МУЗЕОЛОЖКИ КАБИНЕТ

На 4 юли 2010 г., в навечерието на 94 години от създаването на Националния военноисторически музей се откри Музеоложки кабинет.

Основна задача – да съдейства за самообразованието и саморазвитието на музейните специалисти

Участници – екипът на Националния военноисторически музей

Тематична насоченост на програмата – традиции и новаторство в музейната професия

Методи на работа – дискусии (решаване на казуси, ролеви игри и ситуации), лекции, споделяне на добрия чужд опит

Музеоложкият кабинет към Националния военноисторически музей през 2013 г. насочва своето внимание към изследвания, мнения, оценки и обобщения, тясно свързани с идентифицирането на моделите и технологиите, превръщащи музея в динамично и предизвикателно място не само за музейните специалисти, но и за неговите посетители. За целта през тази година ще се засили професионалното сътрудничество с културните институции и с отделните хора – не само за откриване и представяне на актуалното в нашето време, но и за открояване и съхраняване на постиженията на българската музеоложка мисъл.
За да може пълноценно да изпълнява своите задачи, към Музеоложкия кабинет се поставят основите на една специализирана музеоложка библиотека и архивен фонд, които са отворени както за по-нататъшното им развитие и обогатяване, така и за ползване от студенти и специалисти от цялата страна.


2017 г.

МУЗЕЯТ И КОНФЛИКТИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПОЛСКИЯ ОПИТ


Наследството от конфликти през погледа на полския опит бе представено в поредното издание на музеоложкия кабинет в Националния военноисторически музей. Директорът на музея доц. д-р Соня Пенкова сподели практиките в музейните институции в Полша, които са под шапката на Националния институт за музеология и публични колекции, провеждащ националната политика в областта на културното наследство и регламентиращ стандартите на музейната дейност.

Основен фокус в експозето бе откритият за публиката през март 2017 г. Музей на Втората световна война в Гданск като пример за съвременна интерпретация на наследството от конфликти. Доц. Пенкова подчерта, че в този музей конфликтът може да се мисли на няколко нива – както по отношение на експозиционния показ и съвременния прочит на войната чрез натрупване на емоции, а не на експонати, така и по отношение на историята на създаването на институцията, станала известна като поле на противопоставяне между политическите сили в страната по отношение на посланията и подходът при интерпретирането на войната.




МУЗЕИ ЗА ПРИМЕР – ЛАУРЕАТИТЕ НА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ НА АСОЦИАЦИЯ „ЕВРОПЕЙСКИ МУЗЕЕН ФОРУМ“


На 27 март 2015 г. се проведе първата за годината среща на Музеоложкия кабинет, на която старши експерт Валерия Бинева представи преглед на критериите за оценка на Европейския музеен форум, както и някои от последните носители на престижната награда, връчвана от асоциацията. Презентацията акцентира върху иновативните решения в съвременния подход към музейните експозиции, а също и върху преформулирането на мисията на музеите от хранилища на колекции и памет към средища на обществен живот, образователни центрове и носители на импулса за социална промяна.

В заключение Калина Хинкова – директор на дирекция „ММВООП“, запозна участниците в кабинета и с най-новите изложби, реализирани от музеите в България в периода януари – март 2015 г.




СРАВНИТЕЛЕН ОБОБЩЕН АНАЛИЗ ОТ АНКЕТИРАНЕТО НА ПУБЛИКАТА НА НВИМ


На 3 октомври се проведе поредната среща в музеоложкия кабинет. На нея беше представен сравнителен обобщен анализ от анкетирането на публиката на НВИМ на Националния празник 3 март през 2013 и 2014 г., изготвен и презентиран от Кристина Кръстева – НВИМ.

Впечатления от Втората научна конференция от серията Дебати в музеологията с тема „Музеят и обществото на спектакъла“, която беше проведена на 25 и 26 септември в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, споделиха Калина Хинкова и Лора Калагларска – НВИМ.



ПОЛИТИКИ НА ПАМЕТ И РЕСТАВРАЦИЯ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И ВТОРА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА НА КРЪГ „С ДЕЦАТА”


На 3-и юли, ден преди 98-годишнината от създаването на Националния военноисторически музей, се проведе среща в музеоложкия кабинет, където д-р Тонка Костадинова – главен асистент в НВИМ, представи „Политики на памет и реставрация на културното наследство в Босна и Херцеговина”. Презентацията анализира политиките на памет в реконструкцията на културното наследство чрез анализа на реставрацията на Националния музей в Сараево.

Впечатления от Втората национална среща на Кръг „С децата”, организирана от фондация „Америка за България”, която се проведе в Бургас на 27-и и 28-и юни сподели Калина Хинкова – директор на дирекция в НВИМ. Тя повери на аудиторията 13-те златни принципа за набиране на дарения, които са били представени на проявата.



НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА МУЗЕИ И КУЛТУРНИ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ


На 8 май 2014 г. се състоя поредната среща на Музеоложкия кабинет в НВИМ, която беше посветена на темата „Набиране на средства за музеи и културни институции в България“. След проведено обучение по темата, организирано от Български център по нестопанско право с подкрепата на Фондация „Америка за България“ в рамките на проект „Ефективни подходи към устойчивостта на НПО“, своите впечатления с участниците в кабинета сподели Лора Калагларска, старши експерт в музея. Презентацията акцентира върху основните методи и добри практики при набирането на финанси, чрез спонсорство и дарения.



ТЕКСТОВЕТЕ В МУЗЕЯ


Дейността на Музеоложкия кабинет за 2014 г. стартира на 3 април с презентацията „Текстовете в музея“. Тя бе представена от Мариета Станева, директор на дирекция „Научно-изследователска и експозиционна дейност“. В нея се разгледа представянето на текстовете в експозицията и създаването на текстове с конкретни примери от практиката.



НОВОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ЗАПАДНА ПОРТА НА СЕРДИКА


На 24 януари 2013 година гост на Музеоложкия кабинет бе гл. ас. д-р Илиана Борисова-Кацарова, която представи новото археологическо проучване на Западна порта на Сердика. Тя подчерта, че възобновяването на разкопките след тридесет години се дължи на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г. По този повод Столична община предприема стъпки за изработване на проекти за консервация, реставрация и социализация на археологически обекти на нейна територия, сред които Западната порта на Сердика заема централно място. През 2012 г. екип с ръководители гл. ас. д-р Андрей Аладжов от НАИМ, БАН, и гл. ас. д-р Илиана Борисова-Кацарова спечели проект по програма „Култура” на Столична община за възобновяване на археологическото проучване на този обект.
В презентацията си д-р Илиана Борисова-Кацарова представи най-новите резултати от разкопките. Показа етапите на построяване и датировката на фортификационните съоръжения – порта, кули, крепостни стени; уличната мрежа в тази част на града; водопроводната и канализационната система. Лекторката се спря и на монументалната сграда с многоцветна подова мозайка, до която археолозите достигат в периода 1977 –1980 г. Подчерта, че целта на археологическия екип и на Столична община е след приключване на проучването на обекта, той да бъде съхранен във формата на музей на открито (in-situ), проследяващ исторически факт от многовековното развитие на града. Отделено бе внимание и за възможните варианти за опазването и представянето на Западната порта на Сердика и превръщането ѝ в притегателно място за туризъм и отдих за жителите и гостите на София като архитектурно-исторически резерват.



КРАЛСКИЯТ ВОЕНЕН МУЗЕЯ В БРЮКСЕЛ


В Музеоложкия кабинет, на 07.02.2013 г., в 16 часа, Калина Хинкова – директор на дирекция ММВООП в НВИМ ще представи Кралския военен музей в Брюксел. Освен музейни специалисти, каним и приятели и почитатели на музеите. Те ще имат възможност да споделят своите виждания, свързани с поставената тема.


НОВИТЕ МУЗЕИ НА ХХІ ВЕК С НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Едуард Гешев гостува на Музеолжкия кабинет към НВИМ на 21 март 2013 г. Той е председател на Управителния съвет на първия Юнеско клуб в България – ННЕК-ЮНЕСКО и вицепрезидент на Световната федерация на клубовете на ЮНЕСКО. Автор е на редица статии, между които: „Изграждане на система за документация и информация и библиотека по музейно дело и музеология” и „Научна информация по музейно дело”.
На срещата с колектива на НВИМ той изнесе лекцията „Новите музеи на ХХІ век – с нови предизвикателства”. В изложението си тръгна от постановката, че музеите са относително консервативни културни институции, но съвременното им развитие показва необходимостта от преоценка на определението за музей. Изтъкна, че днес сме свидетели на промяната на функциите на музеите вследствие генерирано от потребителите ново съдържание на дейността на тези институции. Подчерта, че WEB е едновременно и конкурент, и помощник на днешния музей и че музеите са навсякъде в „паяжината” му. Накрая Едуард Гешев очерта новата роля за експерта, която е тясно обвързана със съвременния образ на музея и с предизвикателствата, които стоят пред него.



КРАТКИ РАЗКАЗИ ЗА РАЗХОДКИТЕ ИЗ МУЗЕИТЕ В СОЛУН И БРЮКСЕЛ


С много снимки доц. д-р Соня Пенкова – директор на НВИМ и Калина Хинкова – директор на дирекция ММВООП поведоха участниците в Музеоложкия кабинет из музеите на Солун и Брюксел.
Най-напред Калина Хинкова, с материали от личния ѝ фотоархив, представи Кралския музей на въоръжените сили и военната история в Брюксел. Накратко разказа за създаването му, а след това показа и богата му колекция от над 100 000 експоната, разпределени по залите му на тематико-хронологичен принцип и колекционен похват. Експозицията е посветена на факти и събития от обявяването на независимостта на Белгия от 1850 г. и до наши дни. В нея са показани военни униформи, оръжие, бронирани превозни средства, постиженията в авиацията и пр.
Г-жа Хинкова обърна внимание и на факта, че част от залите в музея са запазени в първоначалния си вид, създаден през 20-те години на миналия век, а други – в резултат на научноизследователската дейност на музея непрекъснато се обновяват. Беше показана и най-новата зала, посветена на Русия, открита през 2011 г. Посочи се, че днес приоритет на музея е да представи със съвременни средства образа на армията и въздействието, което тя оказва върху обществото.
Музеят предлага различни услуги, включително и аудио гид, с помощта на който, на четири езика, се представя информация за 80 предмета и за 40 исторически теми и личности. Тя се спря и на факта, че в музея функционира Информационен център с библиотека, военен архив и фотоархив.
Целенасочено информира присъстващите и с дейността на отдел „Образование”, който организира разнообразие от образователни програми и различни занимания за деца, чиято продължителност е 90 минути.
Музеят е често домакин както на военни, така и на светски събития. Разполага със сувенирен магазин, електронна книжарница, издава информационен бюлетин. Отворен е за посещение от вторник до неделя от 9 до 24 часа. Входът е безплатен.
Доц. д-р Соня Пенкова започна своето експозе с факта, че редица музеи във Виена, Лондон и Париж представят в залите си един микс от различни времена – т.е. в новото, съвременното, много фино са вплетени в цялостната експозиция зали и витрини, които са били създадени преди много години и днес те се явяват в ролята си на експонати. Представя се едно явление, познато като „музей в музея”.
Въз основа на примери от Солунския военен музей и от Музея на византийската култура в Солун, доц. Пенкова насочи вниманието на присъстващите към отговорите на следните въпроси: а) как може да съществува музей, без колекциите да му принадлежат; б) защо гръцката държава влага средства за поддържането на частните колекции; в) какви за начините на експониране на частните колекции в солунските музеи; г) добър ли е подходът на пестеливост на информация за дейността на музея от страна на служителите му и др.
Впечатленията си от Военния музей в Солун доц. Пенкова съпостави с Музея на византийската култура в същия град. Изхождайки от сентенцията на Аристотел, че ако искате да разберете каквото и да е било, наблюдавайте неговото начало и развитие, тя обърна внимание на някои факти из историята на музея, а именно, че за дизайна на сградата на музея е обявен национален архитектурен конкурс и строителството ѝ започва през 1989 година. След четири години обектът е построен. А на следващата година в Солунския музей са прехвърлени експонати от Византийския и християнски музей в Атина. Музеят отваря врати за посетители на 11 септември 1994 г.
Музеят бе представен чрез постоянните си експозиции с много илюстративен материал. При „Раннохристиянски църкви” вниманието бе фокусирано върху дизайна и украсата на църквите от ранните векове на християнството. А чрез „Раннохристиянските градове и жилища” се показа социално-икономическият живот на ранните християни. Не се подминаха и „Елисейските полета на християнския рай”, предсавени с гробищата на ранните християни и с множество предмети от техния ежедневен бит. Доц. Пенкова обърна внимание и на ролята на спонсорирането при поддържането на сградите, при образователните програми, чието начало е поставено през 1998, както и при печатните издания. Подчерта, че инфраструктурата е задължение на държавата.
Чрез съпоставката между двата музея, тя даде примери за добре организирани пространствени и експозиционни решения в Музея на византийската култура.
Накрая тя предложи на присъстващите да продължат да изучават добрия опит на музеите, като съсредоточат вниманието си към ония от тях, които са наградени от Европейския музеен форум за експозиции.



МУЗЕИ И МЕДИИ


На 04.04.2013 г. в Музеоложкия кабинет на НВИМ се проведе разговор-дискусия на тема „Музеите и медиите”. В ролята на модератор бе д-р Екатерина Цекова, директор на НПТМ и зам. председател на БНК към ИКОМ.
В своето изложение тя определи кой може да бъде медиатор на културното наследство. Спря се на туроператорите, рекламните агенции, светските личности, учените, служителите в различните министерства, дипломатите, доброволците. Сподели, че да бъдеш добър медиатор трябва да имаш съответната музейна култура, която се постига чрез музейното възпитание. Постави въпроса, кой подготвя тези хора?
Търсейки отговор на този въпрос се стигна и до взаимоотношението музей-медии, което пък от своя страна провокира нов дискусионен въпрос: в какво взаимоотношение са тези социални институции: в хармоничен брак, в бракоразводен процес или между тях няма и не е имало никаква връзка?
Чрез отговорите на присъстващите постепенно се стигна до открояване на основните принципи, по които възниква и се осъществява тази релация, а също и най-честите резултати от нея. При изясняването на понятието „медииране” д-р Цекова изтъкна, че „то отдавна се използва и в сферата на културното наследство. Тук, то има по-специфично значение, но със сигурност, както и в останалите сектори, носи смисъла на механизъм за интензифициране на полезни връзки”.
По-нататък тя обобщи, че основните аспекти на медиирането на културното наследство могат да се сведат до: „медииране чрез създаване/представяне на музейни експозиции/изложби и сходни инициативи; медииране чрез образователни практики; медииране чрез социални практики, базирани на културно-историческото наследство и класическо медииране – чрез участието на медиите”.
Накрая се стигна да извода, че е необходимо да се работи за създаване на една „успешна технология”, чрез която качествено и ефективно да се осъществява връзката медии – културно наследство.



ЗА СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ „МУЗЕЙ И ПОСЕТИТЕЛ”, ПРОВЕДЕНИ В НВИМ


На 16 май 2013 г. в Музеоложкия кабинет към НВИМ се представи обобщен анализ на резултатите от проведените анкети „Музей и посетител”. Д-р Стефанка Кръстева, водещ на занятията в него, изтъкна, че Националният военноисторически музей провежда регулярно социологически проучвания с цел постоянно да получава обратна информация както за отношението на посетителите към музея, така и обществената оценка за възможностите му да формира ценностни критерии към артефактите на миналото.
Новостите в науката и техниката разширяват възможностите на музея активно да участва във формирането и задоволяването на динамично променящите се потребности на обществото. Ето защо от първостепенно значение за него са музейната публика и методите за изследването й. Теоретичните схващания по отношение на музейните посетители в различни аспекти засягат и практическата му дейност. Анализите, направени въз основа на оценката на посетителите, водят към по-цялостни социокултурни обобщения, които влияят върху всестранното поведение на музея в културната среда.



ДЕТСКИЯ ЦЕНТЪР – „МУЗЕЙНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ”


В музеоложкия кабинет към НВИМ на 30 май 2013 г. бе представена от Мадлен Янева, началник отдел „Връзки с обществеността”, презентация, посветена на новооткрития детски център към Националния исторически музей. Той е създаден по проекта „Музейно приключение”, чиято основна цел е запознаване на „децата от различни възрасти, както и техните родители, по атрактивен и неформален начин с най-значимите български празници, герои, събития, традиции”. Презентацията провокира у присъстващите много въпроси от юридическо, финансово и организационно естество.



ЧАСТНА КОМПАНИЯ „НАЦИОНАЛНИ АРХИВИ“


На 20 юни 2013 г. на музеоложкия кабинет гостува Карлос Мена – управител на частна компания „Национални архиви“, занимаваща се с управлението на документи на фирми и организации с нестопанска цел.
Срещата имаше опознавателен характер. Господин Карлос Мена най-напред представи своята компания, а след това и онези услуги, които могат да стандартизират и оптимизират оперативната дейност на музея, свързана с архивното дело – физическото опазване и електронното архивиране на всички видове документи, тяхното съхраняване и възстановяване, начините на използването, както и условията за унищожаването им през определен период от време.
Презентацията провокира много въпроси, на които гостът даде изчерпателни отговори.



ЕДИН НЕГЛАСЕН ДОГОВОР МЕЖДУ МУЗЕЯ И ПОСЕТИТЕЛЯ


На 06 ноември 2013 г. се състоя поредната среща на участниците в музеоложкия кабинет на НВИМ. На нея се разгледаха „Някои правила, необходими за ефективността на една презентация“, представени от старши експерт Ваклина Горнишка, а вижданията и впечатленията си за „Един негласен договор между музея и посетителя“ сподели д-р Стефанка Кръстева. За да бъде една презентация ефективна, – каза г-жа Горнишка – трябва да се познават възможностите на програмата, чрез която се създава, и освен това е необходимо да се спазят няколко не сложни общи правила, които бяха изтъкнати в експозето.
Чрез презентацията “Един негласен договор между музея и посетителя“ се представиха разпределението на текстовете в един музей и какво е въздействието им върху посетителя.
Посочиха се кои са основните функции и сферите на общуване с текста в музея и защо са необходими социологически изследвания, свързани с него.
Подчертано внимание се обърна на текста в музейната експозиция. Дадоха се отговори на въпросите: какво трябва да вземе под внимание авторът, когато пристъпи към създаването на този текст; каква е ролята му при създаването на „модерна артистична експозиция“; защо текстът на експозицията не казва всичко и какво може да се крие в тези „не-казвания; може ли чрез използването на средствата на новата технологична комуникация да се постигне хитов характер и модерен вид на изложбата; време ли е изложението да излезе от кадъра на злободневното и да влезе в контакт с надвремевите ценности от така нареченото историческо настояще; от текста ли зависят колоритът и жанрът на една експозиция и т.н.
Д-р Стефанка Кръстева подкрепи своите виждания за текста в музея с мнението на някои френски изследователи като Мари-Силви Поли и Паскал Ансар, които считат, че текстът е винаги предизвикателство за своя потребител-читател. Научните изследвания показват, че между посетителя и концепциониста на изложбата се сключва мълчалив и неписан договор за четенето на информативните текстове. Стига се до парадокса принудата на обяснителния текст да не пречи, а да стимулира читателя след усвояването на информацията да разсъждава свободно върху нея. Темата може да изглежда тривиална, защото много неща на пръв поглед са известни на професионалистите. Но чрез илюстративния материал лекторката демонстрира, че и много основни правила остават неприложени в практиката и е предизвикателство да съумеем да се възползваме от някои нови, нетрадиционни наши и чужди виждания в тази област.



СИМВОЛЪТ ДВУГЛАВ ОРЕЛ


На Музеоложкия кабинет в НВИМ на 25 октомври 2012 г. гостува Александър Мошев с лекция на тема: „История и значение на символа двуглав орел от древността до наши дни”. Като въведение той изтъкна факта, че двуглавият орел за първи път се появява още в древността и произходът му е шумерско-акадски – символ на бог Нинурта, 3800 г. пр.Хр. След шумерите към него проявяват интерес хетите, а през Средновековието той вече е твърде популярен в Армения и Персия. Изследователят проследи изображенията на двуглавия орел и в България като по-обстойно се спря на Средновековието и Възраждането. Известните двуглави орли по нашите земи, изтъкна той, не са много, но не са и малко. Техният брой нараства вследствие на неотдавнашни разкопки на Трапезица. През Средновековието този символ се среща в каменни изображения (в Стара Загора ІХ–Х в.), в тъкани, в монетите на Михаил ІІІ Шишман, в пръстен, в сребърно блюдо и др. Лекторът обърна внимание и на това, че е общоприето българските двуглави орли да се свързват с византийския герб на Палеолозите и с руския царски герб. Според изследователя да се „обясняват всички културни явления в средновековна България с копиране от Византия е много удобно и лесно, но едва ли е абсолютно вярно“. Старозагорските каменни орли и орлите от дрехата на Калоян са по-ранни от византийските. Първата средновековна империя, в която двуглавият орел става имперски символ /ХІ век/, е тази на селджукските турци, т. е. този симвал във Византия има много влияния отвън.
През Възраждането двуглавият орел е най-популярен в християнската архитектура и църковната утвар, в облеклото (в пафтите например), в обеците, в шевиците на българката и т.н.
В края на своето експозе той направи кратък преглед, къде и в кои страни се среща този символ днес.



СПОДЕЛЕН ОПИТ ЗА ПЪРВИЯ ДЕТСКИ МУЗЕЕН КЪТ В СОФИЯ


Един от създателите на идейната концепция и обучителната програма на Геоложкия детски кът в Националния музей „Земята и хората” Петър Делчев сподели на 08 ноември 2012 г. размисли, свързани с реализацията и дейността на този сектор от музея, който е реализиран като част от проекта на Департамент „Археология” в Нов Български университет с подкрепата на фондация „Америка за България”.
Делчев насочи вниманието ни към това, че детският кът е за самостоятелни интерактивни занимания за деца от 4 до 14 години.
В него има пъзели с формата на минерали за подреждане, магнитни камъни и пясък, кристали с различни форми, бюро на геолог и т.н. Въз основа на тях са разработени шест модула: Подреди пъзела, Светът под микроскоп, Семейни кутии, Нарисувай минерал, Минерали–материали–изделия, Бъди геолог. В момента се разработва и седмият модул.
Лекторът се спря на правилата за работа в детския кът, за трудностите при поддържането на къта в добро и безопосно състояние, за времетраенето при всеки модул по-отдело и в детския кът като цяло и на редица други въпроси от организационен и финансов характер.
Гостуването на Петър Делчев в Музеоложкия кабинет бе твърде полезно за колектива, тъй като много скоро предстои да се открие детски сектор и към НВИМ.



ПОЛЗИТЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОЕКТИ В МУЗЕИТЕ


В НВИМ инж. Светлозара Карарадева – главен уредник в Националния политехнически музей представи на 14 ноември 2012 г. презентацията: „Ползите и предизвикателствата на европейските проекти в музеите“.
Тя се спря на три проекта, осъществени по различни европейски програми. Направи впечатление, че основната тематика на проектите е свързана с музейните форми на образованието с акцент върху неформалното образование и съвременните комуникативни технологии. Целевите групи са не само младежи, но и възрастни хора.
Лекторката посочи и някои резултати от проектите, сред които създаване на поредица от музейни програми, публикации, методически издания, филми, нови съвременни комуникативни технологии и компетенции за музейните специалисти и учители, допълнителна квалификация на колегите за успешна работа с различна музейна публика и т.н.
След представянето на проектите на инж. Карарадева ѝ бяха зададени множество въпроси, например: какво става с техническите средства, получени по програмата след края на проекта; как се обезпечава изискуемото участие от страна на музея; как НПТМ е станал партньор в толкова много европейски проекти и др.


През 2011 година Музейният кабинет продължи работата си по следните проблеми:

  • повишаване на заинтересоваността към актуализирането на знанията и уменията на колектива;
  • анализ на средствата и методите на работа за привличане на нова музейна публика;
  • определяне на предизвикателствата на новото време, идентифициране на моделите и технологиите, превръщащи музея в динамично и предизвикателно място за музейните професионалисти;
  • възможности на виртуалните пространства за сътрудничество с други музеи в страната и извън нея;
  • средства и методи за разширяване и обогатяване на образователните програми с цел ефективно въздействие върху публиката, развитие и обогатяване на нейната музейна и обща култура;
  • разнообразяване на доброволческите програми

Разгледани нови проблеми през 2011 година:

  • Представяне на отчет за дейността на Музейния кабинет и приемане на план за работа през 2011 година.
  • Разглеждане на правила за оказване на първа помощ при увреждане на здравето при работа.
  • Обсъждане на идеи за детския кът към музея.
  • Изменящият се музей в изменящия се свят.
  • Какво правят музеите по света – обзор на добрите практики.
  • Виртуалната програма „Попитай уредника”.
  • НВИМ – център на военноисторическата памет на обществото.
  • Запознаване на колектива с експозиционния план на Военноморския музей – Варна.
  • Нов поглед към така наречената традиционната колекция.
  • Музеят – непризнатият партньор в културния туризъм.
  • Съхраняване на културните ценности като изкуство.
  • Музеят и масмедиите – равностойни партньори в съхраняването на военноисторическото наследство.

КОНТАКТИ

България, 1505, гр. София
ул. „Черковна“ № 92
автобуси: 9, 72, 120, 305, 413
трамваи: 20, 23
тел.: + 359 2/946 1805
факс: + 359 2/946 1806
e-mail: nvim@militarymuseum.bg
e-mail: nvim.pr@gmail.com