Военен календар

Декември

  • 22 декември

  • 1852, 4 декември

  • 1852, 18 декември

  • 1859, 18 декември

  • 1861, 25 декември

  • 1864, 25 декември

22 декември. Празник на Национална служба „Гранична полиция”. На 22 декември 1887 г. е създадена специализирана стража за охрана на българските граници към Министерството на вътрешните работи. От 1894 г. е към Военното министерство и се състои от шест пехотни роти към всяка дивизионна област. По време на Балканската война (1912-1913) 10-а гранична дружина под командването на капитан Минчо Сотиров освобождава Василико (дн. Царево), Граматиково, Малко Търново и воюва при Бунархисар и Одрин. В Първата световна война (1915-1918) 15-а гранична дружина е в състава на Варненския укрепен пункт и се сражава на Добруджанския фронт при Чауш кьой (дн. Генерал Кантарджиево), Екрене (дн. Кранево), Добрич, Тузла, Мангалия и Кюстенджа. През Втората световна война (1939-1945) са формирани четири гранични полка и три гранични бригади. От 10 януари 1941 г. 4-а пехотна гранична бригада е на Прикриващия фронт в с. Гранитово, Елховско, а от 20 май 1944 г. отбранява черноморската граница от нос Емине до Румъния. На 25 септември 1944 г. бригадата е включена в състава на 2-ра армия и участва в първия период на войната срещу Германия (октомври-ноември 1944). В решителните боеве за овладяването на Прищина по време на Косовската настъпателна операция (25 октомври-30 ноември 1944) 6-и пехотен граничен полк дава 33-ма загинали. След войната е сформирана Гранична милиция към Министерство на вътрешните работи (10 август 1946), която на 8 октомври същата година е преименувана в Гранични войски. От 1962 до 1972 г. те са към Министерство на народната отбрана, а след това – в системата на Министерство на вътрешните работи. Днес Национална служба „Гранична полиция” охранява ефективно държавната сухоземна, речна и морска граница на Република България.

Охрана на сухоземната граница

Паметникът във Варна, посветен на
загиналите офицери и войници
от 15-а гранична дружина

Генерал-майор
Сава Муткуров

1852, 4 декември. В Търново е роден генерал-майор Сава Муткуров (1852-1891). Завършва Военното медицинско училище в Цариград (1868) и Военното пехотно училище в Одеса, Русия (1872). По време на Руско-турската война (1877-1878) е ротен командир в 54-и пехотен мински полк. След Освобождението (1878) служи в 1-ва пехотна пловдивска дружина, Главния щаб на милицията и жандармерията в Пловдив и като командир на 11-а пехотна айтоска дружина. Участва активно в подготовката и провъзгласяването на Съединението (6 септември 1885). В Сръбско-българската война (1885) е началник на Царибродската позиция (13 ноември) и на дясната колона при превземането на Пирот (14-15 ноември). След войната е командир на 5-а пехотна бригада и началник на Пловдивския гарнизон. Обявява се против детронирането на княз Александър І Батенберг (9 август 1886), участва в контрапреврата (10 август 1886) и е назначен за главнокомандващ Българската армия (11 август 1886). Като военен министър (1887-1891) установява нова организация на войската и я превъоръжава с пушки система „Манлихер”. Сава Муткуров е първият български генерал (4 февруари 1891) и единственият офицер, кавалер на военен орден „За храброст“ І ст.

Генерал от пехотата
Данаил Николаев

1852, 18 декември. В Болград, Бесарабия (дн. в Одеска област, Украйна) е роден генерал от пехотата Данаил Николаев (1852-1942). Завършва Военното пехотно училище в Одеса, Русия (1875). Участва в Сръбско-турската война (1876) като доброволец от сръбската армия. По време на Руско-турската война (1877-1878) командва 4-а рота от 5-а дружина на Българското опълчение и воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението (1878) служи в 23-а пехотна казанлъшка, 6-а пехотна старозагорска и 2-ра пехотна пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция. При обявяване на Съединението (6 септември 1885) е избран за член на Временното правителство и Главнокомандващ всички южнобългарски войски до пристигането на княз Александър І. В Сръбско-българската война (1885) първоначално е командир на Източния корпус, а след боевете при Сливница – на Западния корпус. От 16 август 1886 до 28 юни 1887 г. изпълнява длъжността военен министър, а от септември 1887 е командир на 5-а пехотна пловдивска бригада и военен съветник на княз Фердинанд І. Излиза в запаса по собствено желание (1893). По-късно постъпва на редовна военна служба като генерал-адютант на княза и инспектор на пехотата (1897-1907). На 22 май 1907 г. отново е назначен за военен министър (22 май 1907-16 март 1911). Под негово ръководство се разработва стратегическия план за война с Турция и започва ускорено превъоръжаване на армията. През март 1911 г. преминава в запаса. Взима участие в Балканската война (1912-1913) като комендант на Ямболския укрепен пункт. Данаил Николаев е първият български офицер, произведен в чин генерал от пехотата (18 май 1909) и единственият български военачалник, удостоен с най-високото държавно отличие - ордена „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий” (1936). Кавалер на военен орден „За храброст” II ст. и III ст. 2 кл.

Генерал от пехотата
Стефан Тошев

1859, 18 декември. В Стара Загора е роден генерал от пехотата Стефан Тошев (1859-1924). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и до 1885 г. служи в 6-а пехотна старозагорска, 10-а пехотна хасковска и 7-а пехотна планинска дружина. На 30 август 1885 г. е произведен капитан и назначен за командир на 2-ра дружина от 3-и пехотен бдински полк, с която се сражава в Сръбско-българската война (1885) при Трън, Три уши и Мека црев. След войната командва 3-и пехотен бдински, 11-и пехотен сливенски, 7-и пехотен преславски и 8-и пехотен приморски полк. През следващите години последователно заема длъжностите командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1899-1904), заместник-командир (1904-1908) и командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1908-1913). Под негово ръководство дивизията воюва в Балканската война (1912-1913) при Гечкенли, Селиолу, Люлебургас и атаката на Чаталджанската позиция. В Междусъюзническата война (1913) е командващ 5-а армия, а след войната - последователно началник на 2-ра и 3-а военноиспекционна област. По време на Първата световна война (1915-1918) командва 3-а армия (октомври 1915-декември 1916), която през 1916 г. води успешни боеве на Добруджанския фронт. До края на войната е генерал-губернатор на Македонската област и командващ 4-а армия. След демобилизацията се уволнява и излиза в запаса (1919). Автор на "Действията на 3-а армия в Добруджа през 1916 година" (1921), "Победени без да бъдем бити" (1924) и др. Награден с военен орден „За храброст” III ст. и IV ст. 2 кл.

Генерал-майор
Васил Делов

1861, 25 декември. В Котел е роден генерал-майор Васил Делов (1861-1938). Завършва Военното училище в София (1879) и служи в 20-а пехотна варненска дружина. Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на дружина от 8-и пехотен приморски полк и воюва при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната е командир на дружина в 24-и пехотен черноморски полк, командир на 22-ри пехотен тракийски, 9-и пехотен пловдивски и 3-и пехотен бдински полк, командир на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия и на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. По време на Балканската война (1912-1913) командва Хасковския отряд, с който освобождава Кърджали (21 октомври 1912). На 9 декември 1912 г. е назначен за началник на южния отдел от Източния сектор на Одринската крепост и като такъв участва в обсадата и щурма на крепостта. След Междусъюзническата война (1913) поема командването на 10-а пехотна беломорска дивизия с щаб в Гюмюрджина (дн. Комотини, Гърция). През октомври 1914 г. се уволнява от армията по собствено желание. В Първата световна война (1915-1918) е мобилизиран и служи като началник на 10-а беломорска дивизионна област, генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на 2-ра тракийска дивизионна област. След демобилизацията на армията отново излиза в запаса (1918). Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

1864, 25 декември. В Сливен е роден генерал от пехотата Никола Жеков (1864-1949). Завършва Военното училище в София (1887) и Италианската академия на Генералния щаб в Торино (1898). Служи във 2-ри артилерийски полк и в Генералния щаб като офицер за особени поръчки и помощник-началник на мобилизационната подготовка. През следващите години заема последователно длъжностите преподавател по педа¬гогика във Военното училище (1901-1903), началник на Школата за запасни подпоручици (1903-1910), командир на 1-ви пехотен софийски полк (1910-1912), началник на Военното училище (март-септември 1912). По време на Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 2-ра армия, осъществила обсадата и превземането на Одринската крепост, а след Междусъюзническата война (1913) - началник-щаб на българските войски в Западна Тракия. Като министър на войната (6 август-21 септември 1915) подкрепя ориентацията на България на страната на Централните сили. Организира мобилизацията на въоръжените сили и съсредоточаването им по границата със Сърбия. През Първата световна война (1915-1918) е Главнокомандващ на действащата армия (23 септември 1915-4 октомври 1918). След войната (1921) е осъден от Третия държавен съд като виновник за втората национална катастрофа на 10 години затвор, а по-късно-амнистиран (1924). На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата. През септември 1944 г. емигрира в Германия. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей костница в София. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст. и ІІІ ст.2 кл.

Генерал от пехотата Никола Жеков

Генерал Никола Жеков и генерал Владимир Вазов на фронта, 1918 г.

  • 1869, 25 декември

  • 1881, 26 декември

  • 1895, 14 декември

  • 1899, 23 декември

  • 2003, 27 декември

Генерал-майор
Владимир Даскалов

1869, 25 декември. Във Варна е роден генерал-майор Владимир Даскалов (1869-1941). Завършва Военното училище в София (1889) и Кавалерийската офицерска школа в Санкт Петербург, Русия (1911). Служи в 6-и пехотен търновски полк и Лейбгвардейския конен полк. Участва в Балканската война (1912-1913) като командир на Лейбгвардейския конен полк (октомври 1912-ноември 1912) и командир на конен дивизион при атаката на Одринската крепост. От 23 септември 1913 г. командва 10-и конен полк, с който воюва през Първата световна война (1915-1918) в боевете между р. Черна и Охридското езеро. На 27 септември 1917 г. поема командването на 3-а конна бригада и се сражава на Струмското направление. Преминава в запаса на 1 януари 1920 г. Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

Генерал-лейтенант
Стефан Цанев

1881, 26 декември. В с. Градец, Сливенско, е роден генерал-лейтенант Стефан Цанев (1881-неизв.). Завършва Военното училище в София (1902) и става един от възпитателите на престолонаследника княз Борис. Участва в Балканската война (1912-1913) като интендант в щаба на 4-а пехотна дивизия и командир на рота в 7-и пехотен полк. През Първата световна война (1915-1918) командва дружина в 7-и пехотен полк и воюва на Добруджанския фронт. След войната е командир последователно на 10-и (1928) и 25-и пехотен полк (1928-1931), 2-ра (1931-1933) и 1-ва пехотна дивизия (1933-1934), а от 1934 до 1935 г. е началник на 2-ра военноинспекционна област. Избран за председател на Военния съюз (1935). Изпълнява длъжността военен министър от 21 април 1935 г. до 23 ноември същата година, след което е назначен за генерал-адютант на цар Борис III (1935-1940). Автор на „Боят при Тутракан” (1929). Награден с военен орден „За храброст“ IV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Генерал-полковник
Кирил Станчев

1895, 14 декември. В Кюстендил е роден генерал-полковник Кирил Станчев (1895-1968). Завършва Военното училище в София (1916) и участва в Първата световна война (1915–1918). Един от основателите и ръководителите на републиканското „Движение на капитаните” във Военния съюз. По обвинение в заговор срещу монарха е уволнен и осъден на смърт (1935). След замяна на присъдата с доживотен затвор (1936) получава амнистия (1940). Участва в дейността на Отечествения фронт и подготовката на политическата промяна (9 септември 1944). С Министерска заповед № 116 (11 септември 1944) е повишен в звание генерал-майор и назначен за командващ 2-ра армия. Провежда Нишката (8-14 октомври 1944) и Косовската настъпателна операция (25 октомври-30 ноември 1944). След войната е осъден на доживотен затвор като организатор и ръководител на тайната организация “Военен съюз” (21 октомври 1946). По-късно е освободен (1958), реабилитиран (1990) и повишен посмъртно в звание генерал-полковник (1992). Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 1 кл.

1899, 23 декември. В Хасково е роден генерал-лейтенант Тодор Тошев (1899-1976). Син е на генерала от пехотата Стефан Тошев. Завършва Военното училище (1922) и Военната академия в София (1930). Участва във военния преврат на 19 май 1934 г. Уволнен от армията (1935) за републиканска дейност. От 1942 г. е член на Централната военна комисия при ЦК на БКП, а от 1943 г. – член на Главния щаб на НОВА. Участва активно при овладяването на Министерство на войната и завземането на властта от Отечествения фронт (9 септември 1944). На 11 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (14 септември 1944). Под негово ръководство дивизията се сражава в Страцинско-кумановската настъпателна операция (8 октомври-19 ноември 1944) на 1-ва армия. През февруари 1945 г. поема командването на 3-и корпус в състава на 1-ва българска армия, с който воюва при реките Драва и Мур. На 5 май 1945 г. е повишен в звание генерал-лейтенант. След войната изпълнява длъжностите командващ 1-ва отделна армия, инспектор на кавалерията и на бойната подготовка. По-късно е уволнен (1950), арестуван и изпратен в лагера „Белене” (1951), където престоява две години. Умира в Западна Германия (9 септември 1976). Награден с военен орден „За храброст” ІІІ ст. 1 кл.

Генерал-лейтенант
Тодор Тошев със семейството си

Генерал Тодор Тошев на фронта

Поклонение пред загиналите
военнослужещи, София,
30 декември 2003 г.

2003, 27 декември. В Кербала, Ирак, загиват петима военнослужещи. В резултат на терористична атака срещу лагер "Индия" на българския военен контингент, проведена с кола-бомба, минохвъргачен обстрел, стрелба с ръчни противотанкови гранати и стрелково оръжие, загиват капитан Георги Качорин, старши сержант Иван Инджов, младши сержант Антон Петров, редник Свилен Киров и лейтенант Николай Саръев. За проявена доблест и професионализъм петимата бойци са повишени във военно звание и наградени посмъртно с награден знак „За вярна служба под знамената“ І ст.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.