Военен календар

Септември

  • 1859, 18 септември

  • 1859, 24 септември

  • 1860, 14 септември

  • 1863, 15 септември

  • 1863, 25 септември

  • 1867, 30 септември

Портрет на генерал-лейтенант
Панайот Бърнев, худ.Д. Гюдженов

1859, 18 септември. В Ески-Джумая (дн. Търговище) е роден генерал-лейтенант Панайот Бърнев (1859 – 1934). Завършва Военното училище в София (1883). Служи в пехотата и като флигел-адютант на княз Фердинанд (1900). По време на Балканските войни (1912 – 1913) е командир на 6-и пехотен търновски полк, с който се сражава в Източна Тракия при Гечкенли, Селиолу, Люлебургаз, Бунархисар и срещу сръбските войски в поречието на р. Нишава. През Първата световна война (1915 – 1918) поема командването на 5-а пехотна дунавска дивизия и участва в бойните действия на 2-ра армия в Македония. На 31 октомври 1918 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, след което излиза в запаса. Награден е с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.

Генерал-лейтенант
Радко Димитриев

1859, 24 септември. В с. Градец, Сливенско, е роден генерал-лейтенант Радко Димитриев (1859 – 1918). Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като преводач в Лейбгвардейския улански полк. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1884). Служи в 1-ва пехотна пловдивска дружина и се включва в подготовката на Съединението (1885) и неговата военна защита. През Сръбско-българската война (1885) е помощник-началник щаб на Западния корпус. Участва в детронирането на княз Александър І (1886), след което емигрира в Русия и постъпва в руската армия. През 1898 г. се завръща и заема длъжностите старши адютант в щаба на 5-а пехотна дунавска дивизия (1898 – 1899), началник на Административното (1899 – 1900) и Оперативното отделение (1900 – 1902), помощник-началник на Щаба на армията (1902 – 1904). На 1 януари 1905 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Ръководи разработването на втория оперативен план за война с Османската империя и превъоръжава Българската армия със съвременни системи пехотно и артилерийско въоръжение. От 1907 до 1912 г. е началник на 3-та военноинспекционна област. На 17 септември 1912 г. поема командването на 3-та армия, с която воюва през Първата балканска война (1912 – 1913). Допринася за разгрома на противника в Лозенградската (9 – 11 октомври 1912) и Люлебургаз – Бунархисарската операция (15 – 19 октомври 1912). Под негово командване Съединените 1-ва и 3-та армия атакуват силно укрепената Чаталджанска позиция (4 –5 ноември 1912). По време на Втората балканска война (1913) е помощник-главнокомандващ на Действащата армия, след което заема длъжността началник на 3-та военноинспекционна област. През Първата световна война (1915 – 1918) служи в руската армия. След Февруарската революция (1917) излиза в запаса. На 18 октомври 1918 г. заедно с около 100 генерали и офицери е разстрелян от есерите край Пятигорск, Русия. Автор е на книгите „Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 1878“ (1902) и „Трета армия в Балканската война 1912 г.“ (1922). Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІV степен 2 клас.

Генерал от пехотата
Димитър Гешов

1860, 14 септември. В Свищов е роден генерал от пехотата Димитър Гешов (1860 – 1922). Завършва Пехотното юнкерско училище в Одеса, Русия (1880) и служи в 11-а пехотна орханийска дружина. Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в 3-ти пехотен бдински полк и воюва при Брезник и Пирот. След войната командва 3-ти пехотен резервен и 4-ти пехотен плевенски полк. От 1903 г. е командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) в района на Родопите. През декември 1912 г. поема командването на 2-ра пехотна тракийска дивизия и се сражава при Сяр, Драма и Ксанти. По време на Втората балканска война (1913) ръководи действията на дивизията при Криволак, Неготин и Калиманци, а в Първата световна война (1915 – 1918) – при Криволак, Дойран и Фурка. От декември 1916 до декември 1917 г. командва 1-ва армия и отстоява позициите при Дойран и р. Вардар, след което е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област (1918 – 1919) и за инспектор на пограничните войски (1919). На 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата, а в края на годината е уволнен от армията. Награден е с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.

Генерал-лейтенант
Атанас Назлъмов

1863, 15 септември. В Болград, Бесарабия, е роден генерал-лейтенант Атанас Назлъмов (1863 – 1935). Завършва Военното училище в София (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1891). Участва в Сръбско-българската война (1885) като ординарец при началника на левия фланг на Сливнишката позиция и се сражава при Сливница и Пирот. След войната служи в 3-ти конно-жандармерийски полк (1885 – 1886) и 3-ти конен полк (1887 – 1891). Последователно заема длъжностите старши адютант (1892 – 1893) и началник-щаб на Кавалерийската дивизия (1893 – 1898), началник на Статистическо-топографическото отделение в Щаба на армията (1898 – 1899), командир на 1-ви конен полк (1899 – 1904), помощник-началник на Щаба на армията (1904 – 1905) и началник на Военното училище (1905 – 1907). От 1907 до 1910 г. е началник на Щаба на армията и ръководи разработването на нов оперативен план за война с Османската империя. През Първата балканска война (1912 – 1913) командва Кавалерийската дивизия, с която води разузнавателни действия пред фронта на 1-ва и 3-та армия в Лозенградската и Люлебургаз – Бунархисарската операция. Заедно с дивизията воюва при Чаталджа (4 – 5 ноември 1912) и охраната на морския бряг от Родосто до Ерекли. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на отбраната по р. Дунав в участъка Тутракан – Силистра и командващ войските, действащи по левия бряг на р. Дунав. На 15 юли 1918 г. е назначен за началник на българските войски в Добруджа. През ноември 1918 г. преминава в запаса. Автор е на книгите „Действията на кавалерийската дивизия в 1912 г. и 1916 г. в Добруджа“ (1927) и „Материали за историята на войната 1912 – 1913 г. Действията на Кавалерийската дивизия. Част I – II“ (1913; 1931). Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 1 и 2 клас и ІV степен 2 клас.

Генерал-лейтенант
Иван Колев

1863, 25 септември. В с. Бановка, Бесарабия, е роден генерал-лейтенант Иван Колев (1863 – 1917). Завършва българската гимназия в Болград, Бесарабия (1882), Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894). През Сръбско-българската война (1885) е доброволец от Ученическия легион. Служи като командир на ескадрон в 3-ти конен полк (1887 – 1890), командир на Конно-сапьорна команда (1890 – 1892), старши адютант при 1-ва пехотна софийска дивизия (1894 – 1897), командир на ескадрон в 4-ти конен полк (1897), офицер за особени поръчки (1898 – 1900) и старши адютант в Кавалерийската инспекция (1900 – 1902), помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк (1902 – 1904) и началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1904 – 1908). На 4 октомври 1908 г. е назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк (1908 – 1912). По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е офицер за поръчки към Главната квартира на Действащата армия и началник-щаб на 3-та армия (от декември 1912). Във Втората балканска война (1913) заема длъжността началник-щаб на 1-ва резервна и на 5-а отделна армия. От 21 октомври 1913 г. поема командването на 1-ва конна бригада, а от октомври 1914 г. – на 10-а пехотна беломорска дивизия. Укрепва Беломорската брегова граница и на 22 януари 1916 г. успява да отблъсне опита за десант на английски и френски военни кораби при Порто Лагос. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 1-ва конна дивизия (1916 – 1917) и инспектор на конницата, с която воюва на Добруджанския фронт при Курт Бунар, Кочмар, Кара Пелит, Добрич, Мустафа Ачи, Кара Мурад, Мачин и Тулча. Поради заболяване напуска фронта и заминава на лечение във Виена, където умира на 29 юли 1917 г. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІІІ степен 1 и 2 клас.

Генерал-майор
Константин Жостов

1867, 30 септември. В с. Гайтаниново, Благоевградско, е роден генерал-майор Константин Жостов (1867 – 1916). Завършва Военното училище в София (1887) и Висшия артилерийски курс във Виена (1897). Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Ученическия легион. Служи в 3-ти артилерийски полк (1887 – 1901) и Артилерийската инспекция (1901 – 1905), след което е военен аташе във Виена (1905 – 1907), Санкт Петербург (1907) и Париж (1907 – 1909). Последователно заема длъжностите началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1909 – 1910), командир на 3-ти артилерийски полк (1910 – 1912) и началник на Школата за запасни подпоручици в София (1912). През Първата балканска война (1912 – 1913) е началник-щаб на 3-та армия в боевете при Лозенград и на съединените 1-ва и 3-та армия – при Люлебургаз и Бунархисар. От 1913 до 1915 г. командва 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, а от 25 април 1915 г. поема командването на дивизията. На 7 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия. Ръководи общата мобилизация на Българската армия за участие в Първата световна война (1915 – 1918) и допринася за успешното й настъпление в Сърбия и Македония. Умира внезапно на 30 август 1916 г. в Кюстендил, където се намира Главната квартира на Действащата армия. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІІІ степен 2 клас.

  • 1868, 8 септември

  • 1869, 23 септември

  • 1878, 1 септември

  • 1881, 26 септември

  • 1885, 6 септември

  • 1888, 1 септември

Генерал от пехотата
Велизар Лазаров

1868, 8 септември. В Ловеч е роден генерал от пехотата Велизар Лазаров (1868 –1941). Завършва Военното училище в София (1889) и служи в 1-ви пехотен софийски полк, Школата за запасни подпоручици и Военното училище. През Първата балканска война (1912 – 1913) командва 3-та дружина от 14-ти пехотен полк на 7-а пехотна рилска дивизия и се сражава при Царево село, Кочани и Радовиш. По време на Първата световна война е комендант на София (1915 –1916) и командир на 1-ви пехотен софийски полк (1916 – 1918), с който воюва на Добруджанския и Южния фронт. След войната заема длъжностите командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1919 – 1921), началник на Софийския гарнизон (1923 – 1927) и на 1-ва военноинспекционна област (1927 – 1929). На 11 ноември 1929 г. е произведен в чин генерал от пехотата и зачислен в запаса. Председател е на Българския олимпийски комитет (1929 – 1941) и на Съюза на запасните офицери (1930 – 1932). Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас.

Полковник Христо Бурмов (отдясно)
при Чаталджа, 1912 г.

1869, 23 септември. В Габрово е роден генерал-лейтенант Христо Бурмов (1869 – 1936). Завършва Военното училище в София (1889) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1898). Служи в 4-ти артилерийски полк, а от 1900 г. е приведен в Генералния щаб и заема строеви длъжности. През 1904 –1910 г. е военен аташе в Рим. Участва в Първата балканска война (1912 –1913) като началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия, която се отличава в боевете при Одрин и Чаталджа. Във Втората балканска война (1913) се сражава срещу гръцката армия при Кукуш и Пехчево. От март 1914 г. е началник на Школата за запасни подпоручици, а в края на 1914 г. заема длъжността началник-щаб на 1-ва военноинспекционна област. По време на Първата световна война командва 3-та бригада от 7-а пехотна рилска дивизия (1915 – 1916), 10-а пехотна беломорска дивизия (1916 – 1917) и 2-ра пехотна тракийска дивизия (1917 – 1918). На 15 юли 1918 г. е назначен временно за началник на Щаба на Действащата армия и координира в оперативно отношение бойните действия до края на войната. От 10 октомври 1918 г. е началник на 2-ра военноинспекционна област. През 1919 г. преминава в запаса и се занимава с научна работа. Става първият председател на открития през 1932 г. Военнонаучен институт. На 6 май 1936 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 2 клас.

Курсанти от факултет „Авиационен“

1878, 1 септември. Сформирано е Военното училище. Със Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, издадена от императорския руски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков, е назначен първият команден състав на Софийското военно училище. За негов началник е определен гвардейския капитан Николай Флейшер. Първият район на училището е зад днешния Централен военен клуб, където на 26 ноември то е официално открито и осветено. На 10 май 1879 г. завършва първият випуск офицери в състав 165 души, който дава на България талантливи и смели военачалници. В Сръбско-българската война (1885) и по време на Балканските войни (1912 – 1913) целият личен състав на училището получава назначение в частите на войската. През периода 1915 – 1918 г. са произведени четири випуска, които воюват по фронтовете на Първата световна война. На 9 април 1924 г. XXI Обикновено народно събрание приема специален Закон за признаване на училището за висше специално учебно заведение. От 1928 г. в него се обучават кадри за Въздушните и Морските войски, а след Втората световна война става основно учебно заведение за подготовка на офицерски кадри за Сухопътните войски. На 18 февруари 1945 г. за патрон на училището е определен Апостолът на свободата Васил Левски. От есента на 1958 г. то е преместено във Велико Търново. През юни 2002 г. военните училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия са обединени в Национален военен университет „Васил Левски“. Военното училище „Васил Левски“ е наградено с военен орден „За храброст“ І степен.

Генерал от пехотата
Никола Бакърджиев

1881, 26 септември. В Търново е роден генерал от пехотата Никола Бакърджиев (1881 – 1954). Завършва Военното училище в София (1901) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1907). Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на Действащата армия и в Първата световна война (1915 – 1918) – като началник на Оперативното отделение и командир на дружина в 1-ви пехотен софийски полк. Отличава се при атаката на Тутраканската крепост (септември 1916). След войната заема длъжностите временен началник на Военноисторическото отделение при Щаба на армията (1919), командир на 3-ти пехотен полк (1920) и на 7-а пехотна дивизия (1921), председател на Военноисторическата комисия (1922) и началник на 2-ра военна област (1923). През 1926 – 1929 г. и 1931 – 1934 г. ръководи Щаба на армията, а от 1929 до 1931 г. е министър на войната. Има големи заслуги за преодоляване на военните ограничения на Ньойския договор (1919) и за реорганизацията и усъвършенстването на войската. Разработва първия след войната план за военновременно развръщане на Българската армия. На 16 май 1934 г. е повишен в чин генерал от пехотата и освободен от действителна военна служба. Награден е с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и IV степен 1и 2 клас.

„Съединението на Северна и
Южна България“, худ. Н. Павлович

1885, 6 септември. В Пловдив е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Организационната работа по извършването му е осъществена от Българския таен централен революционен комитет, в чийто състав са включени и офицерите майор Райчо Николов, майор Данаил Николаев, майор Сава Муткуров, майор Димитър Филов и др. На 5 срещу 6 септември войските под командването на майор Данаил Николаев, разположени в околностите на Пловдив, и Голямоконарската чета на Чардафон Велики влизат в Пловдив и обкръжават резиденцията на главния управител Гаврил Кръстевич. На 6 септември Източнорумелийското правителство е свалено и е обявена единна българска държава под скиптъра на княз Александър І. Жертви на акцията стават майор Райчо Николов, убит в Пловдив, и 5 въстаници от Чирпанската чета, загинали при сблъскване с войскова част при с. Калфата (дн. Съединение, Старозагорско). Съединението открива пред България повече възможности за завършване на националното обединение и я превръща в сериозен политически фактор на Балканите.

Поручик Симеон Петров пред самолет
„Блерио“, 1912 г.

1888, 1 септември. В Русе е роден майор Симеон Петров (1888 – 1950). Завършва Военното училище в София (1907). Като поручик от 4-ти артилерийски полк е командирован да се обучава за пилот в летателната школа на конструктора Луи Блерио в Етамп, Франция (1912). След успешно положен изпит получава международно свидетелство за летателна правоспособност от Френския аероклуб. На 13 август 1912 г. извършва първия самостоятелен полет на български авиатор в родното небе с аероплан „Блерио-XI“. Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като пилот от 2-ро аеропланно отделение и изпълнява разузнавателни задачи над Одрин, Чаталджа, Пирот, Враня и Ниш. На 22 ноември 1915 г. е назначен за началник на Аеропланното училище и на Аеропланната работилница. Ръководи изграждането на летище Божурище като модерна авиационна база. През 1918 г. командва 1-во аеропланно отделение, а след края на Първата световна война (1915 – 1918) е демобилизиран. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас.

  • 1888, 2 септември

  • 1890, 16 септември

  • 1893, 6 септември

  • 1898, 21 септември

  • 1905, 10 септември

  • 1912, 17 септември

Генерал от пехотата
Теодоси Даскалов

1888, 2 септември. В с. Горско Сливово, Севлиевско, е роден генерал от пехотата Теодоси Даскалов (1888 – 1945). Завършва Военното училище (1907) и Военната академия в София (1928). Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея от 5-и артилерийски полк. Сражава се при Лозенград, Люлебургаз и Чаталджа. През Първата световна война (1915 – 1918) командва отделение от 5-и артилерийски полк в боевете за Добрич, Кубадин и Черна вода. При управлението на БЗНС е уволнен от армията и излиза в запаса (1920 – 1924). След възвръщането му служи в Шуменския укрепен пункт (1924) и в 4-ти пехотен полк (1925). Последователно заема длъжностите главен редактор на военните издания (1927 – 1928), началник на отделение в Щаба на войската (1928 – 1929), началник-щаб на 4-та пехотна дивизия (1929), командир на 5-и артилерийски полк (1929 – 1930), преподавател във Военното училище (1930 – 1931), инспектор на класовете във Военното училище (1931 – 1932), военен аташе в Рим (1932 – 1934), началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на 5-а пехотна дивизия (1935 – 1936) и началник на Четвърта военноиспекционна област (1936 – 1938). На 24 януари 1938 г. е назначен за Министър на войната. Ръководи модернизирането на Българската армия след Солунското споразумение (31 юли 1938), отменило военните ограничения на Ньойския договор (1919). Участва в изготвянето на нов „Закон за военните сили на Царство България“ (1940), с който се възстановява задължителната военна повинност. Организира заемането на възвърнатата към България Южна Добруджа (1940) и на предоставените за временно администриране територии на Вардарска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието (1941), както и включването им във военнотериториалното деление на страната. На 11 април 1942 г. е повишен в чин генерал от пехотата и освободен от длъжността министър на войната поради колебанията му в правилността на провежданата политика. За дейността му в правителството на Богдан Филов, обвързало България с Третия райх и обявило война на Великобритания и САЩ, е осъден от Народния съд на смърт (1 февруари 1945). С решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. Автор е на трудовете „Тактика на артилерията. Записки“ (1932), „Артилерията в боя“ (1937), „Подготовката на държавата за война“ (1943), „Театърът на войната през 1915 г.“ и др., на статии във вестник „Народна отбрана“ и в списанията „Военен журнал“, „Артилерийски преглед“ и „Съвременна пехота“. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас.

Генерал-лейтенант
Константин Лукаш

1890, 16 септември. В Пловдив е роден генерал-лейтенант Константин Лукаш (1890 – 1945). Завършва Военното училище (1909) и Военната академия в София (1926). Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като ротен командир в 21-ви пехотен средногорски полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) последователно заема длъжностите командир на рота в 57-и пехотен драмски полк, командир на взвод в Школата за запасни офицери, младши адютант в щаба на 4-та пехотна преславска дивизия, командир на рота и дружина в 16-и пехотен ловчански полк, офицер за поръчки в щаба на 4-та пехотна дивизия, командир на взвод във Военното училище и помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на Действащата армия. След войната е командир на дружина в 21-ви пехотен полк (1919), строеви адютант при Щаба на 2-ра военноинспекционна област (1920), началник на 10-и пограничен участък (1922). През 1927 – 1928 г. служи в Школата за запасни офицери, след което става инспектор на класовете във Военното училище (1928 – 1931), флигел-адютант в Свитата на цар Борис III (1932 – 1934), началник-щаб на 4-та военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1935 – 1938) и началник на 1-ва армейска област (1938 – 1941). От 11 август 1941 до 11 май 1944 г. е началник на Щаба на войската. Под негово ръководство се преработва плана за военновременната организация, развръщане и мобилизация на Българската армия. На 21 септември 1944 г. е арестуван и по-късно осъден на смърт от Народния съд. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас.

Генерал-майор
Димитър Айранов

1893, 6 септември. В Стара Загора е роден генерал-майор Димитър Айранов (1893 – 1950). Завършва Военното училище в София (1922). Служи в свитата на цар Борис ІІІ (1929) и заема длъжностите командир на Автомобилната дружина (1932), командир на 2-ри инженерен полк (1935), началник отделение в Инженерна инспекция (1935) и командир на 4-та пехотна дивизия, с която влиза във възвърнатата Южна Добруджа (1940). От 11 август 1941 г. до 9 септември 1944 г. е командир на Въздушни войски. Разработва и внедрява мирновременната и военновременната структура на българската авиация. С негова заповед през март 1943 г. започва строителството и организационното изграждане на летище Граф Игнатиево. Уволнен е от армията на 13 септември 1944 г., а на 15 март 1945 г. Народният съд го осъжда на доживотен затвор. Умира при неизяснени обстоятелства.

Капитан І ранг
Борис Рогев

1898, 21 септември. В с. Войводино, Варненско, е роден капитан I ранг Борис Рогев (1898 – 1976). Завършва Военното училище в София (1920) и Висшия курс за морски офицери при Флота (1921). Служи в морските специални школи, в отрядите миноносци и в Дунавската пристанищна и крайбрежна полицейска служба в Русе. Специализира астрономия и навигация в Парижкия университет (1927 – 1931) и получава научна степен по математика, физика и астрономия. През 1932 г. е назначен за началник на Хидрографското отделение към Държавния военен географски институт. С кораба „Камчия“ проучва и картографира в мащаб 1:10 000 Варненския залив (1933). Под негово ръководство са извършени хидрографски проучвания на отделни участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във Варненския и Бургаския залив (1942 – 1944). От 1946 до 1951 г. е началник на Държавния военен географски институт, а след това – началник на катедра „Математика“ и преподавател по топография във Военна академия „Г.С. Раковски“. През 1954 г. се уволнява от армията и преминава в запаса. Автор е на 25 научни труда в областта на хидрографията, математическата геодезия и астрономията.

Полковник
Кръстю Атанасов

1905, 10 септември. В с. Поповяне, Самоковско е роден полковник Кръстю Атанасов (1905 – 1978). Завършва Морското машинно училище във Варна (1927), Аеропланното училище в Казанлък и Военното училище в София (1932). Лети в морското въздушно ято и специализира висш пилотаж в Груджонс, Полша. През 1939 г. е назначен за началник на Изтребителната школа и обучава стотици защитници на българското небе. От есента на 1941 г. командва 682-ро изтребително ято за охрана на Черноморското крайбрежие, а от март 1942 г. отново е началник на Изтребителната школа. Начело на четворка учебни изтребители „Авиа-135“ се включва в действията по отразяване на въздушния удар срещу София на 30 март 1944 г. В района над Берковица – Враца заедно с подпоручик Димитър Сотиров атакува и поврежда американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. От 9 август 1944 г. поема командването на 3/6 орляк и на следващия ден влиза с него във въздушен бой с противника. Над Пирот заедно с подпоручик Петър Бочев сваля Б-24 „Либърейтър“, който пада при Нишка баня. На 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 6-и изтребителен полк и участва в първия период на войната срещу Германия. За проявен героизъм е произведен в чин майор на 1 ноември 1944 г. До 1948 г. командва смесената авиационна дивизия, след което е уволнен. До края на Втората световна война участва в 13 въздушни сражения и постига 8 въздушни победи. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Първи пехотен софийски полк заминава
за фронта, септември 1912 г.

1912, 17 септември. С Указ №5 на цар Фердинанд І в България е обявена обща мобилизация. Посрещната с ентусиазъм, мобилизацията се провежда организирано и завършва предсрочно. За прикриване съсредоточаването на войските е създадена Прикриваща армия (Хасковски отряд, 8-а и 3-та пехотна дивизия, Сборна конна бригада и Конна дивизия) с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов. Военното училище и Школата за запасни подпоручици са разформирани, а личният състав получава назначение в строевите части. За осем денонощия броят на мобилизираните офицери, подофицери и войници достига 599 879, сведени в 358 дружини, 262 батареи и 48 ескадрона. От тях 366 209 души се числят в Действащата армия, а останалите – в Народното опълчение, доброволческите формирования (Македоно-одринско опълчение и 52 чети), допълващите и граничните части. Едновременно с мобилизацията се извършва съсредоточаване на частите към районите на военните действия. Първа армия начело с генерал-лейтенант Васил Кутинчев се групира в района на Тополовград от двете страни на р. Тунджа. Втора армия с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов е разположена в района на Хасково – Любимец – Симеоновград. Трета армия на генерал-лейтенант Радко Димитриев е съсредоточена в района източно от Ямбол и разположението й остава неизвестно за турското командване. Общият фронт на трите армии е около 120 км и те са готови преди противника да започнат военни действия. Седма пехотна рилска дивизия с командир генерал-майор Георги Тодоров заема района на Кюстендил и Дупница за настъпление по Струмското направление. В района Ракитово – Батак – Чепеларе се развръща Родопският отряд под командването на генерал-майор Стилиян Ковачев, а в района на Хасково – Хасковският отряд с командир полковник Васил Делов.

  • 1912, 22 септември

  • 1916, 5 – 6 септември

  • 1918, 16 – 19 септември

  • 1940, 7 септември

  • 1940, 21 септември

  • 1941, 19 септември

Цар Фердинанд I и генерал-лейтенант
Михаил Савов на фронта, октомври 1912 г.

1912, 22 септември. С Височайша заповед №1 на цар Фердинанд І е създадена Обща главна квартира. Стратегическото ръководство на войските през Първата балканска война (1912 – 1913) се осъществява от Главно командване, Щаб на Действащата армия (Оперативен отдел, Цензурно-картографски отдел, Управление на инспектора на Артилерията, Управление на инспектора на Инженерните войски, Санитарна инспекция), Главно тилово управление (Щаб, Главно интендантство, Главно управление на съобщенията и етапите) и Военносъдебна част (Полево главно военно прокурорство). Цар Фердинанд І възлага на себе си Главното командване на Действащата армия. За свой помощник назначава генерал-лейтенант Михаил Савов, а за началник на Щаба на Действащата армия – генерал-майор Иван Фичев. Задачата на Щаба на Действащата армия е да организира и ръководи бойните действия на войските. Организирането на хранителното, вещевото и паричното доволствие на частите е поверено на Главно тилово управление. За комендант на Общата главна квартира е назначен началникът на разформираната Кавалерийска школа, от чийто постоянен състав са създадени Ординарчески ескадрон, Комендантска секция, Стражарски ескадрон и Стражарска рота. На 30 септември 1912 г. Общата главна квартира се установява в Стара Загора. Градът е център на телеграфните съобщения в Южна България и дава възможност за връзка с всички войскови части и учреждения на фронта, както и с останалата част на Царството. Седалището на Главната квартира остава там до 25 октомври 1912 г., когато във връзка с отдалечаването от театъра на активните бойни действия, който доближава Чаталджанската укрепена линия, е преместена в Лозенград, Източна Тракия.

Паметник на загиналите български воини
край Тутракан

1916, 5 – 6 септември. Трета българска армия атакува и овладява Тутраканската крепост. В румънския план за водене на войната Тутракан е предвиден да бъде опорен пункт в отбраната до подвеждането на руски войски, а в последствие - плацдарм за общо настъпление на юг до линията Русе – Шумен – Варна. Замисълът на българското командване включва нанасяне на внезапен и бърз удар срещу модерното фортификационно съоръжение с многочислен гарнизон. Оперативна заповед № 17 от 3 септември на командващия 3-та армия предвижда извършване на главен удар със силите на 4-та пехотна дивизия в южния сектор на крепостта, атакуване на източния сектор от 1-ва пехотна бригада (1-ви и 6-и полк) на 1-ва пехотна дивизия и провеждане на демонстративни действия пред западния. За общ командир на войските е определен генерал-майор Пантелей Киселов. Щурмът на крепостта започва в 06.30 ч. с непосредствена артилерийска подготовка за разрушаване на фортовете. Под прикритието на артилерийския огън войските на 4-та пехотна дивизия достигат телените мрежи, където до 11 ч. са направени проходи и овладени фортовете № 5, 6, 7 и 8 в участъка на пробива. На 6 септември настъплението продължава и до 18, 00 ч. противниковата съпротива е напълно сломена. Овладяването на Тутраканската крепост само за два дни е една от големите победи на българската армия през Първата световна война (1915 –1918). Румънската армия дава около 7500 убити, ранени и безследно изчезнали. В плен попадат 450 офицери, над 28 000 войници и огромно количество оръжие и боеприпаси. Загубите на българската армия възлизат на 1764 убити и безследно изчезнали и 7353 ранени. На мястото на форт № 6 от румънската укрепителна линия е разположен мемориалът „Военна гробница – 1916 г.“, където са погребани над 8000 воини от различни националности.

Позиции на пехотата, Южен фронт, 1918 г.

1918, 16 – 19 септември. Отбранителните действия на 9-а пехотна плевенска дивизия при Дойран. В хода на подготовката за офанзива в Македония, командването на Солунската армия формира три ударни групировки – лява, средна и дясна. Дясната група в състав от четири английски и две гръцки дивизии (60 000 души с 231 оръдия) трябва да настъпи по долината на Вардар и да извърши пробив на фронта Вардар – Дойранското езеро. Там се отбраняват войските на 9-а пехотна плевенска дивизия, които заемат 14-километров участък от вис. Голяма Варовита до западния бряг на Дойранското езеро. Противникът предвижда да нанесе главен удар в направление на височините Дуб и Калатепе със силите на усиления 12-и английски корпус под командването на генерал Уилсън. Превъзходството му в сили и средства е между 2,5 и 3,5 пъти. Настъплението е предшествано от 48-часова артилерийска подготовка, по време на която английската и гръцката артилерия изстрелват над 160 000 снаряда и провеждат 14 газови атаки с 10 000 снаряда. На 18 септември към 05.00 ч. 12-и английски корпус атакува източния сектор на българската отбрана, а на следващия ден главният удар е пренесен в центъра на отбраната. Генерал Владимир Вазов въвежда в боя резервите, които заедно с първоешелонните части провеждат контраатака, преминала в ожесточен ръкопашен бой. Девета пехотна плевенска дивизия нанася тежко поражение на противника и не му позволява да овладее позициите й. Действията при Дойран са образец на много добре организирана отбрана, водена с изключителен героизъм и себеотрицание. В тежките кръвопролитни боеве противникът губи 11 673 убити и 547 пленени. Българските загуби възлизат на 518 убити, 998 ранени и 1210 безследно изчезнали.

Българската конница навлиза в Южна Добруджа,
21 септември 1940 г.

1940, 7 септември. България си възвръща Южна Добруджа. След премахването на ограничителните военни клаузи през 1938 г., възвръщането на Южна Добруджа се превръща в главна стратегическа цел на българската външнополитическа програма за мирна ревизия на Ньойския договор. Основен обект на дипломатическата акция е Германия, която оказва силен натиск върху Румъния и я принуждава да се съгласи на преговори по Добруджанския въпрос, започнали на 19 август 1940 г. в румънския гр. Крайова. В състава на българската делегация, предвождана от пълномощния министър Светослав Поменов, са включени командващият 3-та армия генерал-лейтенант Георги Попов и началникът на Оперативното отделение полковник Иван Попов. Участието им в българо-румънските преговори допринася за очертаването на граничната линия в зависимост от топографските и тактическите условия и изгодите за отбраната на страната. На 7 септември 1940 г. в 15. 20 ч. двете страни подписват договор, който възстановява границата между България и Румъния от 1912 г. и донася националното освобождение на Южна Добруджа. Към Отечеството е възвърната територия от 7696 кв.км, населена изключително с българи и отнета с Ньойския договор (1919) в противовес на всякакви исторически и етнически реалности. Възвръщането на областта е сред най-значимите събития в живота на Третата българска държава и остава единствената териториална придобивка за страна от Тристранния пакт, призната от държавите на Антихитлеристката коалиция.

Посрещане на първите български части
в Южна Добруджа, 21 септември 1940 г.

1940, 21 септември. Българската войска навлиза в Южна Добруджа. Операцията по заемането на Южна Добруджа е възложена на 3-та армия (4-та пехотна преславска дивизия, 1-ва бърза дивизия, 4-ти граничен полк), усилена с флотски части (стражевият кораб „Бургас“, три торпедоразрушителя, два катера и рота морска пехота), под командването на генерал-лейтенант Георги Попов. Съгласно разработения план възвърнатата територия е разделена на четири зони, които трябва да се заемат последователно в срок до 1 октомври 1940 г. Със специална заповед от 21 септември 1940 г. цар Борис ІІІ нарежда на армията в 9.00 ч. да навлезе в градовете и селата на Южна Добруджа. Министърът на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов командва колоната, настъпваща към Тутракан. Войските по направлението Варна – Балчик – Добрич са под командването на генерал-лейтенант Георги Попов. Начело на флотската групировка, предназначена за действия по Черноморското крайбрежие, е командващият морските войски капитан І ранг Асен Тошев. В указания срок 3-та армия излиза на границата от 1912 г., а силите на флота заемат всички пристанища и крайбрежието от Балчик до Дуранкулак. Само за 10 дни Южна Добруджа е приобщена към Отечеството и по мирен начин е постигната една част от целите за национално обединение. Възвърнатата област е включена във военнотериториалното деление на страната. Формирани са и се установяват като постоянни гарнизони 31-ви пехотен полк в Силистра, 46-и пехотен полк в Добрич и въздушна част, базирана на летище Балчик.

В окопите при Драва, март 1945 г

1941, 19 септември. В Стара Загора е формиран 2-ри армейски пехотен попълващ полк. От 30 октомври 1941 до 20 май 1942 г. полкът е на югоизточната граница. На 15 юни 1942 г. е разформиран, а в началото на декември 1943 г. – отново сформиран и включен в състава на 1-ви корпус в Сърбия. От 20 декември 1943 до 10 септември 1944 г., когато е разформиран, носи името 122-ри пехотен полк. На 10 януари 1945 г. полкът отново е мобилизиран и преименуван в 1-ви армейски пехотен попълващ полк с командир полковник Георги Консулов. Участва във втория период на войната срещу Германия (1944 – 1945) в състава на 1-ва българска армия. В ожесточените сражения при унгарските села Мат и Гордиша по време на Дравската отбранителна операция загиват 192-ма бойци от 1-ви армейски попълващ полк.

  • 1944, 5 септември

  • 1944, 9 – 23 септември

  • 1944, 9 септември

  • 1944, 19 септември

  • 1961, 30 септември

  • 1982, 25 – 30 септември

Сваляне на символа на Третия райх
от Германската легация в София,
8 септември 1944 г.

1944, 5 септември. България излиза от Тристранния пакт. По решение на правителството страната прекратява дипломатическите отношения с Германия и й обявява война, която по тактически причини, свързани с изтеглянето на българските войски от Македония, трябва да влезе в сила на 8 септември. Същият ден (5 септември) в 19.00 ч. Съветският съюз обявява война на България, а в 11.00 ч. на 8 септември предните части на 3-ти украински фронт пресичат румънско-българската граница. Правителството на прозападната опозиция начело с Константин Муравиев нарежда да не се оказва съпротива на Съветската армия и веднага иска примирие, а на 7 септември прекъсва дипломатическите отношения с правителствата на Италия, Хърватска и Словакия. Отменени са всички ограничения върху българските евреи, възстановени са правата на политическите партии, разпуснати са организациите с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирана е жандармерията и е разпуснато ХХV ОНС. На 8 септември 1944 г. регентът проф. Богдан Филов подава оставка под натиска на правителството. В страната е обявено военно положение.

Български войници
на Охридското езеро,
май 1941 г.

1944, 9 – 23 септември. Боевете на 15-а пехотна охридска дивизия при Прилеп. От 9 септември 5-а армия в Македония започва да се оттегля към довоенните граници, при което се стига до стълкновения с германски части и съединения. Особено ожесточени боеве в района на Прилеп водят 15-и дивизионен артилерийски полк и две дружини от 45-и и 54-и пехотен полк в състава на 15-а пехотна дивизия. Командирът на дивизията полковник Димитър Младенов решава да води упорита отбрана до пристигането в Прилеп на другите части от дивизията, след което да продължи изтеглянето към заповядания район. По негова заповед на 9 септември войските на Прилепския гарнизон нападат немския батальон „Щрошке“ и пленяват 300 души, 60 моторни коли и складовете му. Немското командване оценява, че войските на 15-а пехотна дивизия сериозно застрашават оттеглянето на групата армии „Е“ и от 10 до 16 септември привлича допълнително към Прилеп три батальона, два артилерийски дивизиона и други сили, от които формира бойните групи „Гулман“ и „Пабст“. При поддръжката на изтребително-щурмова авиация тези бойни групи в продължение на 4-5 дни атакуват частите на 15-а пехотна дивизия. На 19 септември основната група на дивизията начело с командира полковник Димитър Младенов напуска Прилеп и заема за отбрана превала Мукос, с. Ореховац и прохода Плетвар. На 21 септември под прикритието на 10-и граничен участък българските части започват да се оттеглят към Велес. През следващия ден групата преминава р. Вардар между Велес и Градско и движейки се южно от Щип, се насочва към планината Плачковица. На 30 септември дивизията се съсредоточава в района на гара Симитли. От 9 до 23 септември 1944 г. Прилепският гарнизон блокира пътя Прилеп – Велес и спира изтеглянето на шест германски дивизии от групата „Е“ към Белград. При изтеглянето си от Вардарска Македония 15-а пехотна дивизия губи 138 убити, над 200 ранени и около 4500 пленени при Битоля. Загубите на противника възлизат на 1350 убити, ранени и пленени.

Военен патрул пред Министерството
на войната, 10 септември 1944 г.

1944, 9 септември. България се присъединява към Антихитлеристката коалиция. На 9 септември 1944 г. отговорността за бъдещето на страната преминава в ръцете на Отечествения фронт. Получил подкрепата на СССР, САЩ и Великобритания, кабинетът на Кимон Георгиев се ангажира да спаси България от поредната национална катастрофа като я присъедини към Антихитлеристката коалиция. По време на разговорите между представители на новото българско правителство и командващия 3-ти украински фронт маршал Фьодор Толбухин, проведени на 10 септември в румънския гр. Черна вода, се разискват условията за примирието и участието на България във войната против Германия. Предложеното от българската делегация военно съдействие е прието и от 18 септември Българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия 3-ти украински фронт. Българо-югославското военно взаимодействие е узаконено с подписаното на 5 октомври 1944 г. в гр. Крайова, Румъния, Споразумение между председателя на Националния комитет за освобождение на Югославия маршал Й. Б. Тито и министъра без портфейл Добри Терпешев. То дава възможност на България да воюва срещу Германия и да постигне по-благоприятни позиции при обсъждането на мирния договор. Процесът на присъединяване завършва с подписаното в Москва на 28 октомври 1944 г. Съглашение за примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Великобритания и САЩ, от друга.

Към фронта, септември 1944 г.

1944, 19 септември. Започва подготовка на Българската армия за войната срещу Германия. От 19 до 25 септември е проведена обща мобилизация, в резултат на която личният състав на българската армия достига 474 000 души с над 3100 оръдия и минохвъргачки, 97 средни и 38 леки танка, 270 бойни самолета и 24 кораба. До края на септември от войската са отстранени 336 офицери, оценени като нелоялни към властта на Отечествения фронт. За командващи армии, командири на съединения и в щаба на войската са назначени 45 запасни офицери – членове на Военния съюз и на Отечествения фронт, уволнени през 1935 – 1937 г. На 651 командири от Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) са присвоени офицерски звания. Българският Щаб на Главното командване не разполага с предварително разработен план за война с доскорошния съюзник и поради това в кратки срокове е подготвен „План за настъпление на българските войски на Запад“. Той предвижда разгромяване на част от балканските сили на Вермахта, прекъсване възможностите им за придвижване на север и освобождаване на Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Стратегическите задачи включват преграждане на комуникациите на групата армии „Егея“ по долините на реките Морава и Вардар и в Косово поле, както и осигуряване левия стратегически фланг на Съветската армия. За действия срещу противника южно от Стара планина на българо-югославската граница към края на септември 1944 г. са съсредоточени 14 български дивизии и бригади, сведени в три отделни армии – 2-ра, 1-ва и 4-та за настъпление по Софийско – Нишкото, Кюстендилско – Скопското и Горноджумайско – Велешкото оперативно направление.

Изтребител МиГ-29

1961, 30 септември. Създаден е 10-и смесен авиационен корпус. С Указ № 480 на Президиума на Народното събрание е сформирано най-мощното оперативно-тактическо авиационно съединение в историята на българските ВВС, предназначено за непосредствено осигуряване войските на бойното поле. За първи негов командир е назначен генерал-майор Симеон Симеонов, а за началник на щаба – полковник Йордан Миланов. През 1962 г. съединението включва 15-и, 21-ви и временно придаден 19-и изтребителен авиополк, 22-ри и 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк, 26-и разузнавателен авиополк, 16-и транспортен авиополк, 44-ти вертолетен авиополк, 10-и отделен свързочен батальон и отделен радиотехнически батальон. През 1993 г. 10-и смесен авиационен корпус преминава към базова организация, а от 1 септември 1996 г. се реорганизира в корпус Тактическа авиация. През 2006 г. Главният щаб на ВВС, корпус ПВО и корпус Тактическа авиация са реорганизирани в Щаб на ВВС, подчинен на Генералния щаб на Българската армия.

1982, 25 – 30 септември. Българската армия участва в оперативно-стратегическото учение на Варшавския пакт „Щит-82“. Съгласно плана на територията на Източна България и в прилежащата акватория на Черно море се провежда настъпателна операция на фронта на Приморското настъпление във взаимодействие със силите на Обединения черноморски флот, ВМС на България и Румъния, военнотранспортно подразделение от ВВС на Полша, оперативни групи на Чехословакия и Унгария, Одеския военен окръг и въздушнодесантна дивизия от ВВС на Съветския съюз. Учението отработва взаимодействието на съединения и части на видовете въоръжени сили и родовете войски на съюзните армии в случай на масирано чуждо нападение по въздух, суша и вода. То включва разузнавателни операции и операции за пробив, въздушнодесантни атаки, въздушна и морска подкрепа на пехотата и десантни операции по брега на Черно море. В него участват над 60 000 бойци, около 800 танка, 1100 БТР и бойни машини, над 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки. Краят на най-голямото бойно учение в историята на Българската армия е отбелязан на 1 октомври 1982 г. в Бургас със заключителен тържествен парад.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.