и силата на духа пред лицето на заплахата. Тя се случва в момент, когато България е прекратила дипломатическите отношения с Германия и вече е във война с бившия си съюзник, който предприема конкретни действия за неутрализирането на оттеглящите се от Македония български съединения.

В тази обстановка на 9 септември сутринта по-голямата част от 15-а пехотна охридска дивизия (Охридски и Битолски гарнизон) е обкръжена в района на Битоля. Над 5 хиляди български офицери, подофицери и войници са пленени и отведени в лагер. Месец по-късно, когато от 8 октомври 1944 г. Българската армия вече води активни настъпателни действия в Македония за завършване разгрома на германските войски на Балканите, застрашеният от обкръжаване противник отстъпва по направлението Битоля – Охрид – Дебър.

На 13 октомври изтегляща се от Битоля германска моторизирана колона с 25 български войници от пленения 55-и пехотен охридски полк спира в Охрид. От 1942 г. до 7 септември 1944 г., когато се насочва към старите предели на България, полкът е на гарнизон в града. Възползвайки се от слабата охрана, войниците успяват да избягат, а охридчани ги укриват в къщите си. Разкрил бягството, комендантът на града капитан ІІ ранг Майер Баумгартен поставя ултиматум: до 21 ч. пленниците да се предадат или квартал „Варош“, в който има сведения, че са се скрили, ще бъде унищожен с оръдеен огън.

След молба на кмета Илия Коцарев комендантът издава нова заповед: ако охридчани искат да спасят войниците, до 14 ч. на следващия ден да ги откупят с по половин килограм злато на всеки избягал. Впоследствие откупът е намален на 10 килограма общо за всички. Въпреки заплахите жителите на Охрид не предават нито един български войник. Донасят златните си венчални пръстени и сватбени нанизи с жълтици, както и семейните накити – обеци, гривни, златни часовници, успяват да съберат и 840 златни наполеона, но това се оказва недостатъчно. Тогава, придружен от църковните настоятели, свещеник Тома Каваев слага върху купа позлатения кръст от старинната черква „Св. Климент“, в която се пазят мощите на Климент Охридски, и изрича: „Св. Климент ни е пазил и пак ще ни пази“.

Историята е пресъздадена от писателя Серафим Северняк в новелата „Охридска балада“ (1971) и в българския игрален филм „Спасението“ (1984) на режисьора Борислав Пунчев.


Назад

КОНТАКТИ

България, 2005, гр. София
ул. „Черковна“ № 92
автобуси: 9, 72, 120, 305, 413
трамваи: 20, 23
тел.: + 359 2/946 1805
факс: + 359 2/946 1806
e-mail: nvim@militarymuseum.bg
e-mail: nvim.pr@gmail.com