КОЛЕКЦИОННИ ЗАЛИ


Създаването, развитието и отмяната на всеки орден е част от големия разказ на историята. Да погледнем в миналото и настоящето чрез отличията, значи да докоснем идеалите и културата на народа ни и да направим опит да съпреживеем духа му. Колекцията с отличия, собственост на НВИМ се комплектува повече от 90 години, предимно от големи дарения. Тя е най-богатата колекция в България.

В залата, чрез показаните 980 отличия е представена една малка част от тази колекция. Богатството й е в многообразието от редки емисии, в притежанието на най-високите степени и техни единични поръчки и пробни образци, в изключителното многообразие.

В колекцията са представени със свои отличия 35 държави от Европа, 6 от Азия и 3 от Америка. Колекцията представлява поле за изследване и исторически паралели на националната и европейската военна история и символика за период от 150 г.

Музеят притежава личните колекции на стотици български войници, подофицери и офицери, изнесли на плещите си пет войни за 67 години, на висшия генералитет - Данаил Николаев, Никола Иванов, Рачо Петров, Михаил Савов, Радко Димитриев, Георги Вазов, Никола Генев, Александър Протогеров, Стефан Тошев, Владимир Стойчев, Петър Панчевски, Иван Михайлов и други, на държавници - Стефан Стамболов, Константин Стоилов и други, на българските владетели след 1879 г. – княз Александър І, княз (от 1908) цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ

Националният военноисторически музей е единственият български музей, който притежава документално доказано отличия на българските държавни глави.

Колекцията с отличия на княз Александър І е дарена от съпругата му графиня Хартенау-Батенберг през 1937 - 1938 г. За дарението графинята получава златния дарителски знак на фонда „Военни паметници и музеи“. До смъртта си тя е негов почетен председател. Колекцията наброява над 150 отличия, от които в залата са показани 50.

Отличията, представени в колекционната зала имат знаково присъствие в историята и съвремието ни не само като притежание на държавните глави на България и главнокомандващи на Българската армия. Награждаването с тях е език на политиката и дипломацията.

Тези отличия побират в себе си повече от век история. Те са част от наследството ни и от легитимността на държавата ни. Общото им присъствие тук е част от диалога между поколенията за наследството и паметта.

Отличията на цар Борис ІІІ са предадени през 1946 г. чрез коменданта на двореца, по личното настояване на царица Йоанна. Царското семейство е традиционен дарител на Националния военноисторически музей, благодарение на което днес притежаваме отличия, униформи и лични вещи на цар Фердинанд І, княгиня Мария-Луиза, царица Елеонора и принцеса Клементина. Колекцията с отличия на цар Борис ІІІ наброява 98 отличия, 36 от които са показани в залата.

Награждаването на държавен глава с орден е част от големия разказ на историята, със сладкия привкус на победи или горчивината на несбъднати надежди. Обществото ни е удостоило с правото да съхраняваме едно уникално богатство. Наш дълг е да го споделим със света, вярвайки, че културата е език без граници, в името на един по-добър свят.

Колекцията с отличия на Тодор Живков, български държавен глава, последователно председател на Министерския съвет и на Държавния съвет на Народна република България е предоставена на музея за временно експониране от неговите наследници през месец май 2005 г. Тя наброява 73 отличия, 57 от които са показани в залата. В нея могат да се видят както ордени на страните от социалистическия лагер, така и традиционно познати отличия на страни от европейския континент. Изключителен интерес предизвикват непознати за българския посетител ордени от Азия, Африка и Америка.

Оръжейната колекция на Националния военноисторически музей наброява над 44 000 експоната. Това е най-богатата сбирка оръжия в страната, обогатявана десетилетия, благодарение на патриотизма на обикновените български гражданини, на далновидността и чуството за историзъм на Генералния щаб и военното министерство.

Колекцията е материален символ на българския боен дух, съхранен завинаги в музея. В нея са опазени за поколенията уникални образци хладно и огнестрелно оръжие, шедьоври на оръжейното изкуство за периода от ХV в. до ХХ в. Ансамбълът хронологично експонирани образци представя разрез на развитието на оръжията като част от културното наследство на човешката цивилизация от Възраждането до наши дни.

Огнестрелното оръжие, от изобретяването на барута до появата на „унитарния“ боеприпас, е представено с уникални образци с фитилно, колесно-искрово и кремъчно-искрово запалване, системите с щифтов боеприпас „Лефоше“ и появата и утвърждаването на боеприпаса с „централен” бой, с който функционират съвременните оръжия. Най-интересните системи и типове могат да се видят единствено в тази колекционна зала.

Експозицията е уникална възможност за визуален допир с ювелирни образци оръжия от личните колекции на княз Александър І, княз (1908 - цар) Фердинанд І, цар Борис ІІІ, княз Симеон Търновски.

Националният военноисторически музей е единственият в страната, който представя развитието на българската военна униформа, аксесоари и снаряжение. Достойнство на колекцията, която се комплектува от 1916 г. е присъствието в нея на всички образци български униформи, на представляващите голяма рядкост войнишки униформи и пробни (опитни) образци.

През декември 1879 г. със законодателен акт са определени 9 различни форми, съобразно длъжностите и родовете във войската на Княжество България. Те се различават по кройка, цвят и символи. Всички те обаче недвусмислено показват националната принадлежност. Изключителен интерес предизвикват униформите на българските владетели и главнокомандващи след 1879 г. - княз Александър І Батенберг, княз (1908 - цар) Фердинанд І и цар Борис ІІІ, както и на представители на техните семейства.

През 1884 г. военната униформа в Княжество България е разделена на парадна, празнична и домашна форма. Парадната форма се облича при избор на княз, негов рожден или имен ден, на големи църковни празници, на Нова година, при прегледи и паради, при повишения, награди и новоназначения, при освещаване на знамената и клетви. Празничната форма се носи при явяване в двореца, на изпити, при молебени и паради, на балове и официални обеди, на сватби, кръщавки, погребения и други. Обикновената форма се полага при учения, прегледи, при представяне на началството и други.

През първото десетилетие на ХХ в. започва уеднаквяване на облеклото и снаряжението за всички родове войски. Опростяването, продиктувано от идеята за повече функционалност и практичност на униформата засяга цяла Европа. Защитният сиво-зелен цвят, позволявайки прикритие в бойна обстановка е крачка към модернизирането на облеклото в армията. След 1905 г. парадни униформи имат само шефските полкове.

С реорганизирането на Българската армия през 1936 г. се променя конструкцията и цветът на униформата. Министерството на войната разделя униформата във войската на парадна (само за Лейбгвардейския на Н.В. конен полк), празнична, строева, домашна и бойна. Те се подразделят на лятна и зимна.

Преминаването от монархия към народна република през 1946 г. се отразява и на военната униформа. През 1947 г. се извършва цялостна промяна в символиката, кройката, цветовете и аксесоарите.

През 2001 г., с цел модернизиране и унифициране в Българската армия са определени следните униформи: парадни – за кадровите военнослужещи; празнично-представителни – за кадровите военнослужещи, без войниците; празнично-парадни – за военнослужещи на наборна военна служба; всекидневни (зимни и лятни); специални и работни облекла.

Залата представя историята и днешния ден на съвременното българско оръжейно производство – „Арсенал“ АД; „Аркус“ АД; „ВМЗ“ ЕАД; „Дунарит“ АД; „Оптикоелектрон Груп“ АД; „Оптикс“ АД и „Самел-90“ АД.





КОНТАКТИ

България, 1505, гр. София
ул. „Черковна“ № 92
автобуси: 9, 72, 120, 305, 413
трамваи: 20, 23
тел.: + 359 2/946 1805
факс: + 359 2/946 1806
e-mail: nvim@militarymuseum.bg
e-mail: nvim.pr@gmail.com