Военен календар

Юни

  • 2 юни

  • 813, 22 юни

  • 1840, 1 юни

  • 1850, 1 юни

  • 1852, 17 юни

  • 1911, 24 юни

Паметникът на Христо Ботев във Враца

2 юни. Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път празникът е отбелязан през 1884 г. във Враца и Пловдив, а официално започва да се чества от 1901 г. На 2 юни 1948 г. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна в знак на всенародна почит и признателност. По традиция всяка година на този ден в 12.00 ч. България се прекланя пред паметта и делото на поета и революционер Христо Ботев и саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои и мъченици, загинали за правото ни да бъдем свободни.

Битката при Версиникия, миниатюра от Манасиевата летопис

813, 22 юни. Победа на българската армия в сражението при Версиникия.През юни 813 г. император Михаил I Рангаве решава да спре българския военен натиск срещу Византия и прехвърля главните сили на армията си в района на Одрин. Хан Крум съсредоточава българските войски край крепостта Версиникия на около 47 км северно от Одрин по долината на р. Тунджа. Двете армии, разположени една срещу друга, прекарват 15 дни в постоянна бойна готовност. На 22 юни византийците преминават в настъпление едновременно по целия фронт и в ожесточените бойни действия постигат частичен успех на десния си фланг. Оставените в резерв български войски нанасят изненадващ мощен удар на левия противников фланг, който е разкъсан и започва бързо да отстъпва. За първи път е предприето преследване с бой извън полесражението в дълбочина повече от 200 км., в резултат на което византийската армия е разгромена и на 17 юли 813 г. Хан Крум достига до Константинопол.

Майор Райчо Николов

1840, 1 юни. В с. Райковци, Великотърновско, е роден майор Райчо Николов (1840 – 1885). По време на Кримската война (1853 – 1856) е чирак в Русе и едва 14-годишен преплува р. Дунав, за да предаде ценни сведения на руското командване в Гюргево. За този подвиг е награден със сребърен медал „За усърдие“ и приет да учи във Военно-занаятчийското училище в Санкт Петербург, Русия. Завършва 2-ри кадетски корпус в същия град (1859) и служи в Кексхолмския гренадирски полк. През 1866 г. по негово желание е назначен в Пограничната стража и остава на бесарабската граница до 1873 г. Участва в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878). Става един от организаторите на Българското опълчение, отличил се като командир на рота в боевете на Шипка и при овладяването на Шейновския укрепен лагер. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и командва Пловдивската окръжна жандармерия. Взима активно участие в подготовката на Съединението (1885) и загива в деня на неговото провъзгласяване. Награден е с руския орден „Света Анна“ III степен с мечове.

Паметникът на загиналите
ръководители на Видинското
въстание в Белоградчик

1850, 1 юни. Избухва Видинското въстание. В началото на 1850 г. се формира въстаническа организация, която обхваща селата във Видинска, Белоградчишка, Кулска и Ломска околия. Планът предвижда най-напред да бъде овладян Лом, който не е укрепен и няма голям гарнизон. В същото време селски отряди трябва да обсадят Видин и Белоградчик и да не позволят на техните гарнизони да излязат от крепостите. За военни ръководители са определени капитан Кръстьо за Ломско, Игнат за района на Белоградчик и Петко Маринов за Видинско. Начело на общите въстанически действия застават Цоло Тодоров и Иван Кулин. Под ръководството на капитан Кръстьо към Лом настъпват 1000 лошо въоръжени селяни, които не успяват да превземат града и дават много жертви. Край Видин отрядът на Петко Маринов в състав от 3000 души е спрян и отблъснат от редовна турска войска на видинския гарнизон. Кулминацията на селското въстание е обсадата на Белоградчик. Повече от 10 000 въстаници, въоръжени само с 200 пушки, обграждат града и в продължение на 10 дни го държат напълно изолиран. Пристигналата от Видин, Лом и други градове редовна и нередовна турска войска напада в тил Белоградчишкия отряд и го разбива. Въстаналите райони са подложени на жестоки репресии, в които са избити повече от 3000 българи. Най-големият бунт в Северозападна България от първата половина на ХІХ в. предизвиква широк международен отзвук и принуждава Високата порта да предприеме конкретни действия за прилагане на аграрни реформи в този регион.

Майор Олимпи Панов

1852, 17 юни. В с. Шоп Тараклия, Бесарабия, е роден майор Олимпи Панов (1852 – 1887). Завършва Болградската гимназия (1867) и следва строително инженерство в Париж (1875 – 1876), а от 1880 до 1883 г. учи в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, Русия. Включва се в националнореволюционните борби като член на БРЦК в Букурещ (1872 – 1874) и участва в Руско-турската война (1877 –1878) като доброволец от 1-ва дружина на Българското опълчение. За проявена храброст в боевете при Стара Загора и Шипка е произведен в офицерско звание прапоршчик (1878). През Сръбско-българската война (1885) командва артилерията на българската войска и има големи заслуги за победата в Сливнишкото отбранително сражение (5 –7 ноември 1885). От април 1886 г. е командир на Артилерийската бригада, след което заема длъжността военен министър (12 –16 август 1886). За участие в офицерския бунт (19 февруари 1887) срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов е арестуван, осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари 1887 г. край Русе. Награден е с военен орден „За храброст“ II степен.

Учебен крайцер „Надежда“

1911, 24 юни. Поставено е началото на свързочното дело във военноморския флот.На българския учебен крайцер „Надежда“ е монтирана радиостанция „Телефункен“. За вахтен началник и завеждащ безжичния телеграф е назначен мичман І ранг Сава Стефанов. Първото разузнаване в ефира е осъществено на 16 октомври 1912 г., когато флотските свързочници на „Надежда” прихващат радиограма от чужд кораб, съдържаща данни за бреговата батарея и минните заграждения по българското крайбрежие. При обсадата на Одринската крепост (октомври 1912 – март 1913) радиотелеграфистите от военния флот извършват смущения на противниковата свръзка между Одрин и Цариград и поставят началото на радио-противодействието по време на бойни действия. Първата българска корабна радиостанция е демонтирана от „Надежда“ през периода 1915 - 1916 г. и е предоставена на Морските специални школи за учебни цели.

  • 1913, 16 юни

  • 1913, 30 юни

  • 1917, 21 юни

  • 1945, 17 юни

  • 1951, 2 юни

  • 1951, 17 юни

Погребение на загинали войници, връх Голеш,юни 1913 г.

1913, 16 юни. Избухва Втората балканска война. Краят на Първата балканска война изправя съюзниците пред непреодолими противоречия по въпроса за разпределението на освободените територии. Правителствата на Сърбия и Гърция застъпват схващането, че всяка страна трябва да задържи за себе си онези земи, които е овладяла в хода на военните действия. На 19 май 1913 г. двете държави подписват „Договор за приятелство и отбранителен съюз“, с което военният им сблъсък с България става неизбежен. Втората балканска война започва с неуспешни действия на българските 4-та и 2-ра армия срещу сръбските и гръцките войски. Преминалата в настъпление гръцка армия достига долините на реките Струма и Струмешница, застрашава тила на 4-та армия и я принуждава да се оттегли. На 29 юни преминава в настъпление турската армия, а в началото на юли – румънската, която овладява Добруджа и излиза на линията Петрохански проход – Златица – Ловеч. Към средата на юли гръцките войски достигат до Горна Джумая. При тази обстановка българското командване провежда контранастъпление (14 – 17 юли) и застрашава с обкръжаване основната групировка на гръцката армия в Кресненското дефиле. Пред надвисналата опасност Гърция се съгласява на незабавно примирие. Във Втората балканска война България губи 33 000 убити и 60 000 ранени. Последиците от подписания в Букурещ на 28 юли 1913 г. мирен договор са изключително тежки за българската национална кауза.

Турската армия,илюстрация в
„Le Petit Journal“ от 20.Х. 1912 г.

1913, 30 юни. Турските войски започват военни действия срещу българската армия. Избухването на Втората балканска война създава благоприятни условия за активна намеса на Турция с цел налагане на изменения в Лондонския мирен договор (17 май 1913) в нейна полза. За противодействие срещу евентуално настъпление от турска страна българското главно командване отделя две бригади от 10-а пехотна дивизия, войските на Одринския гарнизон и няколко доброволчески дружини, подчинени на коменданта на Одринската крепост генерал-майор Вълко Велчев под името Южен отряд. На 30 юни 1913 г. 250-хилядна турска армия прекосява границата и предприема настъпление в три колони, които на 2 юли достигат до линията Енос – Мидия. След тридневен престой те настъпват по целия фронт и се насочват към Лозенград и Одрин. С достигането на Одрин, командирът на турския авангард предлага на генерал Велчев да предаде града без бой. Той отказва, като заявява, че ще се отбранява докрай, но през нощта гарнизонът отстъпва пред многобройния противник. На 10 юли 1913 г. Одрин е зает от турските части. Настъплението на турската армия срещу фланга и тила на българските войски, които воюват на западната и южната граница изправя България пред неизбежна военна катастрофа.

Капитан Неделчо Бончев

1917, 21 юни. В с. Мирково, Софийско, е роден капитан Неделчо Бончев (1917 – 1944). Завършва Военното училище в София (1940) и Изтребителната школа в Карлово. Служи като боен пилот в 1-ви армейски въздушен полк (1940 – 1942 ) и в 6-и изтребителен полк (1942 – 1944). От август 1943 г. командва 642-ро ято от 2/6 изтребителен орляк и участва в отбраната на София срещу масираните въздушни удари на англо-американската авиация (1943 – 1944). На 20 декември 1943 г. поврежда американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ над района на Кюстендил, на 30 март 1944 г. сваля Б-17 „Флаинг Фортрес“, който пада западно от Перник, а на 17 април 1944 г. извършва втория таран в историята на българската авиация. Със своя „Месершмит-109“ се блъска в един Б-24, който експлодира и пада край село Крапец, Пернишко. При удара самолетът му е разрушен, а той е изхвърлен от кабината заедно със седалката. С големи усилия успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си, но при приземяването е ранен в крака. През първия период на войната срещу Германия (септември – ноември 1944 г.) воюва като пилот от Въздушната ескадра. На 5 октомври 1944 г. при атака на земни цели по шосето Куманово – Крива паланка, е свален от зенитната артилерия на противника край с. Псача в Македония. Скача с парашут, но е заловен и откаран във военнопленнически лагер в Скопие, където е убит. Посмъртно е произведен е в чин капитан (1 януари 1945). За проявена смелост по време на въздушния бой от 17 април 1944 г. е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Посрещане на Първа българска армия в София

1945, 17 юни. В София тържествено е посрещната Първа българска армия. На 15 май 1945 г. при австрийския град Фьолкермаркт завършва бойния път на армията, която под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев допринася за освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия. След края на военните действия войските се съсредоточават в района на Капошвар, Унгария, откъдето се придвижват към София. На 17 юни 1945 г. представителните армейски части тръгват от Централна гара към Лъвов мост и преминават през 15-метрова арка с надпис „Добре дошли, победители!“ Пред храма „Св. Александър Невски“ е отслужен молебен за загиналите български воини, след което се провежда митинг и тържествен парад. Първи дефилират генералите – командири на корпуси и дивизии. Начело на колоната се развяват полковите знамена, а след тях преминават представителните роти на 3-та пехотна балкано-дравска, 8-ма пехотна тунджанска, 10-а пехотна родопска, 11-а пехотна, 12-а пехотна и 16-а пехотна дивизия.

Учебно-спомагателен
кораб„Капитан I ранг Димитър Добрев“

1951, 2 юни. Сформиран е 18-и дивизион кораби със спомагателно назначение. Най-старото поделение на Военноморска база Варна осигурява бойните кораби и бреговите поделения на флота, подпомага учения на Военновъздушните сили и на Сухопътните войски, води борба с корабни и брегови пожари. Водолазните групи съдействат и спасяват бедстващи екипажи на военни и търговски кораби по всяко време на денонощието в близки и далечни акватории. През годините в дивизиона са усвоени много и специфични военни кораби, сред които са спасителният кораб „Юпитер“, военният транспорт „Старшина I степен Димитър А. Димитров“, кораб-станцията за размагнитване „Капитан I ранг Димитър Добрев“, спасителният кораб „Протео“, портовият буксир „Христо Ботев“ и др.

Самолет МиГ-23БН

1951, 17 юни. Създаден е 25-и изтребителен авиационен полк. Поделението е базирано на летище Граф Игнатиево в състав от три ескадрили, въоръжени със самолети По-2, Як-11 и Лаз-7. През втората половина на 1951 г. постъпват първите реактивни самолети Як-17 и Як-23, а през октомври полкът е преместен на летище Толбухин. От септември 1955 г. е в състава на 10-а изтребителна авиационна дивизия на летище Граф Игнатиево, където се превъоръжава с МиГ-15 (1956) и МиГ-17Ф (1958). Преименуван в изтребително-бомбардировъчен (1961), авиополкът е предислоциран на летище Чешнегирово като започва да изпълнява и щурмови задачи за нанасяне на удари по земни и морски цели. На 19 февруари 1976 г. в поделението пристигат първите три свръхзвукови щурмови самолета МиГ-23БН. Полкът е първият във ВВС, който преминава към базова структура (1993), а през 2001 г. в съответствие с „План 2004“ 25-а авиобаза е закрита.

  • 1988, 7 – 17 юни

  • 2002, 17 юни

  • 2012, 14 – 29 юни

  • 2012, 22 юни

Екипажът на космическия кораб „Съюз ТМ5”

1988, 7 – 17 юни. Осъществен е втори полет на българин в Космоса. На 7 юни 1988 г. в 18,03 ч. българско време от космодрума „Байконур“ е изстрелян корабът „Съюз ТМ5“ с международен екипаж в състав: командир – Анатолий Соловьов, борден инженер – Виктор Савиних и космонавт-изследовател – Александър Александров. По време на полета, продължил 9 денонощия, 20 часа и 9 минути, космонавтите се скачват с орбиталния комплекс „Мир“ и провеждат 59 опита по научноизследователската програма „Шипка“. След успешната мисия екипажът се завръща на Земята с кораба „Союз ТМ-4“ и доставя ценни изследвания, разширили обхвата на техническата наука.

Армейски генерал Добри Джуров

2002, 17 юни. В София умира армейски генерал Добри Джуров (1916 – 2002). Роден е в с. Врабево, Троянско. През Втората световна война участва в Съпротивителното движение (1941 – 1944), а след 9 септември 1944 г. служи в Българската народна армия. Завършва съветските военни академии „М. В. Фрунзе“ (1947) и „К. Е. Ворошилов“ (1959). Последователно заема длъжностите командир на 4-та пехотна дивизия (1947 – 1948), началник-щаб на 2-ра армия (1948 – 1949), командващ 2-ра (1949 – 1951) и 3-та армия (1951 – 1956), заместник-министър (1956 – 1962) и министър на народната отбрана (1962 – 1990). Има заслуги за изграждането, укрепването и превъоръжаването на БНА и за превръщането й в съвременна армия. Той е един от инициаторите и активните участници в промените на 10 ноември 1989 г. и като такъв има принос за полагане основите на демократическото преустройство. Удостоен е със званието „Герой на Народна република България“ и с военното отличие „Маршалска звезда“.

2012, 14 – 29 юни. Проведена е българо-американската подготовка „Тракийска пролет – 2012“. Съвместното учение в района на Пловдив представлява етап от подготовката на подразделенията от силите за специални операции за участие в мисии. В него се включват сили и средства от Министерството на отбраната, Българската армия, Министерството на вътрешните работи и Военновъздушните сили на САЩ в Европа. Българските и американските летателни екипажи извършват тактически полети на малка височина за превоз на войски и товари, стоварване на тактически въздушни десанти и доставка на хуманитарна помощ за бедстващо население. За първи път българските парашутисти изпълняват скокове с парашутната система МС-6 на въоръжение във въздушнодесантните подразделения и специалните сили на САЩ. В резултат на подготовката военнослужещите усъвършенстват тактическите си умения и обменят опит по изпълнение на задачи, техники и процедури.

Многоцелеви хеликоптер „Пантер“

2012, 22 юни. Започва военноморското учение с международно участие „Бриз – 2012“. То се провежда в периода от 22 юни до 1 юли 2012 г. в западната част на Черно море и в него участват 15 бойни и спомагателни кораби и катери, 2 вертолета и около 900 души личен състав от българските ВМС, както и взвод от Сухопътните войски. Военноморските сили на Турция се включват с подводница, 2 ракетни катера, 2 миночистача и спомагателен кораб, Военноморските сили на Гърция – с патрулен катер, САЩ – със самолет P-3C Orion от патрулната авиация и 3 кораба от Втората постоянна група кораби на НАТО: германската фрегата „Bayern“, френската фрегата „Courbet“ и турската фрегата „Gediz“. Целта на учението е да се подобри оперативната съвместимост и взаимодействието между военноморските сили на участващите страни чрез отработване на задачи, изпълнявани от военноморски компонент по време на операция в отговор на криза. Демонстрирани са действия при ликвидиране на последици от терористичен акт и оказване на хуманитарна помощ на населението при природни бедствия. В съвместна спасителна операция за първи път българските ВМС показват спасяване в морето с многоцелеви хеликоптер „Пантер“.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.