Моите предци на война
Историята разказва Маргарита Ралова

Прадядо ми Николай Димитров Ралов е роден по Кръстовден в село Караджово, но е записан едва на 12 декември 1922 г. след прибирането на реколтата. Имал по-голяма сестра и брат, който често се правел на болен, за да не оре. Николай бил добър художник и говорел гръцки перфектно.

В младежките си години се увлича по левите идеи и през август 1938 г. става един от основателите на Работническия младежки съюз в Караджово.

През 1943 г. е изпратен на о-в Тасос, където служи на пристанището в гр. Лименария. В Гърция той се сприятелява с местните и въпреки строгия военновременен режим позволява на по-бедните да ловят риба и нощем, доста след вечерния час. Печели си прозвището Николἁ То Кало (Николай Добрия) и гърците често му предлагат да го черпят, но той отказва, за да не им е в тежест.

Отношението му към местните хора не бива да заблуждава, че характерът му е бил благ. Другите войници обикновено го избягват, а по-късно думата, която чува най-често от жена си е „магаре“. Изключителното му свободолюбие го кара под претекст, че излиза в отпуск, да напусне частта си, където според неговите думи, дажбата била по 250 грама хляб и 1 – 2 ябълки на ден и ако някой проявял глупостта да изяде всичко наведнъж, го чакал жесток бой.

След пристигането си в България се присъединява към партизаните от Втора родопска бригада „Васил Коларов“. За кратко се връща и до родното си Караджово, за да „открадне” жена си Дора от село Крумово, която срещнал преди години на събор.

През първия период на войната срещу Германия (септември – ноември 1944 г.) воюва в състава на 9-а пехотна гвардейска дружина от 9-и пехотен пловдивски полк, съставена от 180 доброволци. В боевете при Крива паланка той е ранен в левия крак, но пълзейки, успява да стигне до близката гора и да се спаси. Въпреки разстоянието е изпратен да се лекува в Плевен, а по-късно се прибира в Караджово и повече не се връща на фронта. Независимо от левите си убеждения, прадядо ми рязко се разочарова от новата власт и напуска партията. Отказва да се включи в местното ТКЗС и е преследван до промените през 1989 г.