Моите предци на война
Историята разказва Стефано Портаров

Прадядо ми Златко Йорданов Илиев, роден на 12 юни 1915 г. в София, е зачислен в запаса през 1936 г. На 9 септември 1944 г. е извършен преврат и на власт идва правителството на Отечествения фронт. То присъединява България към Антихитлеристката коалиция, за да спаси страната от поредната национална катастрофа. За успешното участие на Българската армия в заключителния етап на войната срещу Германия се провежда обща мобилизация, по време на която под знамената са свикани почти 500 000 души. Един от тях е и моят прадядо. Той се включва в настъплението на Първа българска армия към Унгария и участва в сраженията при Драва. Някъде по бреговете на реката е ранен от мина. Раната му обаче не е много тежка. Лекуван е на място и по-късно се връща на фронта. По време на тези кръвопролитни сражения моят прадядо и неговите другари не допускат германските войски да пробият българската отбрана, за което е отличен с кръст „За храброст“, който за съжаление вече не се пази в семейството.

След края на войната Златко Илиев работи в завод „Антон Иванов“ като машиностроител. Живее в София до смъртта си през 1981 г.