Военен календар

Юни

  • 2 юни

  • 813, 22 юни

  • 1395, 3 юни

  • 1840, 1 юни

  • 1850, 1 юни

  • 1852, 17 юни

  • 1872, 12 юни

  • 1898, 19 юни

  • 1911, 24 юни

Паметникът на Христо Ботев във Враца

2 юни. Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път празникът е отбелязан през 1884 г. във Враца и Пловдив, а официално започва да се чества от 1901 г. На 2 юни 1948 г. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна в знак на всенародна почит и признателност. По традиция всяка година на този ден в 12.00 ч. България се прекланя пред паметта и делото на поета и революционер Христо Ботев и саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои и мъченици, загинали за правото ни да бъдем свободни.

Битката при Версиникия, миниатюра от Манасиевата летопис

813, 22 юни. Победа на българската армия в сражението при Версиникия.През юни 813 г. император Михаил I Рангаве решава да спре българския военен натиск срещу Византия и прехвърля главните сили на армията си в района на Одрин. Хан Крум съсредоточава българските войски край крепостта Версиникия на около 47 км северно от Одрин по долината на р. Тунджа. Двете армии, разположени една срещу друга, прекарват 15 дни в постоянна бойна готовност. На 22 юни византийците преминават в настъпление едновременно по целия фронт и в ожесточените бойни действия постигат частичен успех на десния си фланг. Оставените в резерв български войски нанасят изненадващ мощен удар на левия противников фланг, който е разкъсан и започва бързо да отстъпва. За първи път е предприето преследване с бой извън полесражението в дълбочина повече от 200 км., в резултат на което византийската армия е разгромена и на 17 юли 813 г. Хан Крум достига до Константинопол.

Светият благоверен цар Иван Шишман,
худ. Христо Цокев

1395, 3 юни. Умира цар Иван Шишман (1350 – 1395). Управлението на последния търновски владетел, възкачил се на трона след смъртта на баща си цар Иван Александър (1371), преминава под знака на отчаяната борба с османската експанзия. Засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) довеждат до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. Заставен от обстоятелствата Иван Шишман е принуден да сключи неравноправен „съюз“ с османския султан Мурад І, давайки му за съпруга своята сестра Кера-Тамара и да стане османски васал (1377), но нееднократно се отклонява от васалните си задължения и продължава да поддържа контакти с владетелите на Сърбия, Влашко и Унгария. Предвид очертаващата се българо-сръбска коалиция Мурад I нанася изпреварващ удар на Търновска България през лятото на 1388 г. В ръцете на османските войски попадат Преслав, Шумен, Плиска, Червен, Овеч, Дръстър и други важни крепости, а през 1393 г. – столицата Търново. Очаквайки помощ от унгарския крал Сигизмунд, цар Иван Шишман се установява в Никопол, където на 3 юни 1395 г. е заловен с измама и убит по заповед на султан Баязид І. Песни и предания за съпротивата срещу османските нашественици увековечават образа му в народната памет.

Майор Райчо Николов

1840, 1 юни. В с. Райковци, Великотърновско, е роден майор Райчо Николов (1840 – 1885). По време на Кримската война (1853 – 1856) е чирак в Русе и едва 14-годишен преплува р. Дунав, за да предаде ценни сведения на руското командване в Гюргево. За този подвиг е награден със сребърен медал „За усърдие“ и приет да учи във Военно-занаятчийското училище в Санкт Петербург, Русия. Завършва 2-ри кадетски корпус в същия град (1859) и служи в Кексхолмския гренадирски полк. През 1866 г. по негово желание е назначен в Пограничната стража и остава на бесарабската граница до 1873 г. Участва в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878). Става един от организаторите на Българското опълчение, отличил се като командир на рота в боевете на Шипка и при овладяването на Шейновския укрепен лагер. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и командва Пловдивската окръжна жандармерия. Взима активно участие в подготовката на Съединението (1885) и загива в деня на неговото провъзгласяване. Награден е с руския орден „Света Анна“ III степен с мечове.

Паметникът на загиналите
ръководители на Видинското
въстание в Белоградчик

1850, 1 юни. Избухва Видинското въстание. В началото на 1850 г. се формира въстаническа организация, която обхваща селата във Видинска, Белоградчишка, Кулска и Ломска околия. Планът предвижда най-напред да бъде овладян Лом, който не е укрепен и няма голям гарнизон. В същото време селски отряди трябва да обсадят Видин и Белоградчик и да не позволят на техните гарнизони да излязат от крепостите. За военни ръководители са определени капитан Кръстьо за Ломско, Игнат за района на Белоградчик и Петко Маринов за Видинско. Начело на общите въстанически действия застават Цоло Тодоров и Иван Кулин. Под ръководството на капитан Кръстьо към Лом настъпват 1000 лошо въоръжени селяни, които не успяват да превземат града и дават много жертви. Край Видин отрядът на Петко Маринов в състав от 3000 души е спрян и отблъснат от редовна турска войска на видинския гарнизон. Кулминацията на селското въстание е обсадата на Белоградчик. Повече от 10 000 въстаници, въоръжени само с 200 пушки, обграждат града и в продължение на 10 дни го държат напълно изолиран. Пристигналата от Видин, Лом и други градове редовна и нередовна турска войска напада в тил Белоградчишкия отряд и го разбива. Въстаналите райони са подложени на жестоки репресии, в които са избити повече от 3000 българи. Най-големият бунт в Северозападна България от първата половина на ХІХ в. предизвиква широк международен отзвук и принуждава Високата порта да предприеме конкретни действия за прилагане на аграрни реформи в този регион.

Майор Олимпи Панов

1852, 17 юни. В с. Шоп Тараклия, Бесарабия, е роден майор Олимпи Панов (1852 – 1887). Завършва Болградската гимназия (1867) и следва строително инженерство в Париж (1875 – 1876), а от 1880 до 1883 г. учи в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, Русия. Включва се в националнореволюционните борби като член на БРЦК в Букурещ (1872 – 1874) и участва в Руско-турската война (1877 –1878) като доброволец от 1-ва дружина на Българското опълчение. За проявена храброст в боевете при Стара Загора и Шипка е произведен в офицерско звание прапоршчик (1878). През Сръбско-българската война (1885) командва артилерията на българската войска и има големи заслуги за победата в Сливнишкото отбранително сражение (5 –7 ноември 1885). От април 1886 г. е командир на Артилерийската бригада, след което заема длъжността военен министър (12 –16 август 1886). За участие в офицерския бунт (19 февруари 1887) срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов е арестуван, осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари 1887 г. край Русе. Награден е с военен орден „За храброст“ II степен.

Борис Сарафов, 1904 г.

1872, 12 юни. В с. Либяхово (дн. Илинден), Гоцеделчевско, е роден поручик Борис Сарафов (1872 – 1907). Деец на македоно-одринското революционно движение и брат на видния театрален актьор Кръстьо Сарафов. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Военното училище в София (1893). Служи в 15-и пехотен ломски и 1-ви пехотен софийски полк. През 1895 г. напуска армията, за да участва в Четническата акция начело на отряд, с който овладява Мелник. Следващата година постъпва отново на действителна военна служба в 5-и пехотен дунавски полк, но след избирането му за председател на Върховния македонски комитет (май 1899 г.) окончателно преминава в запаса. Под негово ръководство (до март 1901 г.) комитетът оказва значителна помощ на Вътрешната македоно-одринска революционна организация при изграждането на четническия институт (нелегална военизирана структура на ВМОРО) и постига съгласие със задграничните й представители в София – Гоце Делчев и Гьорче Петров. Участва активно в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Като член на Главния щаб на Битолския революционен окръг и инспектор на въоръжените сили в Битолско Б. Сарафов изработва дисциплинарен устав и планове за бойните действия на революционните райони. След неуспеха на въстанието предприема обиколка из Западна Европа, където провежда мащабна пропагандна дейност в защита на поробените българи от Македония и Одринско. На общия конгрес на ВМОРО през 1905 г. застава на страната на десницата. Убит е на 28 ноември 1907 г. от Тодор Паница по нареждане на Яне Сандански във връзка с разногласията между двете течения в организацията.

Никола Дренски като майор

1898, 19 юни. В Дупница е роден полковник Никола Дренски (1898 – 1944). Като юнкер участва в Първата световна война (1915 – 1918), след което завършва Военното училище в София (1919) и служи в пехотата. На 11 септември 1943 г. е назначен за командир на 55-и пехотен охридски полк от 15-а пехотна охридска дивизия в състава на 5-а армия. Прекратяването на дипломатическите отношения с Берлин (5 септември 1944 г.) и обявяването война на Третия райх налагат бързото прибиране на българските войски в довоенните граници, поради което на 7 септември към старите предели на страната се насочва дислоцираната в Македония 5-а армия. Нейната 15-а пехотна дивизия трябва да се съсредоточи в Прилеп, след което да продължи изнасянето си към долината на р. Вардар. Същевременно от Гърция на северозапад започва изтеглянето на 350-хилядната германска група армии „Е“, за чието безпрепятствено придвижване немското командване заповядва разоръжаване и дезорганизиране на оттеглящите се български части до степен на невъзможност да се противопоставят като военна сила. На 9 септември сутринта по-голямата част от 15-а пехотна охридска дивизия (Охридски и Битолски гарнизон) е обкръжена и пленена в района на Битоля. Полковник Никола Дренски, командир на 55-и пехотен полк, избира смъртта пред унизителното пленничество и сам слага край на живота си. Пленените българи са изпратени в лагер край Солун, където остават до овладяването на града от английските войски през ноември 1944 г.

Учебен крайцер „Надежда“

1911, 24 юни. Поставено е началото на свързочното дело във военноморския флот.На българския учебен крайцер „Надежда“ е монтирана радиостанция „Телефункен“. За вахтен началник и завеждащ безжичния телеграф е назначен мичман І ранг Сава Стефанов. Първото разузнаване в ефира е осъществено на 16 октомври 1912 г., когато флотските свързочници на „Надежда” прихващат радиограма от чужд кораб, съдържаща данни за бреговата батарея и минните заграждения по българското крайбрежие. При обсадата на Одринската крепост (октомври 1912 – март 1913) радиотелеграфистите от военния флот извършват смущения на противниковата свръзка между Одрин и Цариград и поставят началото на радио-противодействието по време на бойни действия. Първата българска корабна радиостанция е демонтирана от „Надежда“ през периода 1915 - 1916 г. и е предоставена на Морските специални школи за учебни цели.

  • 1913, 16 юни

  • 1913, 30 юни

  • 1916, 18 юни

  • 1917, 21 юни

  • 1939, 30 юни

  • 1941, 25 юни

  • 1945, 17 юни

  • 1951, 2 юни

  • 1951, 17 юни

Погребение на загинали войници, връх Голеш,юни 1913 г.

1913, 16 юни. Избухва Втората балканска война. Краят на Първата балканска война изправя съюзниците пред непреодолими противоречия по въпроса за разпределението на освободените територии. Правителствата на Сърбия и Гърция застъпват схващането, че всяка страна трябва да задържи за себе си онези земи, които е овладяла в хода на военните действия. На 19 май 1913 г. двете държави подписват „Договор за приятелство и отбранителен съюз“, с което военният им сблъсък с България става неизбежен. Втората балканска война започва с неуспешни действия на българските 4-та и 2-ра армия срещу сръбските и гръцките войски. Преминалата в настъпление гръцка армия достига долините на реките Струма и Струмешница, застрашава тила на 4-та армия и я принуждава да се оттегли. На 29 юни преминава в настъпление турската армия, а в началото на юли – румънската, която овладява Добруджа и излиза на линията Петрохански проход – Златица – Ловеч. Към средата на юли гръцките войски достигат до Горна Джумая. При тази обстановка българското командване провежда контранастъпление (14 – 17 юли) и застрашава с обкръжаване основната групировка на гръцката армия в Кресненското дефиле. Пред надвисналата опасност Гърция се съгласява на незабавно примирие. Във Втората балканска война България губи 33 000 убити и 60 000 ранени. Последиците от подписания в Букурещ на 28 юли 1913 г. мирен договор са изключително тежки за българската национална кауза.

Турската армия,илюстрация в
„Le Petit Journal“ от 20.Х. 1912 г.

1913, 30 юни. Турските войски започват военни действия срещу българската армия. Избухването на Втората балканска война създава благоприятни условия за активна намеса на Турция с цел налагане на изменения в Лондонския мирен договор (17 май 1913) в нейна полза. За противодействие срещу евентуално настъпление от турска страна българското главно командване отделя две бригади от 10-а пехотна дивизия, войските на Одринския гарнизон и няколко доброволчески дружини, подчинени на коменданта на Одринската крепост генерал-майор Вълко Велчев под името Южен отряд. На 30 юни 1913 г. 250-хилядна турска армия прекосява границата и предприема настъпление в три колони, които на 2 юли достигат до линията Енос – Мидия. След тридневен престой те настъпват по целия фронт и се насочват към Лозенград и Одрин. С достигането на Одрин, командирът на турския авангард предлага на генерал Велчев да предаде града без бой. Той отказва, като заявява, че ще се отбранява докрай, но през нощта гарнизонът отстъпва пред многобройния противник. На 10 юли 1913 г. Одрин е зает от турските части. Настъплението на турската армия срещу фланга и тила на българските войски, които воюват на западната и южната граница изправя България пред неизбежна военна катастрофа.

Подполковник Борис Дрангов поздравява школниците
от Школата за запасни офицери, Скопие, 1917 г.

1916, 18 юни. В Скопие е открита Школа за запасни офицери от пехотата. Големите жертви сред офицерския състав и нуждата от младши офицерски кадър мотивират Главното командване за създаването на военно учебно заведение в близост до бойния фронт. За началник на школата е назначен опитният военен педагог и възпитател, командирът на 5-и пехотен полк от 11-а пехотна македонска дивизия подполковник Борис Дрангов. С няколко свои заповеди той определя същността на обучението – подготовката на „надеждни взводни командири, самоотвержени изпълнители на свещения дълг към Отечеството“, дава основните насоки за провеждане на изпитите и за оценяване на школниците. Поради краткото време, с което разполагат преподавателите, те трябва да наблегнат на важното за боя и да използват практически методи на преподаване. След 4-месечно обучение школниците се явяват на изпити, като при оформяне на крайната оценка на първо място се прилага критерият за „любов и преданост към Отечеството до самоотверженост и ненарушимост на заповедта“, защото в противен случай „възпитаникът по никой начин не може да бъде допуснат до офицерски чин“. От постъпилите 1053 души, успешно завършват 876, сред които са Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Иван Кинов, Стойчо Мушанов и др. На 17 септември 1916 г. в речта си при производството на школниците Дрангов напътства заминаващите за фронта офицери с думите: „За да служиш достойно и полезно: отречи се от себе си! Пази и почитай войника. Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата“. Когато в края на тържеството се ръкува с всеки офицер и стига до групата на привилегированите, които остават на служба в тила, изрича: „А тези, те не заслужават да се ръкува подполковник Дрангов с тях“.

Капитан Неделчо Бончев

1917, 21 юни. В с. Мирково, Софийско, е роден капитан Неделчо Бончев (1917 – 1944). Завършва Военното училище в София (1940) и Изтребителната школа в Карлово. Служи като боен пилот в 1-ви армейски въздушен полк (1940 – 1942 ) и в 6-и изтребителен полк (1942 – 1944). От август 1943 г. командва 642-ро ято от 2/6 изтребителен орляк и участва в отбраната на София срещу масираните въздушни удари на англо-американската авиация (1943 – 1944). На 20 декември 1943 г. поврежда американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ над района на Кюстендил, на 30 март 1944 г. сваля Б-17 „Флаинг Фортрес“, който пада западно от Перник, а на 17 април 1944 г. извършва втория таран в историята на българската авиация. Със своя „Месершмит-109“ се блъска в един Б-24, който експлодира и пада край село Крапец, Пернишко. При удара самолетът му е разрушен, а той е изхвърлен от кабината заедно със седалката. С големи усилия успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си, но при приземяването е ранен в крака. През първия период на войната срещу Германия (септември – ноември 1944 г.) воюва като пилот от Въздушната ескадра. На 5 октомври 1944 г. при атака на земни цели по шосето Куманово – Крива паланка, е свален от зенитната артилерия на противника край с. Псача в Македония. Скача с парашут, но е заловен и откаран във военнопленнически лагер в Скопие, където е убит. Посмъртно е произведен е в чин капитан (1 януари 1945). За проявена смелост по време на въздушния бой от 17 април 1944 г. е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

На фронта в Унгария, 1945 г.

1939, 30 юни. Формирана е 10-а пехотна родопска дивизия. На 27 април 1941 г. войските на дивизията (10-и пехотен родопски, 44-ти пехотен тунджански, 47-и пехотен ардински, 10-и дивизионен артилерийски полк) навлизат в Беломорието. До края на май заемат о. Тасос и района между реките Струма и Места, като организират отбраната на беломорския бряг и оказват съдействие при установяването на българска власт. От пролетта на 1942 г. дивизията прикрива българо-турската граница, а от декември 1944 г. участва в заключителния етап на Втората световна война. В началото на януари 1945 г. преминава р. Дунав и се съсредоточава в района на гр. Неметлад, Унгария. На 20 – 21 януари сменя частите на 236-а съветска дивизия и заема за отбрана района източно от канала „Риня Патак“ срещу гр. Надятад, където отразява атаките на противника и не допуска пробив в западния участък на 1-ва българска армия. По време на Мурската настъпателна операция (29 март – 15 април 1945 г.) първоешелонната 10-а дивизия настъпва на север от р. Драва, участва в пробива на противниковата отбранителна система, прикриваща важния нефтодобивен район при гр. Нагканижа, и в овладяването на Междумурието. Бойният път на 10-а пехотна родопска дивизия, загубила по фронтовете 728 убити и 1607 ранени, завършва на 11 май 1945 г. в гр. Мурска Собота, Словения.

Танкове „Шкода“ на въоръжение в Бронирания полк, 1941 г.

1941, 25 юни. В София е формиран Бронираният полк. Полкът с командир подполковник Гено Генов се състои от бронирана, моторизирана, моторизирана артилерийска, моторизирана специална група и обслужващи подразделения. Бронираната група, въоръжена с танкове „Ансалдо-Фиат“, „Викерс-Армстронг“, „Шкода“ и „Рено“, е сведена в две танкови дружини от по три роти. През 1942 г. численият състав на полка възлиза на 3809 души, от които 165 офицери и 399 подофицери. Голямо внимание се обръща на техническата квалификация на командирския и войнишкия състав, който се обучава в школи и курсове, включително и в немското бойно училище в Ниш. С доставените през лятото на 1943 г. от Германия 46 танка „Майбах-Т-IV“ и нова спомагателна техника – мотоциклети, леки и товарни автомобили, влекачи и др., на 1 октомври полкът се развръща в Бронирана бригада. Към началото на септември 1944 г. той разполага с 97 танка „Майбах-Т-IV“, 36 – „Шкода“ и 10 – „Прага“. На 8 срещу 9 септември участва в овладяването на Министерството на войната, след което се изнася в района на Пирот. Движейки се без предварително разузнаване в дефилето между Пирот и Бела паланка на 17 септември челната танкова колона попада на минно поле и противникова засада, в която са унищожени 10 танка „Майбах-Т-IV“. През първия период на войната срещу Германия (1944) Бронираният полк с командир полковник Марин Диков воюва в Южна Сърбия и Косово при Власотинци, Лесковац и долината на р. Морава, участва в разгрома на 7-ма СС планинска дивизия „Принц Ойген“, в овладяването на Подуево и Вучитрън и в освобождаването на Митровица. По време на бойните действия с довчерашния съюзник полкът дава 41 убити и загубва 20 танка.

Посрещане на Първа българска армия в София

1945, 17 юни. В София тържествено е посрещната Първа българска армия. На 15 май 1945 г. при австрийския град Фьолкермаркт завършва бойния път на армията, която под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев допринася за освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия. След края на военните действия войските се съсредоточават в района на Капошвар, Унгария, откъдето се придвижват към София. На 17 юни 1945 г. представителните армейски части тръгват от Централна гара към Лъвов мост и преминават през 15-метрова арка с надпис „Добре дошли, победители!“ Пред храма „Св. Александър Невски“ е отслужен молебен за загиналите български воини, след което се провежда митинг и тържествен парад. Първи дефилират генералите – командири на корпуси и дивизии. Начело на колоната се развяват полковите знамена, а след тях преминават представителните роти на 3-та пехотна балкано-дравска, 8-ма пехотна тунджанска, 10-а пехотна родопска, 11-а пехотна, 12-а пехотна и 16-а пехотна дивизия.

Учебно-спомагателен
кораб„Капитан I ранг Димитър Добрев“

1951, 2 юни. Сформиран е 18-и дивизион кораби със спомагателно назначение. Най-старото поделение на Военноморска база Варна осигурява бойните кораби и бреговите поделения на флота, подпомага учения на Военновъздушните сили и на Сухопътните войски, води борба с корабни и брегови пожари. Водолазните групи съдействат и спасяват бедстващи екипажи на военни и търговски кораби по всяко време на денонощието в близки и далечни акватории. През годините в дивизиона са усвоени много и специфични военни кораби, сред които са спасителният кораб „Юпитер“, военният транспорт „Старшина I степен Димитър А. Димитров“, кораб-станцията за размагнитване „Капитан I ранг Димитър Добрев“, спасителният кораб „Протео“, портовият буксир „Христо Ботев“ и др.

Самолет МиГ-23БН

1951, 17 юни. Създаден е 25-и изтребителен авиационен полк. Поделението е базирано на летище Граф Игнатиево в състав от три ескадрили, въоръжени със самолети По-2, Як-11 и Лаз-7. През втората половина на 1951 г. постъпват първите реактивни самолети Як-17 и Як-23, а през октомври полкът е преместен на летище Толбухин. От септември 1955 г. е в състава на 10-а изтребителна авиационна дивизия на летище Граф Игнатиево, където се превъоръжава с МиГ-15 (1956) и МиГ-17Ф (1958). Преименуван в изтребително-бомбардировъчен (1961), авиополкът е предислоциран на летище Чешнегирово като започва да изпълнява и щурмови задачи за нанасяне на удари по земни и морски цели. На 19 февруари 1976 г. в поделението пристигат първите три свръхзвукови щурмови самолета МиГ-23БН. Полкът е първият във ВВС, който преминава към базова структура (1993), а през 2001 г. в съответствие с „План 2004“ 25-а авиобаза е закрита.

  • 1988, 7 – 17 юни

  • 2002, 17 юни

  • 2012, 14 – 29 юни

  • 2012, 22 юни

Екипажът на космическия кораб „Съюз ТМ5”

1988, 7 – 17 юни. Осъществен е втори полет на българин в Космоса. На 7 юни 1988 г. в 18,03 ч. българско време от космодрума „Байконур“ е изстрелян корабът „Съюз ТМ5“ с международен екипаж в състав: командир – Анатолий Соловьов, борден инженер – Виктор Савиних и космонавт-изследовател – Александър Александров. По време на полета, продължил 9 денонощия, 20 часа и 9 минути, космонавтите се скачват с орбиталния комплекс „Мир“ и провеждат 59 опита по научноизследователската програма „Шипка“. След успешната мисия екипажът се завръща на Земята с кораба „Союз ТМ-4“ и доставя ценни изследвания, разширили обхвата на техническата наука.

Армейски генерал Добри Джуров

2002, 17 юни. В София умира армейски генерал Добри Джуров (1916 – 2002). Роден е в с. Врабево, Троянско. През Втората световна война участва в Съпротивителното движение (1941 – 1944), а след 9 септември 1944 г. служи в Българската народна армия. Завършва съветските военни академии „М. В. Фрунзе“ (1947) и „К. Е. Ворошилов“ (1959). Последователно заема длъжностите командир на 4-та пехотна дивизия (1947 – 1948), началник-щаб на 2-ра армия (1948 – 1949), командващ 2-ра (1949 – 1951) и 3-та армия (1951 – 1956), заместник-министър (1956 – 1962) и министър на народната отбрана (1962 – 1990). Има заслуги за изграждането, укрепването и превъоръжаването на БНА и за превръщането й в съвременна армия. Той е един от инициаторите и активните участници в промените на 10 ноември 1989 г. и като такъв има принос за полагане основите на демократическото преустройство. Удостоен е със званието „Герой на Народна република България“ и с военното отличие „Маршалска звезда“.

2012, 14 – 29 юни. Проведена е българо-американската подготовка „Тракийска пролет – 2012“. Съвместното учение в района на Пловдив представлява етап от подготовката на подразделенията от силите за специални операции за участие в мисии. В него се включват сили и средства от Министерството на отбраната, Българската армия, Министерството на вътрешните работи и Военновъздушните сили на САЩ в Европа. Българските и американските летателни екипажи извършват тактически полети на малка височина за превоз на войски и товари, стоварване на тактически въздушни десанти и доставка на хуманитарна помощ за бедстващо население. За първи път българските парашутисти изпълняват скокове с парашутната система МС-6 на въоръжение във въздушнодесантните подразделения и специалните сили на САЩ. В резултат на подготовката военнослужещите усъвършенстват тактическите си умения и обменят опит по изпълнение на задачи, техники и процедури.

Многоцелеви хеликоптер „Пантер“

2012, 22 юни. Започва военноморското учение с международно участие „Бриз – 2012“. То се провежда в периода от 22 юни до 1 юли 2012 г. в западната част на Черно море и в него участват 15 бойни и спомагателни кораби и катери, 2 вертолета и около 900 души личен състав от българските ВМС, както и взвод от Сухопътните войски. Военноморските сили на Турция се включват с подводница, 2 ракетни катера, 2 миночистача и спомагателен кораб, Военноморските сили на Гърция – с патрулен катер, САЩ – със самолет P-3C Orion от патрулната авиация и 3 кораба от Втората постоянна група кораби на НАТО: германската фрегата „Bayern“, френската фрегата „Courbet“ и турската фрегата „Gediz“. Целта на учението е да се подобри оперативната съвместимост и взаимодействието между военноморските сили на участващите страни чрез отработване на задачи, изпълнявани от военноморски компонент по време на операция в отговор на криза. Демонстрирани са действия при ликвидиране на последици от терористичен акт и оказване на хуманитарна помощ на населението при природни бедствия. В съвместна спасителна операция за първи път българските ВМС показват спасяване в морето с многоцелеви хеликоптер „Пантер“.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.