Военен календар

Октомври

  • 1850, 22 октомври

  • 1855, 26 октомври

  • 1856, 19 октомври

  • 1857, 18 октомври

  • 1859, 14 октомври

  • 1863, 23 октомври

  • 1865, 24 октомври

Санитарен полковник
Димитър Виницки

1850, 22 октомври. В Санкт Петербург, Русия, е роден санитарен полковник Димитър Виницки (1850 – 1935). Завършва ветеринарния отдел на Императорската медико-хирургическа академия в Санкт Петербург (1877). Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като ветеринарен лекар, а през 1880 г. постъпва в Българската армия, където заема длъжностите главен ветеринарен лекар на Източнорумелийската милиция и жандармерия (1880 – 1885) и ветеринарен лекар във 2-ри артилерийски полк (1885 – 1887). Симпатизира на делото на Съединението и поддържа близки връзки със 3ахари Стоянов, Райчо Николов и др. През 1887 – 1893 г. се числи в запаса, след което служи като ветеринарен лекар в 3-ти артилерийски полк (1893 – 1895) и завеждащ конските военноремонтни депа и конезавода в Божурище (1895 – 1906). От 1906 до 1914 г. е Главен ветеринарен лекар на Българската армия и началник на Военно-ветеринарното отделение и Ветеринарно-ремонтната част при Военното министерство. Избран е за почетен член на Съюза на ветеринарните лекари в България (1900). Излиза в запаса през 1914 г. Автор е на „Спомени за Освободителната война 1877 – 1878. Източна Румелия, Съединението 1885 и детронирането на княз Батенберг 1886 г. Регентството.“ (1928). Награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

Генерал-майор Христо
Цонев Луков

1855, 26 октомври. В Габрово е роден генерал-майор Христо Цонев Луков (1855 – 1923).Завършва Военното училище в София (1880) и служи в пехотата. Участва в Сръбско-българската война (1885) като адютант по стопанската част. През Първата балканска война (1912 – 1913) е етапен комендант в с. Стралджа, Ямболско. Във Втората балканска война (1913) поема командването на новосформираната 13-а пехотна дивизия (62-ри, 63-ти и 64-ти пехотен полк, 13-и артилерийски полк и 13-а пионерна рота), с която воюва срещу сръбските войски. По време на Първата световна война (1915 – 1918) ръководи последователно Етапното и Транспортното отделение в Главно тилово управление. След войната преминава в запаса (1918). Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Майор Константин
Никифоров

1856, 19 октомври. В Габрово е роден майор Константин Никифоров (1856 – 1891). Завършва Константиновското военно артилерийско училище (1878) в Санкт Петербург и Михайловската артилерийска академия (1883) в същия град. Като юнкер участва в Руско-турската война (1877 – 1878) и воюва в състава на 26-а артилерийска бригада. След Освобождението служи в 1-ва видинска батарея. От 1883 до 1885 г. е помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. Под негово ръководство се извършва превъоръжаването на Българската армия със стоманените оръдия „Круп“. След Съединението (1885) поема управлението на Военното министерство (10 септември 1885). Ръководи отбраната на западната граница и участва в избора и укрепяването на Сливнишката отбранителна позиция. Сформира Северния отряд и осигурява отбраната на Петроханския проход. По време на Сръбско-българската война (1885) осъществява връзката между корпусите и Щаба на войската. За заслугите му във войната е произведен предсрочно в чин майор и утвърден на длъжността военен министър (22 ноември 1885 – 12 август 1886). По негово нареждане започва превеждането на руски устави и наставления за нуждите на българската войска. На 22 септември 1886 г. се уволнява от армията по здравословни причини. В края на 1890 г. заминава на лечение в гр. Мерано, Италия, където умира на 20 януари 1891 г. Автор на „Ръководство по артилерия. Ч. І – ІІ“ (1889; 1891). Награден с военен орден „За храброст“ ІІ степен.

Майор Андрей Букурещлиев

1857, 18 октомври. В с. Плевня, Драмско (дн. Петруса, Гърция), е роден майор Андрей Букурещлиев (1857 – 1925). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885) командва народното опълчение от Царибродска околия и Долноневлянския отряд, който прикрива направлението Пирот – Трън – Брезник. Сражава се при Мало Малово, Бански дол, Сливница и Пирот. До 1887 г. служи във Военното училище и като началник на Военното окръжие в Бургас, след което се уволнява от армията. През Първата балканска война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за комендант на жп гара Ръждавица. Награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

Генерал-майор
Христо Петрунов

1859, 14 октомври. В Самоков е роден генерал-майор Христо Петрунов (1859 – 1939).Завършва Военното училище в София (1879) и Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург (1884). Служи в 1-ва софийска конна сотня (1879), като адютант-ковчежник в Конвоя на княз Александър І (1880) и ескадронен командир в 1-ви конен полк (1885). По време на Сръбско-българската война (1885) командва 1-ви конен полк, с който се сражава при Цариброд и Пирот. След войната е назначен за почетен флигел-адютант на княз Фердинанд І (1888 – 1890) и зачислен завинаги в списъците на 1-ви конен полк. През 1890 г. става първият инспектор на Конницата в българската войска. От 1892 г. поема командването на Кавалерийската дивизия. В Първата балканска война (1912 – 1913) е заместник-инспектор на Конницата, а във Втората балканска война (1913) – командир на Македонската полева подвижна конница, с която воюва при Пирот и Ниш срещу сръбските войски. През Първата световна война (1915 – 1918) командва 3-та дивизионна област (1916).

Генерал от пехотата
Пантелей Киселов

1863, 23 октомври. В Свищов е роден генерал от пехотата Пантелей Киселов (1863 – 1927). Завършва Военното училище в София (1883) и служи в 15-а пехотна ломска дружина. През Сръбско-българската война (1885) командва рота в 3-ти пехотен бдински полк и участва в отбраната на Видинската крепост. Последователно заема длъжностите ротен командир в 13-и пехотен рилски полк (1886), командир на дружина от 8-и пехотен полк (1899), комендант на София (1906 – 1908), командир на 5-и пехотен дунавски полк (1909). От 10 март 1912 г. командва 8-и пехотен приморски полк, с който воюва в Балканските войни (1912 – 1913) при Селиолу, Гечкенли, Караагач и на Калиманската укрепена линия. През септември 1913 г. е назначен за командир на 2-ра бригада в 4-та пехотна преславска дивизия, а от следващата година поема командването на дивизията. Ръководи войските при овладяването на Тутраканската крепост (6 септември 1916), пробива на Кубадинската позиция (21 октомври 1916) и успешните отбранителни действия на Южния фронт при Завоя на р. Черна (1917 – 1918). На 12 октомври 1918 г. става началник на 3-та военноинспекционна област, а през 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и приведен в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 1 и 2 клас.

Генерал-майор
Григор Кюркчиев

1865, 24 октомври. В Прилеп, Македония, е роден генерал-майор Григор Кюркчиев (1865 – 1925).Участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885) и се сражава при Драгоман, Сливница и Пирот, след което завършва Военното училище в София (1885). Служи в пехотата (8-и пехотен резервен полк, 18-и пехотен етърски полк, 19-и пехотен шуменски полк) и като началник на 19-о полково военно окръжие (1909), помощник-командир на 3-ти пехотен бдински полк (1911) и командир на дружина в същия полк (1912). По време на Първата балканска война (1912 – 1913) командва дружината в боевете при Лозенград, Люлебургаз, Изетин и Ялос. През юни 1913 г. поема командването на 65-и пехотен полк, с който се сражава във Втората балканска война (1913) срещу сръбските войски. От август 1913 до септември 1915 г. е командир на 24-ти пехотен полк. В Първата световна война (1915 – 1918) командва 2-ра бригада от 11-а пехотна македонска дивизия и воюва на Южния фронт в Македония. Тежко ранен в боя при с. Долно Чичево (1 ноември 1915) генерал Кюркчиев загубва десния си крак. След като се възстановява отказва да служи в тила и с дървен крак отново се връща на фронта. До края на войната е начело на бригадата, а войниците му изработват специален стол – носилка за любимия си командир, с който го носят по скалите и върховете на Беласица. Излиза в запаса през август 1919 г. и до 1922 г. е председател на Главната ликвидационна комисия. Кавалер на военния орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и IV степен 2 клас. Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г.

  • 1865, 26 октомври

  • 1866, 26 октомври

  • 1875, 27 октомври

  • 1876, 25 октомври

  • 1881, 21 октомври

  • 1881, 22 октомври

  • 1884, 12 октомври

Генерал-майор
Генко Мархолев

1865, 26 октомври. В Калофер е роден генерал-майор Генко Мархолев (1865 – 1937). Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец в 1-ви пехотен софийски полк и се отличава в боя при Гургулят (7 ноември). През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в 3-ти и 1-ви конен полк. На 15 октомври 1912 г. е назначен за началник на Кавалерийската школа, а от 7 ноември с. г. командва Лейбгвардейския конен полк в състава на 2-ра армия при Одрин. Под неговото ръководство гвардейците охраняват левия фланг на войските от Източния сектор и извършват успешни разузнавания и нападения на турските предни постове. Като командир на Конния отряд (Лейбгвардейски конен полк, Тимошки сръбски конен полк, Дунавски сръбски конен полк) участва в щурма и превземането на Одринската крепост (11 – 13 март 1913). Начело на отряда влиза в Одрин и пленява коменданта на крепостта Шукри паша и неговия щаб в укреплението Хадарлък (13 март 1913). Във Втората балканска война (1913) командва Лейбгвардейския конен полк в боевете при вр. Букова глава и Босилеград, а след войната – 2-ри конен полк. От 1 януари 1916 г. заема длъжността командир на 2-ра конна бригада, с която участва в овладяването на Македония през Първата световна война (1915 – 1918). На 12 ноември 1916 г. излиза в запаса, а на 6 май 1936 г. е произведен в звание генерал-майор. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и IV степен.

Генерал-майор
Димитър Кацаров

1866, 26 октомври. В Копривщица е роден генерал-майор Димитър Кацаров (1866 – 1958). Завършва Военното училище в София (1887) и Щабен офицерски курс във Виена (1894). От 1887 до 1903 г. командва последователно 3-та, 6-а и 8-а батарея в 4-ти артилерийски полк. През есента на 1903 г. поема командването на 1-ва батарея от 1-во товарно артилерийско отделение, след което е назначен за командир на отделение във 2-ри артилерийски полк (1906 – 1911), помощник-командир на 2-ри (1911 – 1912) и на 5-и артилерийски полк (1912). Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като командир на 5-и нескорострелен артилерийски полк и се сражава при Ески Полос, Петра, Караагач и Чаталджа. До включването на България в Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция (1913 – 1914) и командир на 4-ти артилерийски полк (1914 – 1915). По време на войната командва 1-ва артилерийска бригада, с която се сражава при Пирот, Власотинци, Лесковац (1915) и на Добруджанския фронт (1916). През февруари 1918 г. е назначен за помощник-началник на артилерията в Действащата армия, а след края на Първата световна война – за Инспектор на артилерията (1918 – 1919). На 1 октомври 1919 г. излиза в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ и ІV степен.

Генерал-майор
Петър Мидилев

1875, 27 октомври. В Сливен е роден генерал-майор Петър Мидилев (1875 – 1939). Завършва Военното училище в София (1897) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1904). Служи като младши адютант в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия (1904 – 1906), началник-щаб на 1-ва бригада от 3-та пехотна дивизия (1906 – 1908) и адютант в 1-ва военноинспекционна област (1908 – 1910). По време на Балканските войни (1912 – 1913) е старши адютант в 3-та пехотна дивизия и воюва при Одрин и Чаталджа. От 1914 г. инспектира класовете във Военното училище, а през 1915 г. е дружинен командир в 9-и пехотен пловдивски полк. Воюва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1915 – 1916), началник на Оперативното отделение в щаба на 1-ва армия (1916 –1917), командир на 58-и пехотен полк (1917) и началник на Оперативния отдел в щаба на 1-ва армия (1917 – 1918). На 12 октомври 1918 г. е назначен за началник на Военното училище, а през ноември 1919 г. – за Главен интендант на войската. От 3 септември до 3 декември 1920 г. заема длъжността началник на Щаба на армията, след което излиза в запаса. През 1924 – 1934 г. е подпредседател на Съюза на запасните офицери, а в периода 1934 – 1935 г. – министър на вътрешните работи. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

Полковник Стефан
Нойков

1876, 25 октомври. В Сливен е роден полковник Стефан Нойков ( 1876 – 1925). Завършва Военното училище в София (1897) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1908). От 1908 г. служи като офицер за поръчки в щаба на 2-ра военноинспекционна област и като батареен командир в 3-ти артилерийски полк. През Първата балканска война (1912 – 1913) е старши адютант в щаба на 9-а пехотна плевенска дивизия, а през Втората балканска война (1913) – командир на дружина от 65-и пехотен полк и началник-щаб на отделната пехотна бригада в състава на 1-ва армия. От януари 1915 г. преподава военна история във Военната академия в София. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Разузнавателната секция (1915 – 1916) и на Оперативното отделение (1916; 1917), началник-щаб на 4-та пехотна дивизия (1916). На 6 декември 1917 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия. След войната заема длъжностите началник на Оперативния отдел в Щаба на армията (1918), командир на 8-и пехотен приморски полк (1918 – 1919), началник на Военното училище (1919 – 1920) и помощник-началник на Щаба на армията (1920 – 1921). Участва като военен експерт в състава на българската делегация при подписването на мирния договор в Ньой (1919). На 6 януари 1921 г. преминава в запаса и постъпва на дипломатическа работа. По предложение на министър-председателя Александър Стамболийски от 18 май до 9 юни 1923 г. заема длъжността началник на Щаба на армията. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ (25 април 1925). Автор на книгата „Защо не победихме 1915 – 1918“ (1922). Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен и IV степен 2 клас.

Генерал-лейтенант
Петко Златев

1881, 21 октомври. В Елена е роден генерал-лейтенант Петко Златев (1881 – 1948). Завършва Военното училище (1903) и Военната академия (1919) в София. Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като офицер в щаба на 1-ва конна бригада и ескадронен командир в 1-ви конен полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 1-ва и на 5-а конна бригада, командир на дружина в 52-ри пехотен полк и офицер за поръчки в щаба на 1-ва конна дивизия. След войната заема длъжностите помощник-командир на 7-и конен полк, началник секция за личен състав в Кавалерийската инспекция, командир на 1-ви, 6-и и 9-и конен полк. От 1928 г. е Инспектор на конницата. Като един от ръководителите на Военния съюз след преврата на 19 май 1934 г. е назначен за министър на войната (19 май 1934 – 22 януари 1935) в кабинета на Кимон Георгиев. На 22 януари 1935 г. съставя ново правителство, в което заема длъжностите председател на Министерския съвет и министър на войната (22 януари – 21 април 1935). Извършва значителни кадрови промени, при които отстранява противници на Военния съюз. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас, ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

Генерал-майор
Анастас Ватев

1881, 22 октомври. В Ловеч е роден генерал-майор Анастас Ватев (1881 – 1967). Завършва Военното училище в София (1903) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1912). Воюва в Първата Балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея от 4-ти гаубичен артилерийски полк и е ранен в боевете при Чаталджа. През Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник-щаб на 1-ва и на 2-ра бригада от 7-а пехотна дивизия, командир на дружина в 13-и пехотен полк и началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия. В следващите години служи като помощник-командир на 8-и и на 1-ви пехотен полк (1919 – 1923), началник-щаб на 6-а пехотна дивизия и началник на Врачанското окръжие (1923 – 1927), командир на 8-а пехотна дивизия (1928 – 1932) и началник на 2-ра военноиспекционна област (1932 – 1934). От 1932 до 1934 г. ръководи Централното управление на Военния съюз. На 9 май 1934 г. е назначен за министър на войната. При подготовката на военния преврат (19 май 1934) не изпълнява нареждането на Централното управление да постави начело на частите от Софийския гарнизон верни на Военния съюз офицери. Поради това на 18 май 1934 г. е арестуван, уволнен от армията и екстерниран от страната, където се завръща след година и половина. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

Подполковник Константин Дончев, командир на
1-ви пехотен полк, Страцин, октомври 1944 г.

1884, 12 октомври. Формиран е 1-ви пехотен софийски полк. С въвеждането на полковата организация в българската войска от състава на 1-ва пехотна софийска дружина, 5-а пехотна тетевенска дружина и 6-а пехотна плевенска дружина е създаден 1-ви пехотен софийски полк. Заради устремеността и подвизите му народът го нарича „железен“. Неговите войници, водени от храбри подофицери и офицери, воюват за братята си българи в Тракия, Македония и Добруджа, изписвайки с кръв, любов и героизъм новата история на България. През Сръбско-българската война (1885) полкът с командир капитан Христо Попов се сражава срещу Моравската и Дринската дивизия в боевете при Алдомировци, Гургулят, Бански дол, Зли дол и Пирот. За проявена храброст полковото знаме е наградено с Възпоменателен медал за Сръбско-българската война. В Балканските войни (1912 – 1913) Софийци под командването на полковник Иван Мотикаров воюват при Гечкенли, Селиолу, Люлебургаз, Бунархисар, Чаталджа, Кадъкьой, Градоман, вр. Бубляк и по долината на р. Струма. В ожесточените и кръвопролитни боеве загиват геройски капитан Тодор Ночев, капитан Васил Гужгулов, капитан Лазар Пенев, поручик Иван Атанасов, поручик Александър Митев и много други. По време на Първата световна война (1915 – 1918) полкът, командван от полковник Георги Долапчиев (1915 – 1916) и полковник Велизар Лазаров (1916 – 1918), води успешни бойни действия в долините на реките Нишава и Българска Морава (1915), сражава се на Добруджанския фронт при Тутракан, Кубадин, р. Серет (1916) и в отбранителните действия на Южния фронт край Битоля, Ресен и кота 1248 (1917 – 1918). За героизма и себеотрицанието на полка знамето му е удостоено с лентата на войнишкия знак на І степен на ордена „За храброст“. В заключителния етап на Втората световна война воюва при Страцин, Крива паланка и Куманово (1944). В сражението при Страцин полкът попада в обкръжение и се отбранява героично в продължение на една седмица. На третия ден от боевете командирът на полка подполковник Константин Дончев съобщава в щаба на 1-ва дивизия: „Полкът е атакуван от три страни. Нямам нито един снаряд за отделението и нито една мина за минохвъргачките. Духът е висок. Ще задържим позицията“. Записал славни страници в своята история 1-ви пехотен софийски полк остава в паметта на поколенията с героизма и жертвоготовността на войниците и офицерите си в името на България.

  • 1884, 12 октомври

  • 1889, 2 октомври

  • 1895, 14 октомври

  • 1912, 5 октомври

  • 1912, 16 октомври

  • 1912, 19 октомври

  • 1915, 1 октомври

Марш на 3-ти пехотен бдински полк край
с. Цапари, Битолско, 1917 г.

1884, 12 октомври. Формиран е 3-ти пехотен бдински полк. Създаден с указ № 41 на княз Александър І от състава на 7-а ломска, 9-а берковска и 15-а свищовска пехотна дружина, полкът прославя името си във войните за национално обединение. Негов първи командир е руският офицер подполковник Маслов, а от 21 септември 1885 г. – капитан Марин Маринов. През Сръбско-българската война (1885) влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус и се сражава при Врабча (3 ноември), Сливница (5 – 7 ноември) и Три уши (7 ноември), където капитан Маринов е тежко ранен и по-късно умира. За проявения от Бдинци героизъм полковото знаме е наградено през 1891 г. с Възпоменателен медал за Сръбско-българската война. По време на Първата балканска война (1912 – 1913) полкът воюва при Лозенград (9 – 11 октомври), Люлебургаз – Бунархисар (15 – 19 октомври) и Чаталджа (4 – 5 ноември), където загива командирът полковник Георги Тенев. През Първата световна война (1915 – 1918) Бдинци се сражават в Моравската (1 – 25 октомври) и Косовската операция (1 – 24 ноември 1915), водят боеве на Южния фронт в Баба планина и при Червената стена. След подписване на Солунското примирие (29 септември 1918) 3-ти пехотен полк остава в заложничество, а бойното му знаме е спасено от плен благодарение на командира полковник Минчо Сотиров и знаменосеца подофицер Ангел Петров. През декември 1920 г. полкът е реорганизират в дружина. На 31 октомври 1926 г. знамето е наградено с „Гривна за спасяване“, а спасителите му – със „Знак за спасяване на знаме“. Трети бдински пехотен полк е формиран отново през 1928 г., но до 1935 г. продължава да носи явното наименование „дружина“. На 3 октомври 1937 г., по време на маневрите край Попово, Бдинци се прощават със старото си бойно знаме, водило ги по прашните и кървави пътища на четири войни, и получават новото си бойно знаме. През Втората световна война 3-ти пехотен полк е на Прикриващия фронт (1940 – 1941) и в състава на 5-а армия в Македония (1941 – 1942). От септември 1944 г. се включва във Видинския отряд и с 22-ри и 23-ти граничен участък отбранява граничната линия северно от Белоградчик до р. Дунав.

Иван Лазаров с композицията „Те победиха“, 1913 г.

1889, 2 октомври. В Карлово е роден скулпторът Иван Лазаров (1889 – 1952). Завършва Художествено-индустриалното училище при професор Жеко Спиридонов (1912) и специализира скулптура в Мюнхен при професор Херман Хан (1918 – 1919). Произведенията със сюжети от Балканските и Първата световна война („Те победиха“, „На нож“, „Пак на война“, „Артилеристи на водопой“ и др.), отразяващи преживяното с дълбоко чувство на любов към обикновения войник, му донасят заслуженото внимание на публиката. След войните създава запомнящи се образи на герои от националноосвободителните борби, превърнали се в емблематични за българското монументално изкуство. През 1924 г. е избран за професор в Художествената академия, а от 1935 г. е неин ректор. Основава Института за изкуствознание при БАН (1949) и става негов първи директор. За цялостната си творческа дейност посмъртно е удостоен със званието „Народен художник“ (1969).

Полковник Димитър
Младенов

1895, 14 октомври. В Банско е роден полковник Димитър Младенов (1895 – 1951). Завършва Военното училище в София (1916) и до края на Първата световна война (1915 – 1918) се сражава на Южния фронт в състава на 3-ти гаубичен артилерийски полк. След войната служи в 7-и артилерийски полк. От 1928 до 1933 г. командва батарея в 4-ти артилерийски полк и в Артилерийската школа, след което заема длъжностите завеждащ учебната част на Артилерийската школа (1934), командир на артилерийско отделение в Артилерийската школа (1934 – 1935), командир на 2-ро конно артилерийско отделение (1935), командир на 1-ви дивизионен артилерийски полк (1940). През 1942 г. поема командването на 15-и дивизионен артилерийски полк, а от 5 септември 1944 г. – на 15-а пехотна охридска дивизия в състава на 5-а армия във Вардарска Македония. Организира оттеглянето на дивизията в довоенните граници като проявява изключителна лична храброст и командни качества. Запазва от обезоръжаване и обкръжение войските на Прилепския гарнизон, които от 9 до 23 септември 1944 г. водят упорита отбрана срещу германските части. Участва във войната срещу Германия като началник на Артилерийския отдел при Щаба на 4-та армия. В края на декември 1947 г. излиза в запаса. На 17 юли 1948 г. е арестуван и изпратен в лагера Куциян, а по-късно – в Белене, където умира на 20 юни 1951 г. През 1992 г. е реабилитиран. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас.

Шести пехотен търновски полк при
Селиолу – Гечкенли, Източна Тракия,
октомври 1912 г.

1912, 5 октомври. Избухва Първата балканска война. Планът за войната предвижда Българската армия (599 879 души и 1116 оръдия) да воюва на най-важния театър на военните действия – Източна Тракия, а останалите съюзници (Гърция, Сърбия и Черна Гора) – в Македония. За България политическата цел на войната е освобождението на Македония, но тя не успява да осигури своите етнически и исторически права там с достатъчно военни сили. Главният стратегически удар се нанася на Тунджанското направление – Ямбол, Елхово, Лозенград, Караагач, Чаталджа с 60% от въоръжените сили на България (1-ва и 3-та армия). С 40% от войските е блокирана Одринската крепост, овладени са Родопите и Беломорието и са проведени съвместни действия със съюзниците на Струмското направление. Първият период на българското участие във войната (5 октомври 1912 – 16 януари 1913) включва Лозенградската, Люлебургаз – Бунархисарската и Чаталджанската операция, бойните действия на 7-а пехотна рилска дивизия, на Родопския, Хасковския и Кърджалийския отряд. През втория период (17 януари – 13 март 1913) Българската армия отразява настъплението на Чаталджанската и Галиполската армия и провежда Одринската операция. България изнася основната тежест на войната и има решаващ принос за победата на Балканската коалиция. Българската армия, която воюва срещу 56 дивизии на противника с обща численост 757 980 души и разгромява 36 от тях, дава най-много загуби – 84 454 убити, ранени, безследно изчезнали и починали от болести. Останалите войски от Балканския съюз губят общо около 40 000 души. С прилагането на редица нови решения българското командване внася значителен принос в развитието на военното изкуство. За първи път в света Българската армия осъществява нощна настъпателна операция за овладяване на крепост. При Одрин артилерията поддържа пехотата по нов начин с подвижен огън, а щурмовите колони стават първообраз на съвременните щурмови групи. Свързочните войски успешно прилагат радиопротиводействието. За първи път в света се създават авиационни единици, придадени оперативно на армиите, и са демонстрирани пълните възможности на самолета като бойно средство. След края на войната българските постижения стават обект на изучаване от чуждите военни специалисти.

Възстановка на самолет „Албатрос Ф ІІ“

1912, 16 октомври. Осъществен е първият боен полет на българската военна авиация. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев излитат от летище Свиленград в 9, 30 ч. с биплан „Албатрос Ф ІІ“. По време на 50-минутния полет над района на Одрин – Кадънкьой – Папазтепе те разкриват дислокацията на противниковите части и хвърлят две ръчни гранати „Гелер“ над важния военен обект гара Караагач. До края на Първата балканска война самолетите се използват за разузнаване, бомбардиране на военни обекти в тила и на жп гари, хвърляне на позиви, коригиране огъня на артилерията и фотографиране. С това българските летци поставят основите на бойното използване на авиацията.

Поручик Христо
Топракчиев

1912, 19 октомври. Загива поручик Христо Топракчиев (1887 – 1912). Завършва Военното училище в София (1908) и служи в 1-ва пионерна дружина. През 1912 г. е командирован да се обучава за пилот в школата на Луи Блерио в Етамп, Франция, която завършва на 1 август с.г. Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като пилот от Аеропланното отделение. На 17 октомври 1912 г. изпълнява разузнавателна задача със самолет „Блерио“ над района Кадънкьой – Доганджа. По време на полета е обстрелван с артилерийски и пушечен огън и се приземява с девет пробойни. На 19 октомври предприема пробен полет след като предишният ден е заменил част от самолетния стабилизатор. Прелитайки 300 м изгубва скорост, стремително полита към земята и експлодира. Самолетът „Блерио“ и неговият пилот изгарят. Българската военна авиация дава своята първа жертва. Със заповед № 90 от 25 юни 1920 г. на министъра на войната поручик Топракчиев е повишен в чин капитан със старшинство от 11 октомври 1912 г. Награден с военен орден „За храброст“.

Позиция на 9-и пехотен пловдивски полк при Завоя
на р. Черна, 1918 г.

1915, 1 октомври. България се включва в Първата световна война. Участието на Българската армия във войната се обособява в два основни периода: маневрен – от 1 октомври 1915 до края на 1916 г. и позиционен – от началото на 1917 до 29 септември 1918 г. По време на маневрения период войските провеждат Моравската, Овчеполската и Косовската операция, отразяват настъплението на съглашенските войски в долината на р. Вардар, преследват отстъпващата сръбска армия в Македония (1915) и водят активни действия в Леринската и Струмската настъпателни операции (1916). Съвместно със съюзниците 3-та армия воюва срещу Румъния, провежда Тутраканската, Кубадинската и Мунтенската настъпателни операции и достига до р. Серет. В позиционния период (1917 – 1918) българските части водят отбранителни действия на Южния и Добруджанския фронт, няколко пъти провалят настъплението на противника при Дойран, но не удържат неговия удар през септември 1918 г. България мобилизира във войната общо над един милион души – около 20% от населението на страната. За 36 месеца по бойните полета загиват, умират от рани и болести и изчезват 101 234 офицери, подофицери и войници, а над 155 000 са ранените. По величието на саможертвата и трагизма на резултатите си, участието на Българската армия в Първата световна война няма аналог в нашата нова история.

  • 1915, 1 – 25 октомври

  • 1915, 1 – 7 октомври

  • 1938, 18 октомври

  • 1944, 8 октомври

  • 1944, 8 – 18 октомври

  • 1944, 8 октомври – 19 ноември

Обоз през Морава, худ. Димитър Гюдженов

1915, 1 – 25 октомври. Първа армия провежда Моравската настъпателна операция. Тя е част от стратегическите действия на групата армии „Макензен“ за разгромяване въоръжените сили на Сърбия и се осъществява от 1-ва, 6-а, 8-а и 9-а пехотна дивизия, 1-ва кавалерийска бригада и 46-и пехотен пернишки полк (165 370 души, 404 оръдия и 100 картечници) под командването на генерал-лейтенант Климент Бояджиев. Задачата на армията е да настъпи на фронта р. Дунав – вр. Стрешер (до Власинското езеро) и като разгроми противостоящите й сръбски войски (120 000 души и 200 оръдия) да излезе на р. Морава при Алексинац и Ниш. С част от силите на десния си фланг и във взаимодействие с германския Оршовски отряд трябва да завърши унищожаването на противника при Неготин, а с войските от левия фланг – да прекъсне комуникациите по р. Южна Морава и да осигури връзката с българската 2-ра армия. За изпълнение на задачата е създадено оперативно построение от един ешелон, два странични отряда и общовойскови резерв. Главният удар се нанася от четирите пехотни дивизии в общо направление на Белоградчик – Ниш, а спомагателният – от десния (2-ра бригада от 6-а дивизия, усилена с 2-ри конен полк) и левия (2-ра кавалерийска бригада, усилена с 26-и пернишки полк) страничен отряд. Въпреки съпротивата на сръбските части и трудните географски и климатични условия войските преминават през проходите на Стара планина, излизат в долината на р. Тимок, овладяват Княжевац (13 октомври) и пробиват Пиротския укрепен пункт (14 октомври). На 15 октомври 1915 г. 1-ва армия преминава в решително преследване на противника по направленията към Ниш със задача да го атакува в хода на неговото оттегляне. След значителна подготовка на 23 октомври българските войски щурмуват и пробиват Нишкия укрепен район. В 10, 30 ч. същият ден първоешелонният 10-и пехотен родопски полк влиза победоносно в Ниш. С разгромяването на най-мощната част от източната групировка на противника 1-ва армия постига целта на Моравската операция. Сръбските загуби възлизат на 630 убити и над 13 000 пленени. Унищожени или взети като трофеи са 206 различни оръдия и голямо количество военни материали. Успехът на 1-ва армия е постигнат с огромни човешки усилия и значителни загуби. По чукарите на Западна Стара планина и планинските масиви между реките Тимок и Морава загиват и безследно изчезват 2200 офицери, подофицери и войници, а ранените са 6980.

1915, 1 – 7 октомври. Втора армия провежда Овчеполската настъпателна операция. Едновременно с настъплението на 1-ва армия към долината на р. Морава, 2-ра армия се включва в действията за изваждане на Сърбия от войната. Войските под командването на генерал-лейтенант Георги Тодоров (3-та пехотна балканска, 7-а пехотна рилска и Кавалерийската дивизия – около 70 000 души и 220 оръдия) има задача да разгроми ограничените сили на противника в Македония (Вардарска и Брегалнишка дивизия – 40 000 души със 78 оръдия), да излезе в долината на р. Вардар, да изолира главната му групировка в Сърбия и да не допусне съглашенски войски да й се притекат на помощ. Оперативният план предвижда да се нанесат два удара: главен – с 3-та дивизия от района на Кюстендил, и друг – със 7-а дивизия от района на Горна Джумая в общо направление на Куманово, с които да се отхвърлят и разгромят силите на противника на главната му позиция при Крива паланка и Царево село. За една седмица войските излизат към Овче поле и овладяват Куманово, а Кавалерийската дивизия заема височините, източно от Велес, с което 2-ра армия изпълнява възложената й задача. Овчеполската операция е най-кратката и ефективна в действията срещу Сърбия и с нея е оказано пряко съдействие на останалите балкански групировки на Централните сили. Освен забележителните действия на войските, за успеха на операцията допринася и съпротивата на местното българско население, което чрез чети и пряко участие в бойните действия спомага за по-бързото освобождаване на Македония.

Войници от 9-а трудова дружина строят
жп линията Гюешево – Куманово, 1942 г.

1938, 18 октомври. Създадена е Школа за подготовка на трудови офицери. Успешно завършилите едногодишния курс на обучение получават първо офицерско звание „трудов подпоручик“. За периода 1938 – 1946 г. са произведени 8 випуска с над 400 трудови офицери. През септември 1951 г. Школата е реорганизирана в Народно училище за трудови офицери „Генерал Благой Иванов“, което на 21 август 1969 г. е преименувано в Полувисше народно военно училище за офицери от Строителните войски. От 1973 г. учебното заведение преминава към висш курс на обучение и се преименува във Висше народно военно строително училище „Ген. Благой Иванов“. Завършилите ВНВСУ получават военно звание „лейтенант“ и висше образование по специалността „Промишлено и гражданско строителство“. През 1984 г. към ВНВСУ е открито и Средно сержантско военно строително училище. На 15 август 1991 г. с Президентски указ № 248 ВНВСУ е преименувано на Висше военно инженерно строително училище „Лю¬бен Каравелов“. От 1998 г. започва обучението и на редовни студенти, а приемът на курсанти е преустановен. След влизане в сила на Закона за преобразуване на Стро¬ителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (2000), учи¬лището е девоенизирано и преименувано във Висше строително училище „Любен Каравелов“.

1944, 8 октомври. Започва стратегическото настъпление на Българската армия на Балканите. С включването си във войната срещу Германия България се приобщава към Антихитлеристката коалиция като активно действаща сила. За завършване разгрома на германските войски на Балканите пред Българската армия е поставена задачата да прекъсне направленията за оттегляне на групата армии „Е“ от Гърция и Егейските острови, с което да осигури левия стратегически фланг на Съветската армия. В изпълнение на общата стратегическа цел 2-ра, 1-ва и 4-та армия провеждат четири едновременни и последователни по фронта и в дълбочина настъпателни операции (Нишка, Косовска, Страцинско – Кумановска и Брегалнишко – Струмишка), с които овладяват долините на реките Морава и Вардар и района на Косово поле. Съвместно със 17-а съветска въздушна армия и югославски части Българската армия допринася за освобождаването на Южна Сърбия и Вардарска Македония. В хода на бойните действия загиват 3422 български офицери, подофицери и войници, ранените са 10 893, а безследно изчезналите – 2136.

Боевете за гр. Ниш, 14 октомври 1944 г.

1944, 8 – 18 октомври. Втора армия провежда Нишката настъпателна операция. В състав от 4-та, 6-а, 9-а и 12-а пехотна дивизия, Бронираната бригада, 2-ра конна дивизия, 1-ва гвардейска пехотна дивизия и 4-та пехотна гранична бригада, армията под командването на генерал-майор Кирил Станчев настъпва в направлението на главния удар София – Ниш – Прищина за прекъсване на магистралата Солун – Скопие – Белград в северната й част. Пред войските е подставена задачата да овладеят района на Ниш и спрат оттеглянето на групата армии „Е“ по долината на р. Морава. С активни действия 2-ра армия пробива противниковата отбрана, прекъсва комуникациите в долината на р. Морава и на 14 октомври във взаимодействие със съветски и югославски части освобождава гр. Ниш. Бронираната бригада излиза в тил на оттеглящия се противник и съвместно със 17-а съветска въздушна армия разгромява при с. Мерошина, западно от Ниш, елитната моторизирана 7-а SS дивизия „Принц Ойген“. В Нишката операция войските на 2-ра армия пленяват 3850 офицери и войници, унищожават и повреждат 540 моторни коли, 48 зенитни оръдия, 4 влакови композиции, взимат като трофеи 420 картечници, 1100 моторни коли, 25 минохвъргачки, 4 танка, 45 оръдия. Собствените загуби възлизат на 1732 убити офицери, подофицери и войници.

Боевете за гр. Куманово, ноември 1944 г.

1944, 8 октомври – 19 ноември. Първа армия провежда Страцинско – Кумановската настъпателна операция. Войските на армията (1-ва, 2-ра и 11-а пехотна дивизия, 2-ра конна бригада, Въздушната ескадра, 333-то армейско разузнавателно ято и Парашутната дружина) под командването на генерал-майор Владимир Стойчев нанасят спомагателния удар на Българската армия по Кюстендилско – Скопското оперативно направление. Задачата на армията е да разгроми противниковата групировка в района на Крива паланка, на Стражин – Страцин и на Куманово, да излезе в долината на р. Вардар и да прекъсне пътищата за оттегляне на групата армии „Е“. В боевете за Стражинската позиция особено се отличават 9-и пехотен пловдивски полк, получил почетното име „Стражински“, и Парашутната дружина, която се сражава като щурмово подразделение. Героично се отбранява в продължение на една седмица обкръженият при Страцин 1-ви пехотен софийски полк. След овладяването на Куманово, 1-ва армия във взаимодействие с югославски части и войски от 4-та армия освобождава Скопие и преследва противника към Косово поле. В боевете за силно укрепените противникови позиции при Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово загиват 2863 български офицери, подофицери и войници.

  • 1944, 15 октомври – 14 ноември

  • 1944, 25 октомври – 30 ноември

  • 1944, 28 октомври

  • 1951, 20 октомври

През р. Брегалница, 21 октомври 1944 г.

1944, 15 октомври – 14 ноември. Четвърта армия провежда Брегалнишко – Струмишката настъпателна операция. В състав от 5-а и 7-а пехотна дивизия и 2-ра конна бригада, армията под командването на генерал-майор Боян Урумов, настъпва по Горноджумайско – Велешкото оператив¬но направление за нанасяне на осигуряващ удар. Задачата на войските е да овладеят района на Щип и като преградят направленията Струмица – Пехчево и Щип – Кратово да осигурят левия фланг на Българската армия. Като сломяват една след друга противниковите съпротиви те освобождават градовете Кочани, Струмица, Ново село, Радовиш, Валандово, Щип, и преследват оттеглящия се към долината на р. Вардар противник. На 10 ноември е овладян Велес. На 13 ноември конно-разузнавателният взвод на 5-и пехотен полк влиза в Скопие. В бойните действия загиват 669 български офицери, подофицери и войници.

Войници от Бронираната бригада, ноември 1944 г.

1944, 25 октомври – 30 ноември. Втора армия провежда Косовската настъпателна операция. В края на Нишката операция 2-ра армия (4-та, 6-а, 9-а и 12-а пехотна дивизия, Бронираната бригада, 6-и пехотен граничен полк, 4-ти конен полк и армейски части) получава задача да настъпи към Подуево – Прищина и да овладее Косово поле. От 25 октомври до 3 ноември съединенията пробиват противниковата отбрана и овладяват Подуево, а оттеглилите се на Копаоник планина германски части оказват ожесточена съпротива на подстъпите към Косово поле. При трудни зимни условия войските на 2-ра армия преодоляват Копаоник, на 19 ноември освобождават Прищина и излизат с главните си сили в Косово поле като прекъсват направлението Скопие – Прищина – Сараево. До края на месеца част от силите преследват оттеглящия се противник и достигат линията Рашка – Нови Пазар. Общите загуби на 2-ра армия в Косовската операция възлизат на 4893 убити, ранени и безследно изчезнали офицери, подофицери и войници.

Министърът на външните работи Петко Стайнов подписва
Съглашението за примирие, Москва, 28 октомври 1944 г.

1944, 28 октомври. В Москва е подписано Съглашението за примирие. Съглашението подписват маршал Фьодор Толбухин, представител на Съветското главно командване, генерал-лейтенант Джеймс Хамел, представляващ Върховния командващ на съюзниците в Средиземноморския район и делегатите на българското правителство – министрите Петко Стайнов, Добри Терпешев, Никола Петков и Петко Стоянов. Неговите военни, политически и икономически клаузи задължават победена България да разоръжи намиращите се на нейна територия германски военни части, да издържа и да предоставя такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат определени за служба под общото ръководство на Съюзното (Съветското) Главно командване, да предприеме незабавни мерки за евакуирането от гръцка и югославска територия на онези българи, които са били български поданици към 1 януари 1941 г., да разтури всички прохитлеристки организации, да сътрудничи за задържането на лица, обвинени във военни престъпления и за тяхното съдене, да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки, средства и услуги на Съюзното (Съветското) Главно командване за изпълнение на неговите функции. За следене и регулиране на условията за примирие е учредена Съюзна контролна комисия под председателството на Съюзното (Съветското) главно командване с участието на представители на Великобритания и Съединените американски щати.

Българска доброволческа рота 4093

1951, 20 октомври. В Западна Германия е сформирана Българска доброволческа рота 4093. Вдъхновител на идеята за нейното създаване е председателят на Българския национален комитет д-р Георги М. Димитров, главен секретар на БЗНС в изгнание. Със заповед № 53 на началника на Главната квартира на Американските въоръжени сили в Европа, ротата е включена в структурите на Северноатлантическия пакт (НАТО) с постоянно местоположение в гарнизона на 7-а американска армия до гр. Гермерсхайм, Германия. Тя е в състав 200 войници български доброволци, организирани в четири взвода по образец на американската пехотна рота. Командири на военната част последователно са лейтенант Стефан Бойдев, капитан Борислав Байчев и капитан Димитър Кръстев. Рота 4093 изпълнява охранителни функции до разформирането й на 20 юни 1964 г.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.