НОВИ ЕКСПОНАТИ

13 юли 2016 г.

Нови експонати обогатиха колекциите на Националния военноисторически музей през първите шест месеца на 2016 г.

Внукът на опълченеца Найден Датков – Борис Георгиев подари на НВИМ требника на своя дядо. Той му е връчен лично от руския император Александър II в лазарета, където опълченецът се е лекувал след тежкото му раняване в крака в боевете за освобождение на България.

Дарените от внука на първия български водолаз Густав Карлсон – Валентин Карлсон отличия и документи носят допълнителна информация за създаването на Дунавската военна флотилия и за зараждащата се наградна система в Княжество България.

Луи Коста Айер, внук на Луи Айер, дари на НВИМ неговите сабя; войнишки кръст на ордена „За храброст“, IV степен; орден „За военна заслуга“, VI степен и снимка с получените отличия. Чрез тях музеят получава важна информация за живота на швейцареца-основател на спортното движение в България, който участва във войните за национално обединение на България (1912 – 1918) и загива при Дойран през 1916 г.

Внучката на прославения български авиатор Симеон Петров – Рада Сеченска отново дари ценни вещи на нейния дядо, като във фонда на НВИМ постъпиха неговите лична карта и паспорт.

Оръжейната колекция на НВИМ се обогати с картечни пистолети АМ-63, кал 9 мм., които са част от мащабната модернизация с нови оръжейни системи през осемдесетте години на ХХ век на Българската армия.

От военни формирования 22050 – гр. Банкя, 52090 – гр. Долна Митрополия и 26910 – с. Радко Димитриево в НВИМ постъпиха бойните знамена на 81-ва отделна бригада „ОСНАЗ“, 82-ри отделен полк „ОСНАЗ“, 2-ри учебно-боен авиационен полк и 45-а Тутраканска корпусна артилерийска бригада. С тях е допълнена знаменната колекция на тържествено отбелязалия на 4 юли 2016 г. 100-годишен юбилей Национален военноисторически музей.


03 юли 2015 г.

Нови експонати обогатиха колекциите на Националния военноисторически музей през първите шест месеца на 2016 г.

Внукът на опълченеца Найден Датков – Борис Георгиев подари на НВИМ требника на своя дядо. Той му е връчен лично от руския император Александър II в лазарета, където опълченецът се е лекувал след тежкото му раняване в крака в боевете за освобождение на България.

Дарените от внука на първия български водолаз Густав Карлсон – Валентин Карлсон отличия и документи носят допълнителна информация за създаването на Дунавската военна флотилия и за зараждащата се наградна система в Княжество България.

От отдел ,,Церемониал“ на Администрацията на Президентството на Република България в НВИМ постъпиха ордените ,,Стара планина“, I степен с мечове, с миниатюри и укази за посмъртно награждаване на прославените български командири от Балканската война (1912 – 1913) – генералите Михаил Савов, Иван Фичев, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, Стою Брадистилов, Георги Тодоров, Стилиян Ковачев, Никола Иванов, Иван Сарафов, Димитър Кирков, Радой Сираков, Радко Димитриев, Климент Бояджиев, Павел Христов, Православ Тенев, Никола Генев и Атанас Назлъмов.

Луи Коста Айер, внук на Луи Айер, предаде на НВИМ неговите сабя; войнишки кръст на ордена ,,За храброст“, IV степен; орден ,,За военна заслуга“, VI степен и снимка с получените отличия. Чрез тях музеят получава важна информация за последните години от живота на швейцареца-основател на спортното движение в България, който участва като доброволец във войните за национално обединение на България (1912 – 1918) и загива при Дойран през 1916 г.

Внучката на прославения български авиатор Симеон Петров – Рада Сеченска отново дари ценни вещи на нейния дядо, като във фонда на НВИМ постъпиха неговите лична карта и паспорт, издадени през 1939 г. и 1946 г.

Оръжейната колекция на НВИМ бе обогатена с картечни пистолети АМ-63, кал 9 мм., които са приети на въоръжение през 1982 г. и са част от мащабната модернизация с нови оръжейни системи през осемдесетте години на ХХ в. на Българската армия.

От военно формирование 26910 – с. Радко Димитриево в НВИМ постъпи бойното знаме на 45-а Тутраканска корпусна артилерийска бригада, връчено на кратко просъществувалата бригада на 29 октомври 2001 г. С него е допълнена знаменната колекция на тържествено отбелязалия на 4 юли 2016 г. 100-годишен юбилей Национален военноисторически музей.


27 март 2015 г.

В началото на 2015 г. НВИМ обогати своите колекции с нови експонати – свидетелство, издадено от Шуменския гарнизон през 1901 г., документи на генерал-лейтенант Радко Димитриев, пощенски картички и броеве на вестник „Земеделско знаме“ от периода на Първата световна война, книги на военна тематика, снимка на българска военна част, посрещната от населението на град Добрич през 1940 г., възпоменателен медал „70 години от смъртта на цар Борис III (1943 – 2013 г.)“ и Бойна машина на пехотата – 1ПК.

Свидетелството на Малчо Малчев, издадено на 4 август 1901 г. от управлението на Шуменския гарнизон в уверение на това, че е служил като обущар, дава допълнителна информация за един от най-големите гарнизони в България в края на ХIХ – началото на ХХ в.

Поканите и менютата за тържествени вечери от членове на руския императорски двор, както и програмата за тържествен концерт до полковник Радко Димитриев разкриват малко известни детайли от неговия престой в Москва и Санкт Петербург през май и юни 1902 г. Десет години по-късно генерал-лейтенант Димитриев командва 3-та армия, която нанася поражение на турската Източна армия при Лозенград и Люлебургаз – Бунархисар в хода на Балканската война.

Пощенските картички от Първата световна война допринасят за разкриване на елементи от личните истории на българските офицери, подофицери, войници и техните семейства, а вестниците „Земеделско знаме“ от 1915 г. отразяват аспекти от позицията на БЗНС относно външнополитическата ориентация на България в Голямата война.

Книгите „Обща тактика“ и „Пехотата в боя“, издадени през 1928 г. са част от военноучебната литература, издадена за нуждите на Министерството на войната, а възпоменателният сборник от 1932 г. „Епопея на българския воин“, т. III, проследява различни битки на Българската войска, героични прояви и биографии на български военни дейци.

Снимката от 11 октомври 1940 г. показва момент от най-големия успех на политиката на българската държава за мирна ревизия на Ньойския договор – връщането на Южна Добруджа и триумфалното посрещане на българските войски от местното население.

Изключително ценен нов експонат е сребърният възпоменателен медал „70 години от смъртта на цар Борис III (1943 – 2013 г.)“, тъй като е изработен в много малък тираж.

Колекцията от бронетанкова техника във външната експозиция на НВИМ е обогатена и с БМП-1ПК, който е командирска модификация на БМП-1 и показва навлизането на нови образци въоръжение в мотострелковите части на Българската народна армия в началото на осемдесетте години на ХХ в.



11 март 2015 г.

Нови експонати обогатиха колекциите на Националния военноисторически музей в края на 2014 г. Изключително ценно сред новопридобитите експонати е знамето на българските въстаници от Ениджевардарско през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., дарено от г-жа Анка Хекимова-Колакова и опазено повече от век от нейния род. Пред тази светиня, ушита от Мария Капитанова, са се клели четите на Апостол Петков – Ениджевардарското слънце, на Иванчо Карасулията и други чети, действащи в този район в хода на въстанието.

Рисунката с туш и бяла темпера ,,Гр. Велес ,,Св. Пантелеймон“ на големия български художник Димитър Гюдженов с информация за загиналите на гърба на творбата допълва богатата колекция на НВИМ.

Офицерският сандък на генерал-лейтенант Радко Димитриев, командир на 3-та армия през Балканската война, дарен от Иван Велчев, кръщелник на внучката на генерала, добавя още един щрих към пълнокръвието на неговия образ.

Допълнителна богата информация за хода на военните действия и обстановката в България и чужбина ни дават броевете на списание ,,Отечество“ от годините, в които България участва в Първата световна война (1915 – 1918). Пак за този период са дарените от проф. Тодор Петров осколки от боевете на Българската армия при Добро поле през 1918 г. – материално доказателство за унищожителната мощ на неприятелската артилерия на Македонския фронт.

Музеят обогати своя фонд и с книги, станали библиографска рядкост и служили на нашето офицерство в първите десетилетия след създаването на Третата българска държава. Впечатление правят ,,Тактика” на капитан Христофор Хесапчиев, издадена през 1890 г., и подвързаните в едно книжно тяло четири книги от началото на деветдесетте години на ХIХ век: ,,Записки по стратегията“ на подполковник Никола Иванов, преведената от него ,,Тактически задачи с решенията и с приложение на 8 плана“, ,,Тактически етюд и изследване на последствията от приемането на малокалибреното скорострелно оръжие и бездимния барут“ от генерал Лузе, преведена от капитан Фичев, и ,,Практическо изследване на войната“ от генерал Ламиро.

Външната експозиция на музея, разположена на 40 дка площ се обогати с оръдие-гаубица Д-20, М1955, кал. 152 мм, на въоръжение в Българската армия от 1973 г.



02 октомври 2014 г.

Голяма част от новите постъпления в Националния военноисторически музей са свързани с историята на 1-ви и 6-и пехотен полк – части, които се увековечават в българската военна летопис като едни от най-героичните полкове в редовете на Българската войска през Сръбско-българската война (1885), Балканските войни (1912 – 1913) и участието на България в Първата световна война (1915 – 1918).

Сред експонатите, постъпили от Музея на 1-ва пехотна дивизия във Военен клуб – Сливница, се открояват възпоменателен медал ,,За Освобождението 1877 – 1878 г.”; грамота за награждаване с военния орден ,,За храброст”, III ст. на капитан Христо Попов; револвер ,,Смит и Уесън”, обр. 3, Първи руски образец, М1869, кал. 11,43 мм; мундир тип ,,българка”, обр. от 90-те години на ХIХ в. на фелдфебел с наръкавен знак за прослужени години. Впечатление правят и заповедна книга на 1-ви пехотен Софийски на Н.В. княз Александър I полк; пистолет ,,Люгер”, М1908, кал. 9 мм; печати на 6-а пехотна Търновска дружина и на 1-ва отделна армия; фотоалбум ,,Изгледи от бойния път на 1-ви пехотен Софийски на Н.В. княз Александър I полк през войната срещу румънците в Добруджа и Влашко през 1916 – 1917 г.”, както и оригинално знаме на 6-и пехотен Търновски полк, обр. 1937 г.

Капитан Христо Попов – командир на 1-ви пехотен полк според грамотата за награждаване с военния орден ,,За храброст” III ст., е отличен за сраженията, в които участва в хода на Сръбско-българската война през 1885 г. По-късно той напуска армията, става член на Либералната партия (радослависти) и е министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).

Револверът „Смит и Уесън” е рядък образец, специално производство за руската армия, а пистолетът ,,Люгер” има приспособление за прикрепване на приклад.

Любопитен експонат сред новите движими културни ценности в НВИМ е мастилницата на генерал от пехотата Никола Иванов, командващ 2-ра армия през Балканските войни (1912 – 1913) и военен министър (1896 – 1899), дарена от съпругата на неговия внук – Лилия Димитрова. Съгласно надписа на мастилницата, тя му е подарена в периода 1885 – 1887 г., в който той е с чин капитан.

Сред новопостъпилите експонати е и дарената от Николай Димитров грамота за награждаване с войнишки кръст на Военния орден "За храброст" IV ст. на Никола Манев, който се сражава през Първата балканска война в състава на 14-и пехотен македонски полк от 7-а пехотна Рилска дивизия, както и снимки, представящи бита на Българската армия в началото на ХХ в. и в края на Първата световна война.

Със своята сантиментална стойност интерес предизвиква последното писмо на полковник Панайот Минков, командир на 8-и пехотен приморски полк през Първата световна война (1915-1918), до неговата съпруга Елена Минкова, дарено от неговата внучка Бистра Минкова. То е написано от него след раняването му в боевете при Добрич на 7 септември 1916 г. Полковият командир умира от раните си на 30 септември 1916 г. в София.

Сред новите постъпления, свързани с историята на Българската армия през втората половина на ХХ в., е парадната униформа от 70-те години с отличия на генерал-майор Марин Стайков (секретар на комисията по отбранителна промишленост към Министерски съвет), дарени от съпругата му Елена Лагадинова.





14 август 2014 г.

Сред новите постъпления в Националния военноисторически музей се откроява халката за закрепване на „Цепелин“, открита от военнослужещи в района на съществувалите бивши съоръжения на базата за цепелини край Ямбол в края на XX в. Халката е дарена от военно формирование 22130, Ямбол. В годините на Първата световна война край града е изградена база за германски цепелини, като сред използвалите базата е и L-59, който осъществява 95 часов полет до Африка – 6757 км. От Ямбол са реализирани и полети срещу неприятелски обекти в Русия, Румъния и Гърция.

Сред даренията от военно формирование 22130 са и: прибор за изчисляване на загубите от нанесени ядрени удари Б-1326; сигнална тръба, използвана от създаването на 2-ри отделен ракетен дивизион; аеродинамичен рул за управление на 9К714 „Ока“ (Р-400; СС-23); парашутче на касета от касетъчна бойна част на ракетен комплекс 9К714 „Ока“ (в БА на въоръжение само в 76-а ракетна бригада); уред за жироскопическо ориентиране на 8К14, пулт за извършване на ракетен пуск 2812Н от ракетен комплекс 9К72 и знамената на 66-а ракетна бригада – „Поделение Първенец в социалистическо съревнование“ и „МНО Преходно знаме АТС Първенец на БНА в социалистическото съревнование“.

Тези експонати са свързани с историята на Ракетни войски в България, които от шестдесетте години на ХХ в. започват организационното си развитие, като са формирани няколко ракетни бригади, въоръжени с оперативно-тактически ракетни комплекси и множество отделни ракетни дивизиони с тактически ракетни комплекси.

Сред постъпленията във фонда на НВИМ е и картина на художника Димитър Гюдженов, на която с маслени бои и в парадна униформа е изобразен генерал Данаил Николаев. Картината е дарение от Иван Василев, родственик на големия български военен художник.

Бесарабският българин Данаил Николаев участва в Сръбско-турската война (1876) и в Руско-турската война (1877–1878). През Сръбско-българската война (1885) е началник на Източния корпус, а след боевете и на Западния корпус при Сливница. Данаил Николаев е военен министър от 1886 до 1887 г. и от 1907 до 1911 г. Достига най-високия чин в армията – генерал от пехотата (1909) и е първият български офицер, удостоен с тази чест. По време на Балканската война (1912–1913) е комендант на Ямболския укрепен пункт.

Интерес предизвикват и фуражката и куртката (М 1968 г.) на армейския генерал Йордан Мутафчиев, дарени лично от него.

Йордан Жеков Мутафчиев е роден в с. Бяла вода, Малкотърновско. Завършва ВНВУ „Васил Левски“ през 1961 г. и служи като офицер в танковата бригада в Айтос (1962–1973). В периода 1973–1975 г. следва във Военна академия „М.В.Фрунзе“, Москва. През 1984 г. завършва Висшата академия на Гeнералния щаб на Съветската армия. През 1990–1991 г. е министър на отбраната. През 1991 г. е повишен в звание армейски генерал.




20 юни 2014 г.

Сред новите попълнения във фонда на Националния военноисторически музей се открояват статуята на конник от XVII в. от с. Яхиново, близо до гр. Дупница и бронзов пръстен, представляващ катарама, намерен при археологически проучвания и сондажи в двора на Националната художествена галерия.

Друг интересен експонат е книгата „Воененъ календаръ Отечество за 1917 г.“. Нейното съдържание от 163 листа е посветено на темите, свързани с борбата за обединение, бойните подвизи, административно разпределение на новоосвободените Моравски, Македонски, Добруджански земи по окръзи и околии. Изданието включва и таблица на празниците (височайши, боеви и неприсъствени дни в ъв войската). На първа страница –подпис на И. Ворошилов, 12.02.1917 г. с черно мастило.

Архивните кадри, които съхранява музеят бяха допълнени от бюстова черно-бяла снимка на полковник Гено Генoв, дарена от неговата дъщеря Лалка Генова, която живее в Канада. Сред постъпленията са и фотографии с общи кадри на български офицери, военнослужещи и цивилни от края на 40-те години на ХХ век.

Близо 100-годишна английска раница, произведена през 1916 г. по армейски образец, също е сред новите движими културни ценности, собственост на НВИМ. Чантата е изработена от брезентов плат, а от вътрешната страна има надпис на английски език – 1916.

Интерес представлява и Покана за почетен обяд от столичното кметство до поборник-опълченеца Ефтим Филипов по случай 25-годишнината на Шипченската защита.



12 май 2014 г.

С общо 142 движими културни ценности се обогати фондът на Националния военноисторически музей от началото на годината.

Вниманието привлича оригиналът на писмо от министъра на войната (1934 – 1935) генерал-лейтенант Пенчо Златев до кмета на село Шипка, в което се изказва признателност към жителите, отстъпили за вечни времена 1180 декара от своето землище за построяването на паметника на връх Св. Никола. Освен своята историческа и емоционална стойност писмото дава информация за обществено-политическия живот в България през 1934 г. и грижата на държавата за паметниците, посветени на Освобождението.

Част от новите експонати са и осколки от снаряди, намерени при Дойран, от Първата световна война, части (строителен материал и метална усукана тел) от укрепения пункт „Дяволското око“ при Кала тепе (Дойран).


За Кала тепе


Укрепването на Дойранската позиция (участъка между река Вардар и Дойранското езеро) започва през декември 1915 г., като към август 1916 г. позицията има следната организация: главна позиция – минаваща по височините Караконджо, Цербера, Бастионите № 1, 2 и 3, долинната позиция, Кала тепе, Елеонора, Виткини гърди и Езерото; предна позиция и предни постове.

През август 1916 г. противникът осъществява първи опит за пробив на Дойранската позиция, кърваво отбит от българските части, които я отбраняват.

До пролетта на 1917 г. личният състав на 9-а пехотна Плевенска дивизия работи усилено за подобряване на полосата за отбрана, като най-добре е укрепена главната позиция, която включва две линии окопи, съединени с ходове за съобщения. Изградени са телени заграждения с широчина по 5 – 10 м, бетонни наблюдателници и леки блиндажи, за оръдията има куполи и площадки за боеприпасите. Зад окопите са изградени галерии с бетонни покриви за опазване на живата сила от артилерийския огън на противника. Бетонните укрепления са изграждани предимно от цимент и пясък, като поради липсата на достатъчно трошен камък и желязо в бетона са влагани и неприятелски осколки, които са осеяли с хиляди позицията.

През пролетта на 1917 г. три английски дивизии предприемат втори опит за пробив на Дойранската позиция, като главният удар се нанася в направление на височината Кала тепе. Въпреки четиридневната артилерийска подготовка, при която се изстрелват над 100 000 снаряда, и многократните нощни и дневни атаки англичаните не успяват да достигнат до главната позиция и понасят тежки загуби, което ги отказва от настъпателни действия до есента на 1918 г.

Към началото на септември 1918 г. полосата на отбрана на 9-а пехотна дивизия включва пет позиции с обща дълбочина над 15 км. Пред всяка позиция се изграждат телени мрежи, ровове и ями. Съглашенското командване съсредоточава непосредствено за атаката четири пехотни дивизии, една пехотна бригада и много артилерийски и инженерни подразделения от английската и гръцката армия – всичко 42 батальона, 231 оръдия, 24 минохвъргачки и 300 картечници, около 60 000 души. След двудневна артилерийска подготовка, при която противникът изстрелва над 160 000 снаряда и провежда 14 газови атаки, започва атака на 18 септември 1918 г., която се провежда в направление на господстващите височини в българската отбрана Дуб и Кала тепе.

В хода на ожесточения бой към артилерийския и пехотен наблюдателен пункт Кала тепе се отправя лично командирът на 1-ва армия генерал-лейтенант Стефан Нерезов, който лично ободрява бойците в окопите на самата бойна линия от Кала тепе в западна посока. Виждайки високия дух на бойците и английските загуби генералът настоява пред Главното командване в Кюстендил армията да премине в настъпление, като така облекчи положението на българските части при Добро поле, но такава заповед не се издава.

КОНТАКТИ

България, 1505, гр. София
ул. „Черковна“ № 92
автобуси: 9, 72, 120, 305, 413
трамваи: 20, 23
тел.: + 359 2/946 1805
факс: + 359 2/946 1806
e-mail: nvim@militarymuseum.bg
e-mail: nvim.pr@gmail.com