Моите предци на война
Историята разказва Теодор Ковачев

Историята, свързана с Втората световна война, която избрах да разкажа, е малко необичайна. В нея няма герои и известни имена. Това е историята на един от милионите участници във Втората световна война, син на българката Мария (сестра на моята прабаба по майчина линия Руска Куненова) и германеца Ото Лизенберг.

Красивата девойка Мария и Ото се запознават и женят в Истанбул в последната година на Първата световна война. През 1919 г. се ражда единственият им син Александър. След края на войната семейството живее няколко години в Мароко, Африка, където работи Ото, а по-късно се установяват в Берлин.

В периода 1936 – 1939 г. Александър отбива военната си служба. Мечтае да наследи професията на баща си, затова се записва да учи медицина в Берлинския университет. Същата година обаче Германия напада Полша и поставя началото на Втората световна война.

Голям брой обикновени германци са мобилизирани и изпратени на Източния фронт, а съдбите на стотици хиляди семейства завинаги се променят. Скоро тревогите и страхът от бъдещето изместват спокойния и заможен живот на българо-немското семейство. През 1942 г. Александър е мобилизиран към военно-санитарните части на немската армия. Почти веднага попада в обсега на една от най-мащабните военни операции – битката при Сталинград. От запазените снимки се вижда, че е с чин лейтенант и е награден с орден „Железен кръст“.

През есента на 1942 г. 23-годишният лъчезарен Александър, който отива на фронта да помага, а не да убива, загива, помагайки на ранени войници. Санитарен самолет го отнася обратно в родината му, където е погребан.

Историята за краткия живот на Александър, който така и не успява да създаде семейство и да осъществи мечтите си, е разказана от неговата майка. В продължение на повече от 20 години тя ежегодно гостува на роднините си в България, но избира да прекара последните години от живота си в преградията на Източен Берлин, за да остане завинаги до любимия си син и съпруг.