Моите предци на война
Историята разказва Иван Белишки

Прадядо ми Никола Радев (Лаков) Раленеков е роден през 1922 г. в Панагюрище. В годините на Втората световна война е зачислен и се сражава в 3-ти взвод на 2-ра рота от 27-и пехотен чепински полк. През 1944 г. в сраженията на връх Киселица пред очите му загиват двамата му братовчеди – подофицер Георги Раленеков (на 5 август) и санитарен подофицер Павел Раленеков (на 3 октомври). Войната отнема на прадядо ми още един роднина – подофицер Нешо Раленеков, служил в минохвъргачната рота и загубил живота си на 16 март 1945 г. край с. Драва Чехи (Унгария).

Никола Раленеков участва още в сраженията при Бащево, Дубочица, Петралица и Куманово. След завръщането си от фронта той постъпва на работа в полицията като старшина. Поради това, че е член на БЗНС и привърженик на Никола Петков, а и заради изявените си до 1944 г. промонархически възгледи през 1947 г. е уволнен и подложен на репресии. За това допълнително съдейства и фактът, че самият Никола не се свени да заявява – „За мен има само един владетел и само един съдник – цар Симеон и Бог“.

Прекарва остатъка от живота си в Панагюрище и се занимава със земеделска дейност. Има 3 деца – син Рад (Лако) и две дъщери – Станка и моята баба – Пана. Умира на 19 октомври 1994 г.