Военен календар

Ноември

  • 1857, 14 ноември

  • 1861, 2 ноември

  • 1865, 30 ноември

  • 1867, 12 ноември

  • 1869, 3 ноември

  • 1872, 15 ноември

Генерал-лейтенант
Михаил Савов

1857, 14 ноември. В Стара Загора е роден генерал-лейтенант Михаил Савов (1857-1928). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб (1885). Служи в Източнорумелийската милиция. Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на лявото крило на Сливнишката позиция. Има заслуги за отблъскването на Моравската дивизия и в боевете при овладяването на Пирот. След войната е помощник на военния министър (1886-1887) и почетен адютант на княз Фердинанд (1887). Като военен министър (1891-1894 и 1903–1907) има големи заслуги за организационното изграждане на българската армия. От 1897 до 1903 г. е началник на Военното училище. През Балканската война (1912-1913) е помощник-главнокомандващ на Действащата армия, а в Междусъюзническата война (1913) – командващ обединените 4-а, 5-а и 2-ра армии. Пълномощен министър във Франция (1920-1923). Автор на „Заповеди по Военното училище (1897-1903)”. Награден с военен орден „За храброст” ІІ ст. и ІІІ ст. 2 кл.

Генерал-лейтенант
Вичо Диков

1861, 2 ноември. В с. Бейдаут, Тулчанско (дн. в Румъния), е роден генерал-лейтенант Вичо Диков (1861-1928). Шестнадесетгодишен участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в корпуса на генерал Цимерман. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Стрелковата офицерска школа в Ораниенбаум, Русия (дн. Оренбург) (1883) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1890). През Сръбско-българската война (1885) командва 7-и пехотен преславски полк, с който се сражава при Сливница (5-7 ноември). Има голям принос за заемането на височината Вишая и осигуряване тила на Сливнишката позиция. Взима участие в детронирането на княз Александър І (1886) и бунта на офицерите русофили (1887), след което емигрира в Русия и постъпва в руската армия. Завръща се в България през 1898 г. и служи като щабен офицер. От 1905 до 1907 г. е командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, след което заема длъжностите началник на 3-а военна инспекционна област (януари-март 1907), началник на Щаба на армията (март 1907 – ноември 1907), началник на Военното училище (ноември 1907 - април 1910), началник на Главното интендантство (1910 - 1912). По време на Балканската война (1912-1913) е началник на Главно тилово управление, а в Междусъюзническата война (1913) поема командването на 4-а армия. Под негово ръководство тя отбранява Калиманската позиция срещу сръбските войски, а по-късно заедно с 2-ра армия настъпва срещу гръцките части в Кресненското дефиле. На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 2 септември 1913 г. излиза в запаса. Награден с военен орден „За храброст” ІІ ст. и ІІІ ст. 2 кл.

Паметна плоча на капитан
І ранг Тодор Соларов
във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”

1865, 30 ноември. В Мачин, Тулчанско (дн. в Румъния), е роден капитан І ранг Тодор Соларов (1865-1920). Завършва Николаевското морско инженерно училище в Кронщад, Русия (1890) като стипендиант на Военното министерство на Княжество България и е първият български офицер с морско инженерно образование. Служи четири месеца във 2-ри черноморски руски флотски екипаж, след което на 9 януари 1891 г. е назначен за инженер-механик на българския параход ‘’Крум”. Като началник на Машинното училище при флота (1900-1906) допринася за неговото развитие и утвърждаване с въвеждането на нови учебни планове и програми, съобразени със световния опит. По–късно заема длъжността началник на Флотския арсенал във Варна. Автор е на първите учебници по морска техника - „Кочегарно дело” (1899), „Водотръбни котли” и др.

Генерал от пехотата
Стефан Нерезов

1867, 12 ноември. В Севлиево е роден генерал от пехотата Стефан Нерезов (1867-1925). Завършва Военното училище в София (1888) и Италианската академия на Генералния щаб в Торино (1896). Служи като младши адютант в 3-а пехотна балканска дивизия (1898- 1899), старши адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (1899-1900), инспектор на класовете във Военното училище (1900-1902), ротен командир в 14-и пехотен македонски полк (1902). На 1 януари 1903 г. постъпва в свитата на княз Фердинанд, а две години по-късно командва дружина в 1-ви пехотен софийски полк. От януари 1908 г. е началник на Оперативна секция в Щаба на армията, а от 1 юни 1909 г. – командир на 8-и пехотен приморски полк. През 1911 г. е назначен за началник на Оперативното отделение и помощник-началник на Щаба на действащата армия. Участва активно в изпълнението на плана за съсредоточване и водене на бойните действия по време на Балканската война (1912-1913). В Междусъюзническата война (1913) замества отстранения генерал Фичев на поста началник на Щаба на действащата армия. През Първата световна война (1915-1918) е командир на 9-а пехотна плевенска дивизия (1915-1916), командващ 3-а армия на Добруджанския фронт (ноември 1916 - декември 1917), началник на Моравската военна област (декември 1917-юли 1918) и командващ 1-ва армия на Южния фронт (юли- септември 1918). След войната е инспектор на пехотата (декември 1918- ноември 1919) и началник на Щаба на армията (2 ноември 1919-3 септември 1920). Със заповед от 3 септември 1920 г. е повишен в звание генерал от пехотата и уволнен от армията. Убит при атентата в църквата «Св. Неделя» в София (16 април 1925). Награден с военен орден «За храброст» ІІ ст., ІІІ ст. 1 кл. и ІІІ ст. 2 кл.

1869, 3 ноември. В Гюргево (дн. в Румъния) е роден полковник Васил Златаров (1869-1932). Завършва Военното училище в София (1891) и Въздухоплавателната школа в Гатчина, Русия, която подготвя офицери за управление на балони (1903). Служи в инженерни войски. По време на първото международно изложение в Пловдив (1892) лети четири пъти с балона „Ла Франс” на френския въздухоплавател Еужен Годар. На 23 февруари 1906 г. е назначен за командир на новосформираното Въздухоплавателно отделение. Под негово ръководство и с помощта на поручик Йордан Казанджиев е конструиран първият наш сферичен балон „София-1” (1912). Участва в Балканската война (1912-1913) като началник на Въздухоплавателния парк, състоящ се от три аеропланни и две балонни отделения. Заедно с италианския пилот Джовани Сабели летят със самолет „Блерио” над Одрин, разузнават и извършват бомбардиране на противников обект (17 ноември 1912). През Първата световна война (1915-1918) е командир на Въздухоплавателната дружина към Инженерни войски. След войната преминава в запаса. Автор на "Записки по въздухоплаване".

Полковник Васил Златаров

Полковник Васил Златаров в биплан „Албатрос”, 1918

Иван Русев като подпоручик

1872, 15 ноември. В Шумен е роден генерал-майор Иван Русев (1872-1945). Завършва Военното училище в София (1892) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1900). Служи в 7-и пехотен преславски полк (1892-1897) и Оперативната секция в Щаба на армията (1900-1901). Заема последователно длъжностите редактор на военните издания (1902-1903), началник-щаб на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1904-1907), командир на дружина в 33-и пехотен свищовски полк (1907-1908), началник на мобилизационната част във Военното министерство (1908-1909), началник на Школата за запасни офицери (1910-1912). През Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 8-а пехотна дивизия. Участва в Първата световна война (1915-1918) като началник-щаб на 2-ра армия (1914-1916) и командир на 7-а (1916-1917) и 2-ра пехотна дивизия (1917-1918). На 20 октомври 1918 г. преминава в запаса. Главен директор на Трудова повинност (1920-1921) и един от главните организатори на военния преврат през 1923 г. От 1923 до 1926 г. е министър на вътрешните работи. Осъден от Народния съд на смърт като народен представител в ХХV ОНС (1940-1944). С решение №243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд се признава за невинен. Автор на „Движение напред на пехотния взвод” (1914), „Добро поле и 2-ра пехотна тракийска дивизия” (1921), „Осма пехотна тунджанска дивизия” (1921) във войната срещу турците 1912-1913” (1923), „Принос към историята на Втора армия във войната 1915-1918 г. Кн. І-ІІ” (1928). Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

  • 1885, 2 ноември

  • 1887, 5 ноември

  • 1889, 27 ноември

  • 1912, 8 ноември

  • 1948, 27 ноември

1885, 2 ноември. Започва Сръбско-българската война. Съгласно плана на сръбското командване на главното направление Пирот – Сливница - София настъпва Нишавската армия, а северно от Стара планина - Тимошката армия. Срещу този замисъл българското главно командване противопоставя активна отбрана за спиране настъплението на противника, прегрупиране на войските и създаване на условия за преминаване в решително контранастъпление. След тридневни боеве на прикриващите отряди (2, 3 и 4 ноември) Нишавската армия овладява височините западно от Сливница. От 5 до 7 ноември 1885 г. българските войски водят Сливнишкото отбранително сражение срещу основните сили на Нишавската армия, разгромяват противника и създават условия за преминаване в контранастъпление, завършило с двудневното сражение при Пирот (14-15 ноември). Тимошката армия не успява да превземе Видинската крепост, където защитниците под командването на капитан Атанас Узунов принуждават противника да се оттегли. Войната завършва с победа за България и след 15-дневни кръвопролитни боеве се сключва примирие (16 ноември 1885). Загубите на България възлизат на 700 души убити и 4 500 ранени, а на Сърбия – 746 убити и 4 570 ранени.

Мемориалът „Новото гробище над Сливница”

Паметникът на капитаните в Сливница

Генерал от артилерията
Георги Попов

1887, 5 ноември. В Пловдив е роден генерал от артилерията Георги Попов (1887-1953). Завършва Военното училище в София (1907) и Николаевската военна академия в Санкт Петербург, Русия (1914). Участва в Първата световна война (1915-1918) като командир на батарея (1916-1918) и началник на строева секция в щаба на 8-а пехотна дивизия (1918). През периода 1918-1940 г. последователно заема длъжностите началник на секция и отделение в Щаба на армията (1918-1921), командир на 8-а пехотна дружина (1921 -1923), началник на 6-и пограничен сектор (1931-1933), командир на 8-и пехотен полк (1933-1934), помощник-началник на Щаба на армията (април 1935 –октомври 1935), началник на 3-а военна област (1935-1940). Като командващ 3-а армия е назначен за управител на Южна Добруджа (11 септември 1940) и ръководи операцията по заемане на възвърнатата територия (21 септември -1 октомври 1940). През август 1941 г. е произведен генерал от артилерията, след което се уволнява от армията. Награден с военен орден „За храброст” ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Генерал от артилерията
Руси Русев

1889, 27 ноември. В Габрово е роден генерал от артилерията Руси Русев (1889-1945). Завършва Военното училище в София (1909). Участва в Балканската (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918) като командир на батарея и артилерийско отделение в 4-и артилерийски полк. След войната служи в 4-и артилерийски полк (1919-1927) и Артилерийската инспекция (1927-1929). Заема последователно длъжностите завеждащ въоръжението в Артилерийската инспекция (1930-1934), началник на артилерийския отдел в Държавната военна фабрика в Казанлък (1935-1936), началник на Техническия отдел при Щаба на армията (1936), инспектор на въоръжението (1936-1940), началник канцелария на Министерството на войната (1940-1941), инспектор на въоръжението (1941-1942), началник отдел „Доставки и поддържане” (1942-1943). Министър на войната от 14 септември 1943 г. до 2 септември 1944 г. Повишен в чин генерал от артилерията на 4 септември 1944 г. Осъден от Народния съд на смърт за дейността му като военен министър. С Решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. Автор на „Учебник по артилерия. Част V, Част VІ” (1925-1927), „Въздушна отбрана на войските в страната” (1929) и на статии в сп. "Артилерийски преглед" (1923-1934). Награден с военен орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.

Миноносецът „Дръзки”,
Военноморски музей Варна

1912, 8 ноември. Миноносецът „Дръзки” торпилира турския крайцер „Хамидие”. На 7 ноември египетските кораби “Акдениз” и “Карадениз”, натоварени с 80 оръдия и боеприпаси за турските войски при Чаталджа отплават от Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния) за Истанбул. За да осигури безпрепятственото им плаване турското командване блокира Варна като единствена база на българския флот. Вечерта на 7 ноември изходът от Варненския залив е наблюдаван от минния крайцер „Берк-и-Сатвет” и миноносеца „Ярхисар”, а зад тях е разположен „Хамидие”. Около 20 часа „Ярхисар” се насочва към устието на река Камчия, Берк-и-Сатвет” - на север от Варненското пристанище, а крайцерът - към нос Калиакра. В 22, 25 ч. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев напуска със загасени светлини Варненското пристанище и през северния проход на минното заграждение поема курс на североизток. Задачата е при откриване на противника да бъде атакуван от малка дистанция - първоначално бойните, а след това и транспортните кораби. В 00, 30 ч. на 8 ноември на около 32 мили (59, 3 км) източно от Варна е забелязан силуета на големия боен кораб „Хамидие”, въоръжен с 22 оръдия, два торпедни апарата и с екипаж от 400 души. Първи стреля от 600 м корабът „Летящи”, след него „Смели” – от 300 м, а „Строги” – от 150-200 м. В боя се включва и „Дръзки”, командван от мичман І ранг Георги Купов. Торпедният изстрел е даден в 0, 46 ч. от около 60-100 м. Торпедото попада в носовата част на „Хамидие” и прави пробойна с размери около 10 кв. м. Убити са 8, а ранени - 32 души. Пораженията на „Дръзки” са минимални – един 47 мм снаряд пробива димохода му. Победата на българския флот издига духа на войските ни при Чаталджа и оказва влияние върху сключването на по-благоприятно примирие.

1948, 27 ноември. В София е сформирано Народно военно артилерийско училище. Създадено с указ № 1657 на Президиума на Великото народно събрание то обединява Артилерийската школа, учебния противовъздушен дивизион, юнкерския артилерийски дивизион от Народното военно училище “Васил Левски” и артилерийските поделения от Народната школа за запасни офицери “Христо Ботев”. На 1 май 1949 г. е произведен първият випуск артилерийски командири, а през 1951 г. училището е преместено в Шумен. От 1962 г. в него се подготвят кадри за Ракетни войски. В периода 1985 - 1989 г. колектив от преподаватели създава първата в България автоматизирана система за управление огъня на артилерията „Искра”. През 1991 г. е преименувано на Висше военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов”, а през 2002 г. - преобразувано във факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана, комуникационни и информационни системи” към Националния военен университет “В. Левски”. Днес е водещо учебно и научно звено, в което работи високо квалифициран академичен състав, обучаващ офицери, курсанти, сержанти и студенти.

Учение на артилерията

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.