Военен календар

Март

  • 3 март

  • 1201, 24 март

  • 1230, 9 март

  • 1856, 23 март

  • 1856, 25 март

  • 1858, 1 март

  • 1859, 25 март

  • 1862, 15 март

Свободна България, худ. Георги
Данчов – Зографина, 1879 г.

3 март. Национален празник на Република България. Мирният договор, подписан на 19 февруари/3 март 1878 г. в Сан Стефано (дн. Йешилкьой, Турция), слага край на Руско-турската война (1877-1878), възстановява България на европейската политическа карта и създава реални предпоставки за приобщаването й към модерния свят. Територията на автономното княжество съвпада почти напълно с етническите граници на българската нация и в нея се включват Дунавска България без Северна Добруджа, Тракия без Гюмюрджинско и Одринско, цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров. Сключването на Санстефанския мирен договор се чества за първи път през 1880 г., а от 1888 г. се отбелязва като Ден на освобождението на България. На 5 март 1990 г. с решение на Народното събрание датата е обявена за национален празник.

Паметникът на цар Калоян
във Варна

1201, 24 март. Цар Калоян (1197-1207) превзема Варна. След тридневна обсада българските войски сломяват съпротивата на византийския гарнизон и овладяват силната крепост на Черно море. За успеха допринася първокласната обсадна техника, бойното майсторство на българската армия и пълководческото изкуство на цар Калоян. „Той построил – пише византийският историк Никита Хониат – квадратна машина надлъж равна на широчината на рова, а на височина на градските стени и като я турил на колела примъкнал я до самия ров. После я повалил и постигнал две цели: една и съща машина му послужила като мост и като стълба, която стигала до върха на стените. Така Варна била превзета за три дни.”

Победата при Клокотница. Худ. М. Гановски и Б. Григоров

1230, 9 март. Цар Иван Асен ІІ (1218-1241) разгромява епирската армия при Клокотница. В началото на март 1230 г. многобройна войска под предводителството на Теодор Комнин, деспот на Епир, се насочва през Адрианопол (дн. Одрин) по горното течение на р. Марица към Пловдив и спира на десния бряг на р. Клокотница. Цар Иван Асен ІІ потегля от Търново и разполага армията си северозападно от днешното с. Сталево, Хасковско. Решителното сражение започва рано сутринта на 9 март (денят на Свети Четиридесет мъченици) в близост до днешното с. Клокотница, Хасковско. Българската войска подхожда към противника, а на знамето й е прикрепен нарушеният от Теодор Комнин съюзен договор. Първоначално действията на епирската армия са успешни и тя се вклинява в бойния ред на българите. Тогава цар Иван Асен ІІ въвежда оставения в резерв конен отряд, който излиза в тил на противника. Теодор Комнин и цялата му войска се оказват обкръжени, без възможност за оттегляне в която и да е посока. В резултат на победата към българската държава са присъединени Източна Тракия с Одрин и Димотика, Беломорието със Сяр, цяла днешна Македония, Далмация и значителни части от Албания. България става първостепенна сила в европейския югоизток, а нейният владетел Иван Асен ІІ започва да се титулува “цар на българи и гърци”.

Генерал-майор
Иван Сарафов

1856, 23 март. В Търново е роден генерал-майор Иван Сарафов (1856-1935). Участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец от 10-а дружина на Българското опълчение. Завършва Пехотното юнкерско училище в Одеса (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1891). След Освобождението (1878) служи в Източнорумелийската милиция (6-а старозагорска и 1-ва пловдивска дружина) и във войската на Княжество България (17-а търновска, 5-а тетевенска, 20-а варненска дружина). По време на Сръбско-българската война (1885) командва 8-и пехотен приморски полк в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. Взима участие в детронирането на княз Александър І (1886), поради което е уволнен от армията и по-късно емигрира в Русия. След завръщането си (1898) постъпва отново в българската армия и последователно заема длъжностите началник на Административния отдел във Военното министерство (1898-1899), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1899-1900), командир на 10-и пехотен родопски полк (1900- 1903) и на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1903 –1908). От 1909 г. командва 3-та пехотна балканска дивизия, с която воюва в Балканските войни (1912-1913) при Лозенград, Чаталджа, Одрин, Кукуш, Дойран и Горна Джумая. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

Капитан Марин Маринов

1856, 25 март. В Русе е роден капитан Марин Маринов (1856-1885). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи като адютант в 23-а пехотна русенска дружина (1879-1880), флигел-адютант на княз Александър I (1880-1883) и младши офицер в 1-ва пехотна софийска дружина (1883). През 1883 г. е изпратен на практическо обучение в Русия и зачислен във 2-ри императорски лейбгвардейски стрелкови батальон на руската армия в Царское село (дн. Пушкин). Завършва Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум (дн. Ломоносов), Русия, (1884), след което отново заема длъжността флигел-адютант в свитата на княз Александър I . На 30 август 1885 г. е повишен в чин капитан и назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, с който воюва в Сръбско-българската война (1885). Участва в боевете при Врабча (3 ноември) и на Сливнишката позиция (5-7 ноември). Води полка в атаката на височината Три уши край Сливница, където е ранен тежко (7 ноември). Умира от раните си на 18 декември 1885 г. в София. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст.

Капитан
Васил Данаджиев

1858, 1 март. В Ески Джумая (дн. Търговище) е роден капитан Васил Данаджиев (1858-1885). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Като младши офицер служи в Артилерийските паркове в Разград (1879-1880) и Артилерийската лаборатория в Русе (1881-1883). През 1883 г. е командирован в Москва, Русия, за практическо изучаване на артилерийската служба. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк, с която воюва в Сръбско-българската война (1885). На 5 ноември вражески снаряд улучва управляваното от него оръдие в боя за Преславския редут край с. Алдомировци по време на Сливнишкото отбранително сражение (5-7 ноември). Награден посмъртно с орден “За храброст” IV ст.

Генерал-лейтенант
Анастас Бендерев

1859, 25 март. В Горна Оряховица е роден генерал-лейтенант Анастас Бендерев (1859-1946). Участва в подготовката и провеждането на Априлското въстание като член на Горнооряховския революционен комитет и въстаник в четата на Георги Измирлиев. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия, (1883) и Офицерската кавалерийска школа в същия град (1884). През 1879-1886 г. служи в 3-та търновска и 6-а шуменска батарея, в 1-ви и 2-ри конен полк, Конвоя на княза и като началник на Военното училище (10-28 октомври 1885). По време на Сръбско-българската война (1885) командва десния участък на Сливнишката позиция и предприема активни бойни действия срещу противника, които са решаващи за изхода на войната. На 31 декември 1885 г. е назначен за помощник на военния министър, а на 5 юли 1886 г. - за член на Главния военен съд. Взима активно участие в детронирането на княз Александър І (9 август 1886). След неуспеха на преврата емигрира в Русия (1887), приема руско поданство и постъпва в руската армия. Участва в Руско-японската (1904-1905) и Първата световна война (1914-1918) като достига до чин генерал-лейтенант. През 1919 г. се завръща в България и се занимава с научноизследователска дейност в областта на военната история. Автор на „Военна география и статистика на Македония” (1890, на руски език), „Сръбско-българската война 1885 г.” (1892, на руски език), „История на Българското опълчение и Освобождението на България 1878-1878 г.” (1930) и др. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст.

Генерал от пехотата
Православ Тенев

1862, 15 март. Във Варна е роден генерал от пехотата Православ Тенев (1862-1943). Завършва Военното училище в София (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1892). Като младши офицер служи в 12-а пехотна раховска дружина (1882-1885) и 8-и пехотен приморски полк (1882-1886). По време на Сръбско-българската война (1885) командва 3-та рота от 8-и пехотен приморски полк и се отличава в боевете при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната е ротен командир във Военното училище (1886), 9-и пехотен пловдивски (1887-1888) и 21-ви пехотен средногорски полк (1889). Последователно заема длъжностите старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия (1892-1894), началник на Оперативното отделение в Щаба на Армията (1895-1896), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1897-1898), началник на Административния отдел във Военното министерство (1899), командир на 22-ри пехотен тракийски полк (1899-1902), началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия (1902-1903), командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1903-1905) и началник на Канцеларията на военното министерство (1906-1907). През 1907 г. поема командването на 6-а пехотна бдинска дивизия(1907-1914), с която воюва в Балканските войни (1912-1913) при Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа, Дойран и в планината Беласица. От 6 март 1914 г. до 15 април 1915 г. е началник на Щаба на армията. Има голяма заслуга за възстановяване на материалните загуби след войните, за преработването на оперативните и мобилизационните планове и за превъоръжаване на армията с нови образци оръжие. В Първата световна война (1915-1918) е началник на Главно тилово управление (1915-1917), началник на Македонската военноинспекционна област (1917) и генерал за поръчки в Щаба на Действащата армия (1917-1918). По негова инициатива главнокомандващият българската армия генерал Никола Жеков издава заповед № 391 от 4 юли 1916 г. за организирането на военен музей. На 31 октомври 1918 г е произведен в чин генерал от пехотата, след което преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл и ІV ст. 2 кл.

  • 1864, 16 март

  • 1872, 3 март

  • 1883, 5 март

  • 1884, 1 март

  • 1886, 3 март

  • 1887, 28 март

  • 1892, 24 март

  • 1908, 5 март

Полковник Васил
Таслаков

1864, 16 март. В Троян е роден полковник Васил Таслаков (1864-1933). Завършва Военното училище в София (1889) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1908). Служи в 16-и пехотен ловчански (1889-1892) и 10-и пехотен резервен полк (1892-1895). Участва в Балканските войни (1912-1913) като началник-щаб на 6-а пехотна дивизия. По време на Първата световна война (1915-1918) командва 35-и пехотен врачански полк, с който воюва при Неготин, Алексинац, Прокупле (1915) и на Добруджанския фронт при Добрич, Кубадин и Меджидие (1916). На 19 януари 1917 г. е назначен за командир на 3-та бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия. След войната преминава в запаса (16 ноември 1918). Автор на „35-и пехотен врачански полк във Всеобщата война през 1915-1918” (1930) и на ръкопис "Моралните сили в боя" (издаден 2003 г.). В негова чест през 1942 г. с. Бахар кьой е преименувано на с. Полковник Таслаково (община Дулово, област Силистра). Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл.

Полковник
Борис Дрангов

1872, 3 март. В Скопие е роден полковник Борис Дрангов (1872-1917). Завършва Военното училище в София (1895) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1907). Служи в 3-ти (1895-1898) и 2-ри конен полк (1898-1903). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) постъпва в четата на поручик Владислав Ковачев и се сражава в планината Плавица, Кратовско. От 1907 до 1912 г. заема длъжностите командир на ескадрон в 10-и конен полк, офицер от Щаба на армията, преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево и във Военното училище. Участва в Балканските войни (1912-1913) като началник-щаб на 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия и воюва при Селиолу, Люлебургаз и Чаталджа, а след войните командва дружина в 21-ви (1914-февруари 1915) и 32-ри пехотен полк (февруари-август 1915). През Първата световна война (1915-1918) воюва на Южния и Добруджанския фронт като командир на 5-и пехотен македонски полк (септември 1915-май 1916), началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие (май-септември 1916), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (септември 1916-март 1917) и командир на 9-и пехотен пловдивски полк (март-май 1917). На 26 май 1917 г. при завоя на р. Черна (Македония) е улучен от вражески снаряд и по-късно същият ден умира от раните си. Произведен посмъртно в чин полковник и погребан в двора на църквата “Св. Димитър” в Скопие. Автор на “Подробна програма за обучение на млади войници и редници” (1898), “Помни войната” (1916) и на повече от 60 статии по въпроси на военното обучение и възпитание. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст.

Радул Милков като поручик

1883, 5 март. В Пловдив е роден полковник Радул Милков (1883-1962). Завършва Военното училище в София (1906) и служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. преминава 6-месечно обучение във фабриките „Райт” и „Албатрос” в Берлин, където получава знания за произвежданите самолети и придобива умения за управлението им във въздуха. През Първата балканска война (1912-1913) е командир на 1-во аеропланно отделение, а през Втората балканска война (1913) - пилот от 2-ро аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в историята на българската авиация с биплан „Albatros F.ІІ”, разузнават за местоположението на противника в Одринската крепост и хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. По време на Първата световна война (1915-1918) командва последователно 1-во аеропланно отделение (1915-1916) и Аеропланната група (1917-1918). На 11 ноември 1920 г. преминава в запаса. След 1939 г. работи в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък и издава сп. "Нашата авиация". През 1948 г. е повишен в чин полковник. Награден с военен орден „За храброст” ІV ст.

Контраадмирал
Сава Стефанов

1884, 1 март. В Търново е роден контраадмирал Сава Стефанов (1884-1970). Завършва Военното училище в София (1905). Служи като вахтен офицер на учебния крайцер „Надежда” (1905-1906), адютант на Дунавската флотилия (1907-1908) и младши офицер в Морската част – Варна (1909). Следва в артилерийските и минни класове в Кронщад, Русия, (1909-1910) и специализира радиотелеграфия (1910-1911). След завръщането си завежда радиотелеграфната станция на „Надежда”, организира първия в България радиотелеграфен курс с курсисти от Военноморския флот и полага основите на радиоразузнаването в българската армия. Последователно заема длъжностите началник на Минната школа при Флота (1913), старши офицер на „Надежда” (1913-1914) и преподавател по радиотехника в курса за морски офицери (1914-1915). По време на Първата световна война (1915-1918) командва торпедоносеца „Строги”, Прожекторната рота, Флотския арсенал, Портовата дружина и Щаба на Черноморската част. След войната е преподавател по минно, торпедно и радиотелеграфно дело в офицерския курс при Морската учебна част (1919), началник на Щаба на Флота (1919-1920) и интендант на Флота (1920-1921). На 1 април 1921 г. преминава в запаса и до 1933 г. управлява нелегалните флотски структури. Има голям принос за опазването на военноморските сили на България след тежките забрани, наложени от Ньойския договор (1919).

Паметникът край Сливница,
посветен на загиналите български
войници и офицери в
Сръбско-българската война

1886, 3 март. Подписан е Букурещкият мирен договор. С него е сложен край на Сръбско-българската война (1885) и е възстановено довоенното положение. Решенията на мирната конференция са предопределени от Великите сили, които се обявяват за поддържане на териториалното статукво между България и Сърбия. Текстът на договора се състои от един член и гласи следното: ”Между Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир от подписването на настоящия договор.” Победата на България във войната изиграва важна роля за укрепване на международното й положение и за признаване акта на Съединението.

Димчо Дебелянов

1887, 28 март. В Копривщица е роден поетът Димчо Дебелянов (1887-1916). Завършва Първа мъжка гимназия в София и следва в Юридическия и Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участва в Балканските войни (1912-1913) като редник от 22-ри пехотен тракийски полк и воюва при Берово, Демир Хисар и Булаир. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик (1914). По време на Първата световна война (1915-1918) работи във Върховната сметна палата и не подлежи на мобилизация. През януари 1916 г. подава оставка и заминава на фронта по собствено желание. Загива на 2 октомври 1916 г. като командир на рота от 22-ри пехотен тракийски полк в ожесточено сражение срещу английски части близо до с. Горно Караджово (дн. Моноклисия, Гърция). Погребан е в двора на църквата „Благовещение” в Демирхисар (дн. Сидирокастро, Гърция), а на 23 август 1931 г. костите му са пренесени в Копривщица и с военни почести положени в двора на църквата "Успение Богородично".

Генерал-полковник
Владимир Стойчев

1892, 24 март. В Сараево, Босна, е роден генерал-полковник Владимир Стойчев (1892-1991). Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена (1911), Военното училище (1913) и Военната академия в София (1930). Като юнкер участва в Балканските войни (1912-1913) и командва картечен ескадрон в 1-ви конен полк. По време на Първата световна война (1915-1918) воюва в състава на 8-и конен полк и на Гвардейския конен полк. В периода 1919-1935 г. служи в различни кавалерийски части, участва в международни конни състезания и заема длъжността военен аташе в Париж (1931-1932) и Лондон (1932-1933). През 1935 г. е уволнен от армията за антимонархическа дейност, а през 1937-1944 г. - интерниран в Малко Търново. На 14 септември 1944 г. е назначен за командващ 1-ва армия, с която воюва в Страцинско– кумановската настъпателна операция (8 октомври-19 ноември 1944). От 21 ноември 1944 г. поема командването на 1-ва българска армия и провежда Сремската настъпателна (22-29 декември 1944), Дравската отбранителна (6-19 март 1945) и Мурската настъпателна операция (29 март-14 април 1945). Той е единственият чуждестранен офицер, който участва в Парада на победата в Москва (24 юни 1945). След войната е дипломатически представител на България в САЩ и ООН (1945-1947) и председател на Българския олимпийски комитет (1951-1982). Награден с военен орден „За храброст” ІІ ст., ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст.

Генерал-майор
Върбан Винаров

1908, 5 март. Във Виена умира генерал-майор Върбан Винаров (1856-1908). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи в 23-та пехотна русенска дружина (1879-1880), 4-та пехотна плевенска дружина (1883) и като флигел-адютант на княз Александър І (1884-1885). По време на Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на конницата и помощник-началник на Щаба на армията (1885-1887). Последователно заема длъжностите началник на Военното училище (1887), флигел-адютант на княз Фердинанд I (1887), началник-щаб на 1-ва пехотна бригада (1887-1891), командир на 9-и пехотен пловдивски полк (1891-1892), началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1892-1894), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1894-1897), командир на 4-та пехотна преславска дивизия (1897-1898) и началник на отделение във Военното министерство (1898-1899). От 24 юни 1899 до 18 февруари 1900 г. е началник на Щаба на армията и има съществен принос за модернизирането на българската войска. След освобождаването му е назначен за инспектор на конницата (1900-1908). Награден с военен орден „За храброст“ III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.

  • 1912, 1 март

  • 1913, 11-13 март

  • 1919, 25 март

  • 1935, 30 март

  • 1943, 18 март

  • 1944, 30 март

  • 1945, 6-19 март

Военна академия „Г.С.Раковски”

1912, 1 март. Създадена е Военна академия „Георги Стойков Раковски”. На 11 декември 1911 г. министърът на войната генерал-майор Никифор Никифоров представя пред цар Фердинанд І законопроект за създаване на военна академия. Той е внесен в ХV Обикновено Народно събрание и приет на 1 март 1912 г като „Закон за създаване на Българска военна академия”. Законът влиза в сила от 8 май 1912 г., но последвалите Балкански войни (1912-1913) отлагат съществуването на новото учебно заведение. На 4 януари 1915 г. Военната академия е тържествено открита и в нея започва обучението на първия випуск слушатели. След включването на България в Първата световна война (1915-1918) занятията са прекратени, а преподавателите и слушателите получават назначения в щабовете и войските. По силата на наложените ограничения от Ньойския договор (1919) на България е забранено да има Военна академия. През периода 1922-1938 г. тя функционира скрито на територията на Военното училище под името Преподавателски курс, предназначението на който е да дава академично военно образование. До 1944 г. в нея се обучават 16 офицерски випуска, а след Втората световна война се подготвят кадри за тактическите и оперативните звена на българската армия. С Регентски указ № 6 от 5 март 1946 г. за патрон на Академията е определен първият военен теоретик Георги Стойков Раковски. Днес Военна академия „Г.С. Раковски” е основната образователна институция в България по въпросите на сигурността и отбраната, военното изкуство и оперативната съвместимост със съюзническите армии от НАТО.

1913, 11-13 март. Втора армия провежда Одринската операция. След спиране на противника при Чаталджа и Мраморно море (януари 1913) българското командване решава да овладее Одринската крепост. Замисълът предвижда открита нощна атака с нанасяне на главен удар в най-силно укрепения сектор на обсадата – Източния, и три спомагателни в останалите сектори. В началото на март 1913 г. 2-ра армия е усилена и в състава й влизат 4 дивизии и 4 отделни бригади (153 700 души) с 424 оръдия и 94 тежки картечници. От тях 71 000 души с 230 оръдия са съсредоточени в Източния сектор под командването на генерал-майор Георги Вазов. За отбрана на крепостта нейният комендант Шукри паша разполага със 70 000 души (5 дивизии и 2 отделни полка) с 479 оръдия, а в направлението на главния удар на българската армия– с 40 000 души и 160 оръдия. Операцията започва в 13, 30 ч на 11 март 1913 г. с мощна артилерийска подготовка, която продължава до настъплението на пехотата в 03, 30 ч. на 12 март. В 09,00 ч. същият ден войските в Източния сектор овладяват предната отбранителна линия. Атаката на главната позиция започва вечерта на 12 март в 22,40 ч. и след близо 8-часов щурм всички укрепления са превзети. До обяд на 13 март българската армия овладява Одрин и разгромява голяма противникова групировка, с което са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Първата балканска война (1912-1913). Със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. датата 11 март е определена за професионален празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия.

Българската пехота в окопите при Одрин, март 1913 г.

Българската артилерия при Одрин, март 1913 г.

Поручик Веселин Рачев

1919, 25 март. В Стара Загора е роден поручик Веселин Рачев (1919-1944). Завършва 60-и випуск на Военното училище в София (1941). Служи в снабдителния отдел на Въздушни войски и като взводен командир във 2-ри линеен полк. Специализира висш пилотаж в Школата за летци-изтребители в гр. Каша, Унгария (дн. Кошице в Словакия), след което е назначен за пилот-изтребител във 2/6 изтребителен орляк на летище Враждебна. На 17 април 1944 г. съюзническата авиация провежда последния масиран дневно-нощен удар срещу България и пилотите от 2/6 изтребителен орляк първи пресрещат противника в небето над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на съюзниците, орлякът се разделя на две групи, които преследват и атакуват противниковите самолети до отлитането им в района над Кюстендил. В този бой българската изтребителна авиация губи 6-ма пилоти, сред които и поручик Рачев, чийто самолет е свален край Дупница. Със Заповед на Министъра на отбраната от 1992 г. посмъртно е повишен в чин полковник. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

Военни химици

1935, 30 март. В София е създадена общовойскова химическа рота. Специалното подразделение е включено в състава на 1-ви инженерен полк, а през май 1937 г. към него е открита Школа за запасни подофицери, подготвяща помощни кадри за химическата защита на войските. На 18 август 1949 г. ротата е реорганизирана в самостоятелна общовойскова химическа дружина, дислоцирана последователно в Брезник, Пазарджик и Карлово. По-късно (октомври 1951) от нея се сформират Народно военно химическо училище и 59-и отделен батальон за химическа защита, който от 1959 г. окончателно е предислоциран в Горна Оряховица. През 1971 г. поделението прераства в полк за химическа защита, а през 1998 г. – в полк за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (ЯХБЗ и Е). От юли 2007 г. химическото подразделение в Горна Оряховица е реорганизирано в батальон към 38-и полк за ЯХБЗ и Е – Мусачево. Днес личният състав на Войските за ЯХБЗ и Е поддържа готовност за защита на населението и армията в мирно и военно време като многократно проявява висок професионализъм при оказване на помощ в бедствия, катастрофи и аварии. Датата 19 юни, на която със заповед на Министъра на войната № 279 от 1918 г. е разкрит първият щат за военен химик в Министерството на войната, е обявена за професионален празник на Войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология.

Посрещане на парашутната дружина
в Куманово, ноември 1944 г.

1943, 18 март. Създадена е Парашутната дружина. Със заповед на началника на Въздушните войски генерал-майор Димитър Айранов е сформирано първото въздушнодесантно подразделение в българската армия. То е под командването на капитан Любомир Ноев и първоначално включва 287 парашутисти, обучени в гр. Брауншвайг, Германия. На 10 октомври 1944 г. дружината (19 офицери, 60 подофицери и 348 войници) е прехвърлена в разпореждане на 1-ва армия, а на 18 октомври води първия си успешен бой за овладяване на силно укрепения район при Стражин. По време на боевете за Стражин (18-19 октомври 1944), Страцин (20-25 октомври) и Куманово (11 ноември 1944) загиват 59 офицери и войници от Парашутната дружина, а ранените са 109. Със заповед на министъра на отбраната № 204 от 17 март 1994 г. датата 18 октомври е обявена за Ден на парашутиста от Българската армия.

Народният театър след бомбардировката
на 30 март 1944г

1944, 30 март. Съюзническата авиация бомбардира София. На 30 март сутринта във въздушното пространство на България влита най-многобройната до момента формация на съюзниците, състояща се от 253 бомбардировача “B-24J Liberator”, 114 “B-17G/F Flying Fortress” и 223 изтребителя “P-38G/F Lightning”, която лети в 2 ешелона на интервал от 50 минути по направлението Шкодра-Трън-София. Столицата е бомбардирана с 960 тона бомби, възникват над 2000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3575 сгради. В действията по прикритието на София участват пилотите от 1/6, 2/6, 3/6, 4/6 изтребителен орляк и от Изтребителната школа в Долна Митрополия, които водят тежки въздушни боеве и при голямо числено превъзходство на противника свалят 4 “B-17 Flying Fortress” и 3 “P-38 Lightning”. Загиват поручик Иван Бояджиев, фелдфебел Йордан Кубадинов и фелдфебел Христо Цанков.

Войници от 31-ви пехотен силистренски полк в атака,
март 1945 г.

1945, 6-19 март. Първа българска армия провежда Дравската отбранителна операция. Тя е част от Балатонската операция на 3-ти украински фронт за отразяване на немското настъпление в района на езерото Балатон, р. Драва и р. Дунав. Първа българска армия има задача да отбранява 120-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по р. Драва до Торянц и да не допусне извършване на пробив от противника. Полосата за отбрана е разделена на два участъка – Западен, който се отбранява от 3-ти корпус под командването на генерал Тодор Тошев (8-а, 10-а и 12-а пехотна дивизия) и Южен, отбраняван от 4-ти корпус под командването на генерал Стоян Трендафилов (3-та и 11-а пехотна дивизия). На Западния участък противникът съсредоточава 2-ра танкова армия, а на южния - 91-ви армейски корпус. На 6 март в 1, 20 ч. германските войски форсират р. Драва и настъпват в направление на Долни Михоляц – Харкан. Започват ожесточени кръвопролитни боеве в участъка на 4-ти корпус. До 11 март 3-та и 11-а пехотна дивизия заедно със 133-ти съветски корпус водят бойни действия за спиране на противниковото настъпление. На 12 март в бойните действия е включен вторият ешелон на армията – 16-а пехотна дивизия. Българските и съветските части преминават в решително контранастъпление, овладяват селата Драва Чехи, Драва Соболч и Драва Полконя, форсират канала Фекетевис и до 19 март излизат на р. Драва като възстановяват целостта на отбраната. В участъка на 3-ти корпус особено ожесточени боеве се водят при Яко, Чекел и Сабаш, където от 6 до 12 март 10-а и 12-а пехотна дивизия заедно с 299-а съветска дивизия отразяват опитите на 2-ра танкова армия да пробие отбраната. В продължилите 14 денонощия боеве 1-ва българска армия губи 6850 убити, ранени и безследно изчезнали войници и офицери, написали с кръвта си героичната Дравска епопея.

  • 1945, 29 март-14 април

  • 1951, 17 март

  • 1952, 18 март

  • 1965, 6 март

  • 2004, 29 март

Преминаване на р. Мур, април 1945 г.

1945, 29 март-14 април. Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция. Тя е част от Виенската настъпателна операция на 2-ри и 3-ти украински фронт и включва действия по спомагателното направление на фронта Капошвар – Нагканижа – Грац. На 29 март в 3, 00 ч. 1-ва българска армия преминава в общо настъпление, отхвърля прикриващите части на противника и до края на деня овладява немската отбрана западно от канала Риня Патак. На 30 март сутринта предприема енергично преследване на противника, а на 31 март вечерта първоешелонните дивизии излизат пред укрепената линия „Маргит”. Настъплението продължава с пробива на укрепената линия „Маргит”, форсирането на канала Принципалис и на р. Мур. След като преследват оттеглящия се противник, съединенията на 1-ва българска армия достигат рубежа Велики Ког–Ястребци–Шаловци и преминават временно към отбрана. Върховният главнокомандващ на съветската армия издава 3 последователни заповеди, с които Москва салютира победите на 1-ва българска армия (на 30 март с 20 залпа от 224 оръдия, на 31 март с 12 залпа от 124 оръдия и на 2 април с 12 залпа от 124 оръдия). В Мурската настъпателна операция са нанесени чувствителни загуби на противника и с цената на 3978 убити, ранени и безследно изчезнали български воини е освободена част от Югозападна Унгария.

Монумент на „МиГ-21бис” в Граф Игнатиево

1951, 17 март. Сформирана е 10-а изтребителна авиодивизия. В състава й влизат 15-и, 19-и и 21-ви изтребителен авиационен полк с щаб в Граф Игнатиево, въоръжени с реактивни изтребители „Як-23”. На 21 април 1951 г. майор Васил Величков извършва първия полет с реактивен самолет в българското небе, което е знаменателен факт в историята на българската военна авиация. В края на 1951 г. 10-а изтребителна авиодивизия се попълва със самолети „МиГ-15”, а през 1957 г. по 2 ескадрили от 19-и и 21-ви авиополк се превъоръжават с първите свръхзвукови „МиГ-19С”. На 12 септември 1957 г. капитан Георги Разсолков за първи път изпълнява полет със свръхзвуков самолет и преминава звуковата бариера. В началото на 1958 г. една ескадрила от 19-и авиополк е въоръжена с „МиГ-19П” и той става първият български авиационен полк, оборудван изцяло със свръхзвукови изтребители. През 1959 г. в същия авиополк пристигат 12 „МиГ-19ПМ”, напълно снабдени с ракетно въоръжение. В края на 1960 г. в авиодивизията има 157 души летателен състав, от които 27 пилоти І-ви клас и 62-ма пилоти 2-ри клас. След проведената през 1961 г. структурна реорганизация на ВВС 10-а изтребителна авиодивизия е разформирана и е създадена 10-а изтребително-бомбардировъчна дивизия.

Радиолокационна станция

1952, 18 март. Създадени са Радиотехнически войски. Със Заповед № 108 на министъра на отбраната съществуващата до този момент Въздушно-предупредителна служба е реорганизирана и са сформирани три полка Войски за наблюдение, оповестяване и свръзка в състава на ВВС. През 1958 г. те са преустроени в три радиотехнически полка с щабове в София, Граф Игнатиево и Ямбол. На 5 октомври 1968 г. 1-ви и 2-ри радиотехнически полк са разформирани и е създадена радиотехническа бригада в състава на 1-ва дивизия ПВО с щаб в Божурище. Трети радиотехнически полк запазва своята структура и влиза в състава на 2-ра дивизия ПВО с щаб в Ямбол. Днес формированията от този род войски участват в Интегрираната система за ПВО на НАТО и в осигуряване бойната дейност на авиацията и зенитно-ракетните войски. Въоръжени с най-нова и съвременна бойна техника, електронна апаратура и автоматизирани системи за управление, те осигуряват успешно въздушния суверенитет на Република България и са основна съставна част от системата за Противовъздушна отбрана.

Старшина І ст. Димитър
Димитров

1965, 6 март. Умира старшина I ст. Димитър Димитров (1943-1965). Служи в Школата за запасни химически подофицери в Горна Оряховица (1962), след което е зачислен във флота като химик на кораб във Военноморска база – Варна. На 4 март 1965 г. избухва пожар в трюма с боеприпаси. Въпреки дима и газовете старши матрос Димитров успява да извади на палубата кутията с горящи заряди, с което предотвратява тяхното взривяване и гибелта на екипажа от 57 души. По-късно умира от белодробно отравяне във Военноморската болница. С министерска Заповед № 143 от 15 май 1965 г. е зачислен завинаги в екипажа на спасения кораб и произведен посмъртно в старшина І ст.

Издигане на националното
знаме на Република България
в централата на НАТО в Брюксел

2004, 29 март. България е приета за пълноправен член на НАТО. На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, а на 29 март 2004 г. ратификационните документи по присъединяването са депозирани във Вашингтон. С този акт страната ни пое ангажимента да развива и укрепва принципите и целите на Договора и да допринася за засилване на солидарността между съюзниците за отстояване на свободата и тяхното общо наследство, основаващо се на ценностите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона. Днес България участва активно в политическия диалог, обмена на информация и координацията в рамките на Алианса, както и в операциите и мисиите на НАТО.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.