Военен календар

Януари

  • 12 януари

  • 1856, 18 януари

  • 1858, 31 януари

  • 1860, 5 януари

  • 1861, 8 януари

  • 1880, 13 януари

  • 1884, 28 януари

12 януари. Празник на българското военно разузнаване. С княжески указ № 190 от 31 декември 1907 г. е създадена Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. На 12 януари 1908 г. указът влиза в сила, а от 1997 г. тази дата се отбелязва като официален празник на военното ни разузнаване. По време на Балканската война (1912-1913) за първи път е осъществено въздушно разузнаване и са направени опити за радиосмущения, подслушване и прехващане на чужд радиообмен. В хода на Първата световна война (1915-1918) към армиите и щабовете на дивизиите функционират разузнавателни служби. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) Разузнавателната секция е разформирана. През 1939 г. възобновява дейността си, а през 1940 г. е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел към Щаба на войската с три отделения. След Втората световна война (1939-1945) той прераства в Разузнавателен отдел на Генералния щаб, чиято задача е водене само на външно разузнаване. От март 1950 г. се нарича Разузнавателно управление на Генералния щаб. В негово подчинение преминава парашутно-разузнавателен батальон (1951), формирана е отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване, създаден е отряд за радиотехническо разузнаване (1957) и е открита школа за подготовка на кадри (1972). На основата на Разузнавателното управление се създава Главна дирекция „Военна информация” (1999), която по-късно е трансформирана в Служба „Военна информация” (2000). Днес главните приоритети в дейността й се определят от участието на България в колективната европейска и евроатлантическа система за сигурност.

1856, 18 януари. В Севлиево е роден генерал-лейтенант Никола Генев (1856-1934).Участва в Априлското въстание (1876) и Руско - турската война (1877-1878). Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново като командир на взвод в 3-а дружина на Българското опълчение. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Офицерската стрелкова школа в Санкт Петербург, Русия (1883). По време на Сръбско -българската война (1885) командва Трънския отряд. От 1885 до 1904 г. е командир последователно на 2-ри пехотен струмски, 18-и пехотен шуменски и 7-и пехотен преславски полк, а от 1900 до 1904 г. – на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. На 4 март 1904 г. е повишен в чин генерал-майор, след което е уволнен по собствено желание. В Балканската война (1912-1913) поема командването на Македоно-одринското опълчение (23 септември 1912) и на Кърджалийския отряд (11 октомври 1912), с който завършва освобождаването на Източните Родопи, овладява Гюмюрджина и пленява турския корпус на Явер паша при с. Мерхамлъ (14 ноември 1912). През август 1913 г. преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

Генерал-лейтенант Никола Генев

Никола Генев като полковник,
Шумен, 1896

Жеко Велчев като капитан

1858, 31 януари. В Тулча, Северна Добруджа (дн. в Румъния), е роден полковник Жеко Велчев (1858-1908). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, Русия (1884). Служи като началник на инженерното отделение във Военното министерство и главен инженер на българската войска (1885). В навечерието на Сръбско - българската война (1885) ръководи изграждането на инженерни съоръжения на Търновско – Сейменската позиция, при Перник, Петрохан и Цариброд. По време на войната е помощник-командир на Владайския отряд и участва в боевете на Сливнишката позиция (5-7 ноември 1885). През 1887 г. преминава в запаса и преподава инженерно дело във Военното училище. По-късно отново постъпва в армията (1900) и изпълнява длъжностите началник на Инженерното отделение при Щаба на армията (1905-1907), командир на железопътната дружина (1907-1908), началник на техническата част във Военноинженерната инспекция при Военното министерство (1908). Награден с военен орден „За храброст” ІV ст.

1860, 5 януари. В Сопот е роден генерал-лейтенант Георги Вазов (1860-1934). Завършва Военното пехотно училище в Одеса (1880) и Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, Русия (1888). През Сръбско-българската война (1885) е в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и се сражава при Цариброд и Пирот. По-късно преподава фортификация във Военното училище в София (1886). Участва в детронирането на княз Александър І (9 август 1886), а след контрапреврата (10 август 1886) емигрира в Русия и служи като военен инженер. На 1 ноември 1897 г. се завръща в България и постъпва в българската войска. Заема длъжностите офицер за особени поръчки към Военноинженерната инспекция (1898-1900), командир на 2-ра пионерна дружина (1900-1904), временен началник (1904-1908) и инспектор на Инженерните войски (1908). От 1908 до 1912 г. е в запаса. В навечерието на Балканската война (1912-1913) е началник на военните съобщения и етапите към тиловото управление. След превземането на Лозенград (11 октомври 1912) става военен губернатор на града. На 19 януари 1913 г. е назначен за началник на Източния сектор при обсадата на Одрин. Под негово командване е нанесен главния удар при общия щурм на Одринската крепост (11-13 март 1913). След превземането на Одрин е началник на Одринския гарнизон и губернатор на Източна Тракия. По време на Междусъюзническата война (1913) е министър на войната (28 юни 1913 - 22 август 1913). Автор на „Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им” (1909), „Спомени от балканските войни” (1929), „В пустините на Средна Азия” (1939) и др. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

Генерал-лейтенант Георги Вазов

Генерал Георги Вазов и плененият
комендант на Одринската крепост
Шукри паша, 1913г.

Генерал-майор
Димитър Кирков

1861, 8 януари. В Сопот е роден генерал-майор Димитър Кирков (1861-1918). Завършва Военното училище в София (1879). Участва в Сръбско-българската война (1885) и командва сапьорна рота. В следващите години е командир на 13-и пехотен рилски полк (1887—1892), 22-ри пехотен тракийски полк (1893-1894), 21-ви пехотен средногорски полк (1894-1897), 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия (1900-1903) и 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия (1903-1912). По време на Балканската война (1912-1913) поема командването на 8-а пехотна тунджанска дивизия, с която участва в щурма на Одринската крепост (11-13 март 1913). В Първата световна война (1915-1918) е началник на Главното интендантство (1915-1916). Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл.

Подполковник
Александър Морфов

1880, 13 януари. В Пловдив е роден подполковник Александър Морфов (1880-1934). Завършва Военното училище в София (1902) и служи в 1-ви и 25-и пехотен полк. Последователно заема длъжностите командир на рота в Школата за запасни офицери, командир на рота във Военното училище и командир на 7-а пехотна дружина. Участва във войните за национално обединение (1912-1918). Уволнява се от армията и преминава в запаса през 1922 г. Създател е на българската войнишка хорова песен и автор на повече от 40 военни марша, сред които „Ний ще победим” (1900), “Изгрей, зора на свободата”, “Срещен марш” и др. Награден с военен орден „За храброст” ІV ст.

Генерал-майор
Йордан Пеев

1884, 28 януари. В Тулча, Северна Добруджа (дн. в Румъния), е роден генерал-майор Йордан Пеев (1884-1938). Завършва Военното училище в София (1908), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1914) и Военната академия в София (1921). Служи в 7-и пехотен преславски (1908-1911) и 21-ви пехотен средногорски полк (1911). По време на Балканските войни (1912-1913) командва рота в 1-ви пехотен софийски полк. Участва в Първата световна война (1915-1918) като офицер за поръчки в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1915-1916), командир на рота и дружина в 43-и пехотен полк (януари - август 1917), помощник -началник (август - декември 1917) и началник на Оперативната секция в Щаба на Действащата армия (декември 1917 - септември 1918). След войната е помощник -началник на Оперативната секция в Щаба на армията (октомври 1918 - април 1921), помощник - председател на Военноисторическата комисия и главен редактор на военните издания (1921-1922), началник на секция в Щаба на армията (1922 - 1924). От 25 юли 1924 г. командва 18-а пехотна етърска дружина, а от 12 август с.г. – 12-а пехотна балканска дружина. В следващите години последователно заема длъжностите преподавател във Военното училище (1927-1931), началник на пехотното отделение в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (1931-1934), флигел-адютант в Свитата на цар Борис ІІІ (1934-1935), командир на 5-и пехотен дунавски полк (1935–1936). В началото на 1937 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Под негово ръководство са проведени Големите царски маневри (1937)– първата официална проява на българската войска след Първата световна война (1915-1918). Награден с военен орден „За храброст” ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

  • 1891, 26 януари

  • 1891, 28 януари

  • 1893, 29 януари

  • 1896, 6 януари

  • 1900, 11 януари

  • 1921, 25 януари

„Княз Александър Батенберг с щаба наблюдава боя
при Драгоман-10.ХІ.1885”, худ. Димитър Гюдженов

1891, 26 януари. В Стара Загора е роден професор Димитър Гюдженов (1891-1979) - един от основоположниците на българската батална живопис. Завършва Художествено- индустриалното училище в София (1915). Участва в Балканската война (1912-1913) и прави първите ескизи на забележителните си творби „Българската артилерия минава през телените мрежи при Одрин” , „Боят при Караагач” , „Булаир” и др. По време на Първата световна война (1915-1918) служи към щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия и създава известните картини „Боят при Тутракан” (1916), „Дъжд на фронта” (1916), „Обоз през Морава” (1917) и др. След демобилизацията преподава в Художествената академия (1920-1933), а от 1933 до 1945 г. е щатен военен художник към Щаба на армията. Награден с военен орден „За храброст” ІV ст.

Генерал-лейтенант
Никола Хаджипетков

1891, 28 януари. В Търново е роден генерал-лейтенант Никола Хаджипетков (1891-1949). Завършва Военното училище (1910) и Военната академия в София (1925). Участва в Балканската (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918) като командир на рота в 18-и пехотен етърски полк. От март 1918 г. е началник на Картечното училище към 1-ва армия. През периода 1919-1926 г. завежда курс по картечно дело във Военното училище, строевата подготовка на 5-и пехотен дунавски полк и горската служба на 13-а търновска жандармерийска дружина. В следващите години (1926-1935) е началник на секция в Щаба на армията, командир на 1-ва жандармерийска дружина и на учебната дружина в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири, завеждаш тактико-стрелковата подготовка в пехотния отдел на Стрелковата школа, началник на отделение в Щаба на армията, командир на 6-а пехотна дружина и на 6-и пехотен търновски полк, началник на Пехотната школа. Последователно заема длъжностите началник на Военната академия (1935-1936), командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1936), началник на Военните учебни заведения (1936-1937) и на Военното училище (1937-1938), помощник - началник на Щаба на армията (1938). На 10 декември 1938 г. е назначен за началник на Щаба на армията и като такъв преработва плана за военновременното развръщане на войската и продължава процеса на нейното модернизиране и превъоръжаване. Не приема присъединяването на България към Тристранния пакт и на 11 август 1941 г. се уволнява по собствено желание. Награден с военен орден „За храброст” ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Генерал-майор
Антон Ганев

1893, 29 януари. В Русе е роден генерал-майор Антон Ганев (1893-1945). Завършва Военното училище (1912) и Военната академия в София (1926). Участва във войните за национално обединение (1912-1918) като офицер от Инженерни войски. Последователно заема длъжностите командир на 4-а пионерна, 3-а инженерна и 2-ра колоездачна дружина. Командва 3-и инженерен полк (1927-1928) и дружина в Школата за запасни офицери (1928-1929). В следващите години е началник на Школата за запасни офицери (1929-1932), военен аташе в Букурещ (1932-1933) и Варшава (1934-1935), началник-щаб на 6-а пехотна дивизия (1933-1934). От 1938 до 1943 г. е командир на Трудови войски. След присъединяването на Южна Добруджа (1940) ръководи действията по възстановяването на областта. Автор на публикации по отделни проблеми на военноинженерното изкуство. Награден с военен орден „За храброст”.

Генерал-лейтенант
Иван Маринов

1896, 6 януари. В София е роден генерал-лейтенант Иван Маринов (1896-1979). Завършва Военното училище (1915) и Военната академия в София (1930). Специализира във Франция (1924-1925) и Италия (1932-1933). Участва в Първата световна война (1915-1918) като взводен командир в 15-и пехотен полк (1916) и пилот във 2-ро аеропланно отделение на летище Удово (1917-1918). След войната служи на летище Божурище (1918-1927) и във Военната академия в София (1927-1930). Последователно заема длъжностите офицер в Генералния щаб (1931-1934), инспектор на класовете във Военното училище (1934-1935), началник на Разузнавателния отдел (1935-1936) и военен аташе във Франция (1936-1939). По време на Втората световна война (1941-1945) командва 6-а пехотна (1940-1942) и 15-а пехотна дивизия (1942-1944). Министър на войната от 2 септември 1944 до 9 септември с. г. На 9 септември 1944 г. е назначен за главнокомандващ Българската армия във войната срещу Германия (1944-1945). Разработва план „Запад”, ръководи действията на 1-ва, 2-ра и 4-а армия през първия период на войната и осъществява взаимодействие между нашето командване и командването на 3-и украински фронт. След войната е главен инспектор на войската и началник на бойната подготовка (1945-1946), пълномощен министър във Франция (1946-1947), преподавател по История на военното изкуство във Военната академия (1950-1953). Излиза в запаса през 1953 г. Автор на „Отстъплението на 4-а армия от Брегалница 1913 г.” (1930), „Общоевропейската война. Източният военен театър (1914-1918)” (1934), „Тактика на въздушната война” (1935) и др. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Генерал-майор
Петър Хаджииванов

1900, 11 януари. В Шумен е роден генерал-майор Петър Хаджииванов (1900-1984). Завършва Военното училище (1920) и Военната академия в София (1928). Служи като помощник-началник на секция в Генералния щаб (1928-1930), командир на рота в Школата за запасни офицери (1930-1931), преподавател в офицерския и подофицерския курс в Пехотната школа във Велико Търново (1931-1934), инспектор на класовете във Военната академия (1934-1936), началник на Разузнавателната (1936-1938) и Оперативно-мобилизационната секция в щаба на 7-а пехотна дивизия (1938-1940), началник на Учебното отделение в Щаба на войската (1940-1944). През юни 1944 г. е назначен за началник-щаб на 16-а пехотна дивизия, а през октомври с. г. – за началник-щаб на 4-а армия. Участва в заключителния етап на войната срещу Германия (1944-1945). От 16 февруари 1945 г. заема длъжността началник-щаб на 1-ва българска армия. След войната е началник на Школата за запасни офицери (1946) и на Военната академия (1946-1948). Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 1 кл. Автор на „Кратка история на Отечествената война” (1958), „Приносът на българския народ за разгрома на фашистка Германия” (1964), „До Алпите с Първа българска армия” (1975).

Полковник
Стефан Калъпчиев

1921, 25 януари. В Благоевград е роден полковник Стефан Калъпчиев (1921-1964). Завършва Военното училище в София (1946). Служи като командир на Парашутната дружина (1947) и началник на Парашутно-десантна служба във войските на ПВО и ВВС. Той е първият българин, който извършва парашутен скок от самолет МиГ-15 чрез катапултиране и поставя височинен рекорд при скок от самолет Ил-28. За особени заслуги към авиационните спортове е удостоен с почетния диплом "Пол Тисандие" на Международната авиационна федерация. Изпълнява над 2000 скока и постига 6 световни и 7 републикански рекорда. Загива на летище Божурище (25 февруари 1964) при изпълнение на скок.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.