Моите предци на война
Историята разказва Магдалена Маркова

Моят прадядо Георги Марков Вълков е роден в село Рупките, Чирпанско, и през Втората световна война служи като телефонист в 44-ти пехотен тунджански полк, формиран през януари 1940 г. в Крумовград. Историята, която ще разкажа обаче, е на неговия брат – Вълко Марков Вълков, роден през 1915 г. След включването на България във Втората световна война (1941), в края на април 1941 г. служещият в 44-ти пехотен тунджански полк Вълко Вълков е изпратен в Беломорска Тракия. Задачата на полка е да смени намиращите се там германски части и да отбранява Беломорското крайбрежие.

С присъединяването на България към Антихитлеристката коалиция (9 септември 1944 г.) Българската армия започва бойни действия срещу довчерашния си съюзник Германия. Вълко Вълков участва във втория период на войната в състава на 44-ти пехотен тунджански полк. Заедно с другарите си той е прехвърлен в Унгария и се сражава в Дравската операция. След пеши преход, продължил три денонощия, заедно с ротата си той достига до фронтовата линия. Въпреки заповедта от ротния командир да подготвят стрелкови окопи, уморени, повечето войници лягат да спят. Със задачата се заемат само по-дисциплинираните от тях. Докато изпълняват заповедта, работещите по окопите са непрестанно обстрелвани от отсрещния бряг на река Драва. Ранените са своевременно пренесени в болница, което спасява живота им. При започналия по-късно обстрел на позициите с немски снаряди почти цялата рота е избита, като оцеляват само евакуираните ранени и ротният командир. Един от оцелелите е и Вълко Вълков, който след войната се завръща в родното си село Рупките и се занимава с животновъдство. Живее дълги години до 1994 г.